Euronews Bulgaria с разказ от Украйна: Как жените в Одеса помагат на войниците на фронта?
Година от началото на войната екип на Euronews Bulgaria - водещата Анастасия Димитрова и операторът Александър Шопов са в Украйна, където ще се включват от най-горещите точки, ще ни срещнат с най-актуалните събеседници и ще ни описват най-завладяващите истории. Следва една от тях.
„ Да седиш у дома и да лееш сълзи за нас не е излаз. “
С тази мисъл Марина стартира своята самодейност в помощ на бранителите на Украйна още в първите дни на войната. От пет доброволките се оказват десетки единствено за дни, обединени от желанието да са потребни. Плетат мрежи, топли шапки и такъми, които изпращат на фронта.
Освен със своята работа в помощ на всички тези, които се борят за независимостта на Украйна, дамите тук насочат най-искрени и топли пожелания към хората, които са на фронта.
Защото никой в никакъв случай няма да не помни сутринта на 24 февруари 2022 година
Събудихме се в 5:10 от звука на мощни гърмежи. Видяхме пламъците в небето, прозорците се тресяха, а всичко това се случваше единствено на 5 километра от нас. Няколко часа по-късно Одеса се извърши от голяма опашка коли. Хората си тръгваха от града. Бягаха на вълни и това продължи през целия ден. Аптеките бяха цялостни с хора. Пазарите и магазините бяха претъпкани. Усетихме недостиг на най-необходимите артикули.
Марина, жителка на Украйна
Аня се причислява към групата преди четири месеца, малко откакто напуща дома си в Таврийск, Херсонска област. Бягайки от съветската окупация, тя не изоставя работата си като учител. До обяд работи за бойците на фронта, а след обяд се връща при обичаните си възпитаници. И мисли за успеха.
Нашата област още е под окупация. Разбиха цялото ни учебно заведение. Много се тормозим дали когато ни освободят ще имаме опция да го възстановим. А то е извънредно нужен за нашите дечица, тъй като те са със специфични просветителни потребности. На елементарните деца им е доста мъчно да се оправят с всичко, което се случва, а какво остава за моите?
Аня, бежанка от Херсонска област
В региона на Одеса от години живеят доста бесарабски българи. Такава е и Александра, която не се съмнява в успеха на Украйна.
„ Не знаем какво да чакаме от врага, само че сме привикнали. Работим за богатството на нашата Украйна. Работим за победа. Не могат да ни изплашат. Несъмнено ще победим “, уверена е Александра.
Не се опасяват и жителите на Одеса, някои от които се завърнаха вкъщи седмици след началото на войната. И макар въздушните паники, които прорязват въздуха, се радват и на дни като днешния - без сирени, без ракети и с вяра за бъдещето.
„ Да седиш у дома и да лееш сълзи за нас не е излаз. “
С тази мисъл Марина стартира своята самодейност в помощ на бранителите на Украйна още в първите дни на войната. От пет доброволките се оказват десетки единствено за дни, обединени от желанието да са потребни. Плетат мрежи, топли шапки и такъми, които изпращат на фронта.
Освен със своята работа в помощ на всички тези, които се борят за независимостта на Украйна, дамите тук насочат най-искрени и топли пожелания към хората, които са на фронта.
Защото никой в никакъв случай няма да не помни сутринта на 24 февруари 2022 година
Събудихме се в 5:10 от звука на мощни гърмежи. Видяхме пламъците в небето, прозорците се тресяха, а всичко това се случваше единствено на 5 километра от нас. Няколко часа по-късно Одеса се извърши от голяма опашка коли. Хората си тръгваха от града. Бягаха на вълни и това продължи през целия ден. Аптеките бяха цялостни с хора. Пазарите и магазините бяха претъпкани. Усетихме недостиг на най-необходимите артикули.
Марина, жителка на Украйна
Аня се причислява към групата преди четири месеца, малко откакто напуща дома си в Таврийск, Херсонска област. Бягайки от съветската окупация, тя не изоставя работата си като учител. До обяд работи за бойците на фронта, а след обяд се връща при обичаните си възпитаници. И мисли за успеха.
Нашата област още е под окупация. Разбиха цялото ни учебно заведение. Много се тормозим дали когато ни освободят ще имаме опция да го възстановим. А то е извънредно нужен за нашите дечица, тъй като те са със специфични просветителни потребности. На елементарните деца им е доста мъчно да се оправят с всичко, което се случва, а какво остава за моите?
Аня, бежанка от Херсонска област
В региона на Одеса от години живеят доста бесарабски българи. Такава е и Александра, която не се съмнява в успеха на Украйна.
„ Не знаем какво да чакаме от врага, само че сме привикнали. Работим за богатството на нашата Украйна. Работим за победа. Не могат да ни изплашат. Несъмнено ще победим “, уверена е Александра.
Не се опасяват и жителите на Одеса, някои от които се завърнаха вкъщи седмици след началото на войната. И макар въздушните паники, които прорязват въздуха, се радват и на дни като днешния - без сирени, без ракети и с вяра за бъдещето.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ