"Политико": Българските миньори са изправени пред мрачно бъдеще, милиони евро от ЕС са в риск
Гневът в България се ускорява, а държавното управление е изправено пред вероятността да загуби милиони от Европейски Съюз за подкрепяне на служащите в усложнения въгледобивен бранш да си намерят нова работа, споделя в просторен репортаж брюкселското издание " Политико ".
Като част от Зелената договорка на Европейски Съюз, която има за цел да направи блока въглеродно безпристрастен доникъде на века, Брюксел задели 55 милиарда евро във фонда за обективен преход през 2021 година в поддръжка на служащите в някогашните въгледобивни промишлености, с цел да се преквалифицират и да намерят нови работни места.
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани парите - авансово изискване за достъп до средствата. София към този момент загуби 100 милиона евро, откакто не извърши предходна цел, и ще загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период.
Това се случва, откакто през януари българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия, поставяйки в заплаха още милиарди от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
" Загубата на парите е най-големият риск в този момент... а загубата на работа е най-лошият сюжет ", сподели Радослав Рибарски, народен представител от българската парламентарна комисия по енергетика, който съставлява въглищния център на страната Стара Загора, добавяйки, че " в действителност (се съмнява) ", че държавното управление " ще успее за толкоз малко време. "
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват държавните управления на страната - които минаха през мощни политически разтърсвания през последните две години - за непрекъснатите забавяния. Политиците биват подложени на критика, че отсрочват мъчителни решения, вместо да изготвят проекти за преход от въглищата, отбелязва " Политико ".
" Нищо не беше направено ", разяснява Живко Тодоров, кмет на Стара Загора. Районът е дом на 11 хиляди служащи във въгледобива и на комплекса " Марица-Изток ", където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид във въздуха всяка година. " Никой не желае да носи отрицателните политически последствия - те желаят да го оставят за идващото държавно управление и да протакат. "
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документа, по думите на Рибарски, което основава бързо свиващ се времеви прозорец.
Има признаци, че София може най-сетне да направи завой след идването на власт на новото държавно управление, се отбелязва в публикацията.
" Имаме концепция по какъв начин да подходим към този развой ", сподели българският министър председател Николай Денков пред " Политико ", потвърждавайки, че ще показа нови хрумвания на Европейски Съюз през " идващите няколко седмици " и даде знак, че е получил удължение " до края на септември " след.
Как планувана смяна на Плана за възобновяване се показва за политическа храброст
" Ключовият миг е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо би трябвало да следва стопански причини, а също и софтуерни условия ", означи той. " В същото време би трябвало да се грижим за хората, които са там. " " Не е елементарно, сензитивно е, само че е осъществимо ", добави министър председателят.
" Политическа стихия "
Макар Полша постоянно да е изправена пред най-суровите рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглища, България е стопанската система на Европейски Съюз с най-висока въглеродна активност и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
До половината излъчвания на въглероден диоксид в страната към момента идват от производството на въглища, съгласно Мартин Владимиров, началник по енергетиката и климата в Центъра за проучване на демокрацията, основан в София мозъчен концерн.
Това прави прехода от въглищата незабавен въпрос, изключително в светлината на климатичните цели на Европейски Съюз.
Но локалните поданици и служащите във въгледобива се съмняват в този ангажимент, като споделят, че поредни държавни управления не са съумели да споделят ясно за своите проекти или да ги последват с съответни ограничения.
" В голяма степен не се приема концепцията за обективен преход и последователното прекъсване на въглищата, тъй като тук в района... няма (усилия) информацията да бъде показана по транспарантен метод ", сподели Румяна Грозева, която управлява Агенцията за районно развиване в Стара Загора, сплотяваща локални заинтригувани страни за обмисляне на процеса на преход.
Грозева означи, че не е разговаряла с държавното управление от 2021 година, когато София за първи път стартира да изготвя своя проект за преход от въглищата.
" Никой от кметовете, никой от градските препоръки, никоя от компаниите - никой от нас не беше включен през последните две години ", уточни тя, добавяйки, че без средствата от Европейски Съюз справедливият преход на района ще бъде " неосъществим ".
Местните са все по-загрижени за въздействието. 30-годишният Красимир Иванов, инженер от Стара Загора, се тревожи, че " доста хора може би ще изоставен ", в случай че заводите затворят.
Защо българските политици мълчат за раздялата с въглищата, пита " Дер Щандарт "
Въпросът е голям проблем за държавното управление, като се има поради, че към 43 хиляди души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост, сподели Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
" Без значение какво прави държавното управление, то ще загуби ", счита той, защото партиите се притесняват, че ангажирането с последователно прекъсване на въглищата ще докара до " политическа стихия ". Но неуспехът да се дефинира последна дата ще значи, че " електроцентрали и мини ще банкрутират през идващите няколко години и ще изгубят милиарди евро от фондовете на Европейски Съюз ".
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява от съществуването на гласовити синдикати във въгледобива, които упорстват да се запазят централите отворени, и от мощни корпоративни ползи.
" Освен това олигархичните мрежи към въглищните централи печелят от статуквото и притискат институциите да не работят ", съгласно Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на централи, превоз и кетъринг, имат " тесни връзки с политически партии ", добави той.
По думите му българският магнат Христо Ковачки, който ръководи шест въглищни централи в страната, съставлява изключително предизвикателство.
Миналата година, че един от обвързваните с него фабрики, " Брикел ", е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за замърсяване на въздуха, до момента в който българското държавно управление съобщи, че е разкрило " умопомрачителни нарушавания " на обекта.
Хиляда души умират годишно в резултат на активността на " Марица-изток ", сочи проучване
През февруари стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки, като следствията настояват, че те са фалшифицирали данни за излъчванията, с цел да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на Европейски Съюз сред 2017 и 2021 година
Но " нито едно държавно управление не може да му отнеме лиценза... макар че той нарушава екологичното законодателство ", сподели Владимиров.
Ковачки съобщи пред " Политико ", че неговият " главен приоритет е да обезпечи равномерен енергиен преход, само че последователно ", добавяйки, че обвързваните с него централи " вървят решително по пътя на цялостна енергийна промяна ".
Бизнесменът твърди, че информацията за нарушаванията на " Брикел " за замърсяването на въздуха са " неистина " и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията.
" Катастрофа "
Със или без средства от Европейски Съюз, анализатори настояват, че България има единствено три години преди огромна част от въгледобивния ѝ бранш да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени и на процедура получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите.
Но когато тези контракти приключат до 2026 година, същата държавна поддръжка няма да бъде допустима.
Управляващият шеф на AES България Иван Цанков сподели пред " Политико ", че защото неговата електроцентрала дава " сериозни систематични услуги ", с цел да помогне за балансирането на мрежата на България, компанията стартира " да изследва разнообразни други други възможности в допълнение към въглищата, които можем да изгаряме, с цел да продължи да извършва тези значими отговорности към системата " след 2026 година, в това число биомаса.
Държавната " Марица Изток-2 ", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че " не е конкурентна на пазара ", съобщи ръководителят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред " Политико ", добавяйки, че по-рано предишния месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания, даже преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на служащите.
От " златна кокошка " Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " още веднъж е на път да се трансформира в губеща
" Това не може да продължи дълго - това е неустойчиво ", означи Иванов, потвърждавайки, че директните дотации за въглищни централи също ще бъдат противозаконни през 2025 година съгласно актуалните правила на Европейски Съюз.
" При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи ", сподели Владимиров. Това значи, че " без дотации... множеството от служащите ще си отидат " до 2026 година
Въпросът какво вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ " Подкрепа ", която съставлява 9 хиляди служащи от промишлеността. Ето за какво " ние сме принудени да защитим това, което имаме ", добави той.
" Не знаем какво ще се случи ", сподели Загоров и добави, че " най-важното, което желаеме, е някакъв проект ".
Липсата на подобен значи " обществена злополука ".
Като част от Зелената договорка на Европейски Съюз, която има за цел да направи блока въглеродно безпристрастен доникъде на века, Брюксел задели 55 милиарда евро във фонда за обективен преход през 2021 година в поддръжка на служащите в някогашните въгледобивни промишлености, с цел да се преквалифицират и да намерят нови работни места.
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани парите - авансово изискване за достъп до средствата. София към този момент загуби 100 милиона евро, откакто не извърши предходна цел, и ще загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период.
Това се случва, откакто през януари българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия, поставяйки в заплаха още милиарди от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
" Загубата на парите е най-големият риск в този момент... а загубата на работа е най-лошият сюжет ", сподели Радослав Рибарски, народен представител от българската парламентарна комисия по енергетика, който съставлява въглищния център на страната Стара Загора, добавяйки, че " в действителност (се съмнява) ", че държавното управление " ще успее за толкоз малко време. "
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват държавните управления на страната - които минаха през мощни политически разтърсвания през последните две години - за непрекъснатите забавяния. Политиците биват подложени на критика, че отсрочват мъчителни решения, вместо да изготвят проекти за преход от въглищата, отбелязва " Политико ".
" Нищо не беше направено ", разяснява Живко Тодоров, кмет на Стара Загора. Районът е дом на 11 хиляди служащи във въгледобива и на комплекса " Марица-Изток ", където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид във въздуха всяка година. " Никой не желае да носи отрицателните политически последствия - те желаят да го оставят за идващото държавно управление и да протакат. "
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документа, по думите на Рибарски, което основава бързо свиващ се времеви прозорец.
Има признаци, че София може най-сетне да направи завой след идването на власт на новото държавно управление, се отбелязва в публикацията.
" Имаме концепция по какъв начин да подходим към този развой ", сподели българският министър председател Николай Денков пред " Политико ", потвърждавайки, че ще показа нови хрумвания на Европейски Съюз през " идващите няколко седмици " и даде знак, че е получил удължение " до края на септември " след.
Как планувана смяна на Плана за възобновяване се показва за политическа храброст " Ключовият миг е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо би трябвало да следва стопански причини, а също и софтуерни условия ", означи той. " В същото време би трябвало да се грижим за хората, които са там. " " Не е елементарно, сензитивно е, само че е осъществимо ", добави министър председателят.
" Политическа стихия "
Макар Полша постоянно да е изправена пред най-суровите рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглища, България е стопанската система на Европейски Съюз с най-висока въглеродна активност и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
До половината излъчвания на въглероден диоксид в страната към момента идват от производството на въглища, съгласно Мартин Владимиров, началник по енергетиката и климата в Центъра за проучване на демокрацията, основан в София мозъчен концерн.
Това прави прехода от въглищата незабавен въпрос, изключително в светлината на климатичните цели на Европейски Съюз.
Но локалните поданици и служащите във въгледобива се съмняват в този ангажимент, като споделят, че поредни държавни управления не са съумели да споделят ясно за своите проекти или да ги последват с съответни ограничения.
" В голяма степен не се приема концепцията за обективен преход и последователното прекъсване на въглищата, тъй като тук в района... няма (усилия) информацията да бъде показана по транспарантен метод ", сподели Румяна Грозева, която управлява Агенцията за районно развиване в Стара Загора, сплотяваща локални заинтригувани страни за обмисляне на процеса на преход.
Грозева означи, че не е разговаряла с държавното управление от 2021 година, когато София за първи път стартира да изготвя своя проект за преход от въглищата.
" Никой от кметовете, никой от градските препоръки, никоя от компаниите - никой от нас не беше включен през последните две години ", уточни тя, добавяйки, че без средствата от Европейски Съюз справедливият преход на района ще бъде " неосъществим ".
Местните са все по-загрижени за въздействието. 30-годишният Красимир Иванов, инженер от Стара Загора, се тревожи, че " доста хора може би ще изоставен ", в случай че заводите затворят.
Защо българските политици мълчат за раздялата с въглищата, пита " Дер Щандарт " Въпросът е голям проблем за държавното управление, като се има поради, че към 43 хиляди души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост, сподели Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
" Без значение какво прави държавното управление, то ще загуби ", счита той, защото партиите се притесняват, че ангажирането с последователно прекъсване на въглищата ще докара до " политическа стихия ". Но неуспехът да се дефинира последна дата ще значи, че " електроцентрали и мини ще банкрутират през идващите няколко години и ще изгубят милиарди евро от фондовете на Европейски Съюз ".
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява от съществуването на гласовити синдикати във въгледобива, които упорстват да се запазят централите отворени, и от мощни корпоративни ползи.
" Освен това олигархичните мрежи към въглищните централи печелят от статуквото и притискат институциите да не работят ", съгласно Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на централи, превоз и кетъринг, имат " тесни връзки с политически партии ", добави той.
По думите му българският магнат Христо Ковачки, който ръководи шест въглищни централи в страната, съставлява изключително предизвикателство.
Миналата година, че един от обвързваните с него фабрики, " Брикел ", е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за замърсяване на въздуха, до момента в който българското държавно управление съобщи, че е разкрило " умопомрачителни нарушавания " на обекта.
Хиляда души умират годишно в резултат на активността на " Марица-изток ", сочи проучване През февруари стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки, като следствията настояват, че те са фалшифицирали данни за излъчванията, с цел да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на Европейски Съюз сред 2017 и 2021 година
Но " нито едно държавно управление не може да му отнеме лиценза... макар че той нарушава екологичното законодателство ", сподели Владимиров.
Ковачки съобщи пред " Политико ", че неговият " главен приоритет е да обезпечи равномерен енергиен преход, само че последователно ", добавяйки, че обвързваните с него централи " вървят решително по пътя на цялостна енергийна промяна ".
Бизнесменът твърди, че информацията за нарушаванията на " Брикел " за замърсяването на въздуха са " неистина " и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията.
" Катастрофа "
Със или без средства от Европейски Съюз, анализатори настояват, че България има единствено три години преди огромна част от въгледобивния ѝ бранш да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени и на процедура получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите.
Но когато тези контракти приключат до 2026 година, същата държавна поддръжка няма да бъде допустима.
Управляващият шеф на AES България Иван Цанков сподели пред " Политико ", че защото неговата електроцентрала дава " сериозни систематични услуги ", с цел да помогне за балансирането на мрежата на България, компанията стартира " да изследва разнообразни други други възможности в допълнение към въглищата, които можем да изгаряме, с цел да продължи да извършва тези значими отговорности към системата " след 2026 година, в това число биомаса.
Държавната " Марица Изток-2 ", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че " не е конкурентна на пазара ", съобщи ръководителят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред " Политико ", добавяйки, че по-рано предишния месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания, даже преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на служащите.
От " златна кокошка " Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " още веднъж е на път да се трансформира в губеща " Това не може да продължи дълго - това е неустойчиво ", означи Иванов, потвърждавайки, че директните дотации за въглищни централи също ще бъдат противозаконни през 2025 година съгласно актуалните правила на Европейски Съюз.
" При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи ", сподели Владимиров. Това значи, че " без дотации... множеството от служащите ще си отидат " до 2026 година
Въпросът какво вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ " Подкрепа ", която съставлява 9 хиляди служащи от промишлеността. Ето за какво " ние сме принудени да защитим това, което имаме ", добави той.
" Не знаем какво ще се случи ", сподели Загоров и добави, че " най-важното, което желаеме, е някакъв проект ".
Липсата на подобен значи " обществена злополука ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ