Учени откриха защо китовете скачат над водата
Гледката в действителност е впечатляваща. Изведнъж над спокойните води на океана се извисява тежкото 30 тона тяло на бозайника, остава за момент над водата и след това голямото му тяло пляска назад във водата, като подвига висок шадраван.
Тази панорама може да се види целогодишно, там където живеят китове – в зимните води в които се развъждат, в летните води, където се хранят и по време на пътешестване сред двата региона.
Група учени от Австралия са решили да схванат за какво китовете вършат тези подскоци, изискващи толкоз доста сила, даже по време на миграцията си, когато съвсем не се хранят.
Учените са следили 94 разнообразни групи гърбати китове по време на миграцията им около Австралия на път за Антарктика. Анализирано е характерното държание на бозайниците на повърхността на водата, както и пляскането с перките върху водата.
Австралийците стигат до извода, че подскоците на китовете над водната повърхнина са по – интензивни по време на мощен вятър, звук вдиган от преминаващ транспортен съд, а също когато друга група китове са относително надалеч от тях.
Това държание съгласно учените поддържа тезата, че характерното държание на китовете е метод на връзка. Като подскачат над водата или пляскат в нея с перките си, китовете подвигат мощен звук, който им разрешава да споделят на огромни дистанции, когато странични шумове от бурния океан, от преминаващ транспортен съд или от различен източник могат да блокират звуците, които те издават.
Това държание на китовете има многофункционални информационни цели, такива, които не могат да се реализиран единствено посредством звуците издавани от тях. Австралийците са се пробвали и да дешифрират какво желаят да „ кажат “ китовете с особеното си държание на повърхността на водата. Когато има техни събратя на далечно разстояние, китовете употребяват получаващия се мощен звук при рухването назад във водата след скок, с цел да им покажат къде са. Специфичното пърпорене с опашка по повърхността на водата е предопределено за връзка с други китове на по-близко разстояние или даже вътре в групата. С плясканията с опашката или перките китовете споделят по кое време би трябвало групата да се събере или по кое време се постанова да се раздели.
Макар австралийските учени да са анализирали държанието на гърбатите китове по време на миграцията им, те са уверени, че същите начини за другарство се употребяват целогодишно. Тези дейности на китовете не са свързани и с интервала на чифтосване на бозайниците, тъй като подскоците се случват и без да има наличие на представители на другия пол.
Австралийците са анализирали държанието единствено на гърбатите китове, само че доколкото подскоците над водата са присъщи и за останалите типове на най-големия бозайник, най-вероятно и те употребяват това държание, с цел да споделят между тях.
Вижте на видеото по какъв начин гърбат кит скача в непосредствена непосредственост до каякари в Британска Колумбия …
