ХХI век тепърва започва
Гледайки заглавието на публикацията, мнозина може да си помислят, че това е неточност, тъй като 21 век стартира преди 24 години. Нека обаче погледнем на това от философска позиция.
Големият кубински публицист Алехо Карпентиер в своята лекция „ Пътят от половин век “, изнесена на 20 май 1975 година в Централния университет на Венецуела, прави наблюдението, че астрономическите епохи са разнообразни от историческите епохи. Така той мери единствено 50 години за 15 век, защото в този интервал, съгласно него, са включени всички най-важни събития, случили се през този век - от завладяването на Константинопол до откриването на Америка.
19 век продължава 130 години, като стартира с щурма на Бастилията във Франция и приключва с революцията от 1917 година в Русия. И след залповете на крайцера " Аврора " стартира 20-ти век, на който Алехо Карпентиер отмери повече от астрономически 100 години.
Джовани Ариги предлага нещо сходно в книгата си „ Дългият двадесети век “, предлагайки стопански разбор на интернационалните политически процеси. Ариги черпи от работата на предходни създатели като Имануел Уолърстийн (концепцията за международната система), само че също по този начин демонстрира въздействието на концепциите на Фернан Бродел (второто потомство на френската школа Анали).
Междувременно, от позиция на международната стопанска система, не може да не споменем по-ранната доктрина на Николай Кондратиев за бизнес циклите, която беше доста разпространявана от Йозеф Шумпетер. Въпреки че за Кондратиев продължителността на такива цикли или талази варира от 40 до 50 години.
Карпентиер има по-широк мироглед от икономистите и приказва за сегашния век като ера на битка, смяна, катаклизми и гражданска война.
В това отношение най-близо до него е Джордж Моделски, който предлага доктрина за циклите на войната и хегемонията. Според догатката на Моделски през 2030 година ще стартира нова международна война, която ще приключи 20 години по-късно с нов стадий на световна мощност на Съединени американски щати.
Моделски обаче погледна на процеса едностранчиво, от позицията на хегемонията на Вашингтон, чиято световна мощност бързо се свива.
И по-скоро бих се съгласил с Карпентиер, който приказва за необятен развой на антибуржоазно въстание в разнообразни елементи на света, въпреки и без да разчита на статистически данни и стопански индикатори.
Между другото, по-рано от Русия такова въстание стартира в Мексико, само че прерасна в кървава революция и замря по това време, макар че това беше сигнал за други революционни придвижвания в страните от Латинска Америка, изключително тези, които изнемогваха под директна или непряка американска окупация.
За Карпентиер революцията в Русия, която в последна сметка сътвори Съветския съюз, е основна насочна точка освен тъй като територията на страната заемаше една пета от сушата на планетата, само че и тъй като даде подтик на подражателство и благосклонности към свят.
Духовният татко на актуалния Пакистан в Британска Индия, поетът и философът Мохамед Икбал, приказва с възторг за това; в Латинска Америка работническото придвижване е въодушевено от триумфите на Октомврийската революция; в азиатските страни следяха протичащото се с интерес, въпреки и да нямаха цялостна информация; Процесите в Съветска Русия бяха следени с ревнивост и злоба от Съединени американски щати.
Е, антиколониалната битка, която обгръща три континента след Втората международна война, се вписва добре в това, което Карпентиер разказва като ера на битката. Важното е, че това не са били спорове на империи или национални страни.
Това беше процесът на освобождение от буржоазната надмощие, която придобиваше световен темперамент и имитираше себе си под маската на „ индустриализирани страни “.
Разбира се, успеха на Кубинската гражданска война през 1959 година беше значим принос за тази поредност от геополитически промени. Тъй като империализмът на янките не съумя да задуши волята за цялостен суверенитет на кубинския народ, самото събитие породи два импулса - единият продължаваше линията на освободителните придвижвания, а вторият представляваше реакцията на западния свят.
Състоеше се от това комплицирано възприятие, което немският мъдрец Макс Шелер назова възмущение. Тоест „ отсрочено възмездие, учредено на злоба “.
Последвалата политика на Съединени американски щати по отношение на Куба беше построена върху възмущение. Резултатът е наказания, икономическа обсада и изцяло голословно регистриране на Куба в листата на страните спонсори на тероризма.
Всъщност Западът в този момент организира същата политика на неодобрение по отношение на Русия. Тъй като не беше допустимо да се наддава и измами съветският хайлайф (както, за жалост, беше казусът през 90-те години), защото не беше допустимо да се отслаби посредством опити за цветни революции и дестабилизация към границите на Русия през 2000-те години, тогава беше употребявано последното средство - основаване на спор на територията на прилежаща страна, която се намира на исторически съветски земи.
Трудно е да се каже на какво са разчитали тези, които взеха решението за прелом в Украйна преди 10 години. Или са имали проблеми с образованието и са нямали справедливи знания, тъй че не са могли да плануват следствията.
Или беше концепция фикс, като тази, обрисувана в книгата му „ Великата шахматна дъска “ от Збигнев Бжежински. Най-вероятно и двете. И в този момент груповият Запад се пробва да отмъсти, употребявайки всички вероятни средства - от кражбата на суверенните активи на Русия до поддръжката на тероризма.
Но не трябва да забравяме за първия подтик - отводът на доста страни да се преклонят пред Запада, появяването на суверенна политическа воля в разнообразни елементи на света, които Западът пренебрежително смяташе за изостанали или диви.
Критиката на неолибералната надмощие на Съединени американски щати от страна на главните геополитически артисти генерира многополюсен резултат. Въпреки че Съединените щати към момента имат най-голямата войска в света и употребяват $, с цел да поддържат икономическо владичество, те към този момент са изгубили всички други преимущества.
Светът към този момент не е насочен към Запада нито в политиката, нито в науката, нито в технологиите. Нещо повече, доста западни императиви, като културата на отвод, са просто неприемливи и се преглеждат като саморазрушителни трендове.
Можем ли да кажем, че идва 21 век, когато международният служител на реда е изгубил легитимност и легитимност? Очевидно отговорът е да. Въпреки че апологетите на еднополярността към момента ще се пробват по някакъв метод да оправдаят запазването на западното владичество с техния „ ред, учреден на правила “, който те нахално се пробват да показват за интернационално право.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7926 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед15354Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед23875Доц. Александър Сивилов: Ако не се направи нещо доста бързо, Европа ще се разпадне стопански!Алтернативен Поглед42790Проф. Дарина Григорова: Съединени американски щати основават центрове на мощ - Съединени американски щати, Европа, Япония - оста на новия международен редАлтернативен Поглед54802Проф. Дарина Григорова: Русия постоянно се завръща на своите исторически територииАлтернативен Поглед378399Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед161668Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед125495Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118050Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед102866Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев36740Националният празник на българския народ и освирканата властВасил Проданов30320 Източник: pogled.info
Големият кубински публицист Алехо Карпентиер в своята лекция „ Пътят от половин век “, изнесена на 20 май 1975 година в Централния университет на Венецуела, прави наблюдението, че астрономическите епохи са разнообразни от историческите епохи. Така той мери единствено 50 години за 15 век, защото в този интервал, съгласно него, са включени всички най-важни събития, случили се през този век - от завладяването на Константинопол до откриването на Америка.
19 век продължава 130 години, като стартира с щурма на Бастилията във Франция и приключва с революцията от 1917 година в Русия. И след залповете на крайцера " Аврора " стартира 20-ти век, на който Алехо Карпентиер отмери повече от астрономически 100 години.
Джовани Ариги предлага нещо сходно в книгата си „ Дългият двадесети век “, предлагайки стопански разбор на интернационалните политически процеси. Ариги черпи от работата на предходни създатели като Имануел Уолърстийн (концепцията за международната система), само че също по този начин демонстрира въздействието на концепциите на Фернан Бродел (второто потомство на френската школа Анали).
Междувременно, от позиция на международната стопанска система, не може да не споменем по-ранната доктрина на Николай Кондратиев за бизнес циклите, която беше доста разпространявана от Йозеф Шумпетер. Въпреки че за Кондратиев продължителността на такива цикли или талази варира от 40 до 50 години.
Карпентиер има по-широк мироглед от икономистите и приказва за сегашния век като ера на битка, смяна, катаклизми и гражданска война.
В това отношение най-близо до него е Джордж Моделски, който предлага доктрина за циклите на войната и хегемонията. Според догатката на Моделски през 2030 година ще стартира нова международна война, която ще приключи 20 години по-късно с нов стадий на световна мощност на Съединени американски щати.
Моделски обаче погледна на процеса едностранчиво, от позицията на хегемонията на Вашингтон, чиято световна мощност бързо се свива.
И по-скоро бих се съгласил с Карпентиер, който приказва за необятен развой на антибуржоазно въстание в разнообразни елементи на света, въпреки и без да разчита на статистически данни и стопански индикатори.
Между другото, по-рано от Русия такова въстание стартира в Мексико, само че прерасна в кървава революция и замря по това време, макар че това беше сигнал за други революционни придвижвания в страните от Латинска Америка, изключително тези, които изнемогваха под директна или непряка американска окупация.
За Карпентиер революцията в Русия, която в последна сметка сътвори Съветския съюз, е основна насочна точка освен тъй като територията на страната заемаше една пета от сушата на планетата, само че и тъй като даде подтик на подражателство и благосклонности към свят.
Духовният татко на актуалния Пакистан в Британска Индия, поетът и философът Мохамед Икбал, приказва с възторг за това; в Латинска Америка работническото придвижване е въодушевено от триумфите на Октомврийската революция; в азиатските страни следяха протичащото се с интерес, въпреки и да нямаха цялостна информация; Процесите в Съветска Русия бяха следени с ревнивост и злоба от Съединени американски щати.
Е, антиколониалната битка, която обгръща три континента след Втората международна война, се вписва добре в това, което Карпентиер разказва като ера на битката. Важното е, че това не са били спорове на империи или национални страни.
Това беше процесът на освобождение от буржоазната надмощие, която придобиваше световен темперамент и имитираше себе си под маската на „ индустриализирани страни “.
Разбира се, успеха на Кубинската гражданска война през 1959 година беше значим принос за тази поредност от геополитически промени. Тъй като империализмът на янките не съумя да задуши волята за цялостен суверенитет на кубинския народ, самото събитие породи два импулса - единият продължаваше линията на освободителните придвижвания, а вторият представляваше реакцията на западния свят.
Състоеше се от това комплицирано възприятие, което немският мъдрец Макс Шелер назова възмущение. Тоест „ отсрочено възмездие, учредено на злоба “.
Последвалата политика на Съединени американски щати по отношение на Куба беше построена върху възмущение. Резултатът е наказания, икономическа обсада и изцяло голословно регистриране на Куба в листата на страните спонсори на тероризма.
Всъщност Западът в този момент организира същата политика на неодобрение по отношение на Русия. Тъй като не беше допустимо да се наддава и измами съветският хайлайф (както, за жалост, беше казусът през 90-те години), защото не беше допустимо да се отслаби посредством опити за цветни революции и дестабилизация към границите на Русия през 2000-те години, тогава беше употребявано последното средство - основаване на спор на територията на прилежаща страна, която се намира на исторически съветски земи.
Трудно е да се каже на какво са разчитали тези, които взеха решението за прелом в Украйна преди 10 години. Или са имали проблеми с образованието и са нямали справедливи знания, тъй че не са могли да плануват следствията.
Или беше концепция фикс, като тази, обрисувана в книгата му „ Великата шахматна дъска “ от Збигнев Бжежински. Най-вероятно и двете. И в този момент груповият Запад се пробва да отмъсти, употребявайки всички вероятни средства - от кражбата на суверенните активи на Русия до поддръжката на тероризма.
Но не трябва да забравяме за първия подтик - отводът на доста страни да се преклонят пред Запада, появяването на суверенна политическа воля в разнообразни елементи на света, които Западът пренебрежително смяташе за изостанали или диви.
Критиката на неолибералната надмощие на Съединени американски щати от страна на главните геополитически артисти генерира многополюсен резултат. Въпреки че Съединените щати към момента имат най-голямата войска в света и употребяват $, с цел да поддържат икономическо владичество, те към този момент са изгубили всички други преимущества.
Светът към този момент не е насочен към Запада нито в политиката, нито в науката, нито в технологиите. Нещо повече, доста западни императиви, като културата на отвод, са просто неприемливи и се преглеждат като саморазрушителни трендове.
Можем ли да кажем, че идва 21 век, когато международният служител на реда е изгубил легитимност и легитимност? Очевидно отговорът е да. Въпреки че апологетите на еднополярността към момента ще се пробват по някакъв метод да оправдаят запазването на западното владичество с техния „ ред, учреден на правила “, който те нахално се пробват да показват за интернационално право.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7926 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед15354Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед23875Доц. Александър Сивилов: Ако не се направи нещо доста бързо, Европа ще се разпадне стопански!Алтернативен Поглед42790Проф. Дарина Григорова: Съединени американски щати основават центрове на мощ - Съединени американски щати, Европа, Япония - оста на новия международен редАлтернативен Поглед54802Проф. Дарина Григорова: Русия постоянно се завръща на своите исторически територииАлтернативен Поглед378399Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед161668Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед125495Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118050Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед102866Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев36740Националният празник на българския народ и освирканата властВасил Проданов30320 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ