Трилиони долари инвестиции са нужни, за да се преодолее кризата с водата
Главният изпълнителен директoр на Suez Жан-Луи Шосад счита, че водата може да бъде по-ценна от петрола един ден
Още по тематиката
(Без)воден апокалипсис
Затегнатият воден режим в Кейптаун разреши на държавното управление да реалокира с месец по-късно деня, в който водата на града ще свърши
23 фев 2018
Кейптаун е първият огромен град, който може да остане без вода
Строги ограничавания или изсъхнал режим от април са разновидностите пред града, твърди държавното управление на ЮАР
20 яну 2018
Графика на деня: Загубите на вода остават близо 60%
4 яну 2018
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017 Кейптаун няма да бъде последният огромен град, който ще остане без вода. Нарастването на популацията, урбанизацията, остарялата инфраструктура, замърсяването и изменението на климата са измежду главните аргументи за увеличение на дефицита на вода, написа Bloomberg в собствен разбор.
Нарастваща нужда
Нарастващата нужда е тревожна, тъй като земеделието и производството на електрическа енергия зависят от водата и водната инфраструктура. " Съществува 100% корелация сред съществуването на вода и растежа на Брутният вътрешен продукт ", споделя основният управител на фонда Pictet Asset Management. " Ако няма вода, няма стопански напредък. "
В идващите десетилетия ще са нужни вложения в размер на трилиони долари във водна инфраструктура. Ако обществените финанси не могат да ги обезпечат, огромна част от тях ще би трябвало да дойдат от частния бранш. Това обаче няма да се случи, в случай че водата и капиталът не поправят нефункционалните си връзки. Да вземем единствено два образеца: левият английски опозиционен водач Джеръми Корбин желае да ренационализира водните компании, до момента в който Габон преди малко конфискува обекти, ръководени от френската компания Veolia Environnement. " Ако няма вода, няма стопански напредък. "
С толкоз едва публикувана сладка вода има доста залози. Около 4 милиарда души живеят с тежък дефицит на вода минимум един месец годишно, а половин милиард са по този начин през цялата година.
Компаниите в бранша
Компаниите, които се пробват да решат тези проблеми (докато печелят пари), включват френските Suez и Veolia, американските Danaher и Xylem, както и китайската компания Water Group. С реинвестирането на дивидентите показателят S&P Global Water се покачва с повече от 7% годишно през последното десетилетие съгласно данните на Bloomberg.
Някои считат, че появяването на водата като клас активи е единствено началото. Главният изпълнителен непосредствено на Suez Жан-Луи Шосад счита, че тя може да бъде по-ценна от петрола един ден. Въпреки това нейният специфичен статут измежду стоките може да обезкуражи вложенията.
За разлика от суровия нефт или електричеството тя рядко се търгува на тържища или през границите. Транспортът е безценен. Няма хомогенна световна цена на водата и мъчно можем да си представим, че в миналото може да има.
Да имаш задоволително вода за пиянство е човешко право и обществото не желае да заплаща доста за нещо, което пада от небето. Следователно държавните управления постоянно дефинират изкуствено ниски цени на водата, което прави по-трудно възобновяване на вложенията.
Проблемите
Има и други затруднения. Търсенето нараства бързо в разрастващите се стопански системи, защото стандартът на живот в тях се усъвършенства. Но в някои развити страни използването на семействата понижава заради по-ефективни интелигентни измервателни уреди и системи за икономисване на вода. Във Франция размерът на употребяваната вода понижава с до 1.5% годишно, споделят от Suez.
Трябва ли водоснабдяването да бъде държавно? С изключение на някои страни като Израел и Сингапур общественият бранш не прави добра работа, грижейки се за този скъп запас, като образец за това е рецесията в Кейптаун.
Във Англия, една от дребното страни, които изцяло са приватизирали своята водна промишленост, комуналните услуги са заслужено подложени на критика за натрупването на дълг. Затова активизирането на по-голям частен капитал ще се нуждае от деликатно контролиране, с цел да могат да се съчетаят тласъците на вложителите с публичното богатство.
Когато е допустимо, комуналните услуги тук-там с доста дъждове могат да бъдат насърчавани да продават остатъка в зоните на засушаване, изключително в случай че това е по-евтино от построяването на инфраструктура като инсталациите за обезсоляване.
Инвестициите не са панацея, несъмнено. Тъй като селското стопанство гълтам към 70% от потреблението на сладка вода, страните биха могли да създадат огромни крачки единствено като разпределят по-добре доставките.
Още по тематиката
(Без)воден апокалипсис
Затегнатият воден режим в Кейптаун разреши на държавното управление да реалокира с месец по-късно деня, в който водата на града ще свърши
23 фев 2018
Кейптаун е първият огромен град, който може да остане без вода
Строги ограничавания или изсъхнал режим от април са разновидностите пред града, твърди държавното управление на ЮАР
20 яну 2018
Графика на деня: Загубите на вода остават близо 60%
4 яну 2018
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017 Кейптаун няма да бъде последният огромен град, който ще остане без вода. Нарастването на популацията, урбанизацията, остарялата инфраструктура, замърсяването и изменението на климата са измежду главните аргументи за увеличение на дефицита на вода, написа Bloomberg в собствен разбор.
Нарастваща нужда
Нарастващата нужда е тревожна, тъй като земеделието и производството на електрическа енергия зависят от водата и водната инфраструктура. " Съществува 100% корелация сред съществуването на вода и растежа на Брутният вътрешен продукт ", споделя основният управител на фонда Pictet Asset Management. " Ако няма вода, няма стопански напредък. "
В идващите десетилетия ще са нужни вложения в размер на трилиони долари във водна инфраструктура. Ако обществените финанси не могат да ги обезпечат, огромна част от тях ще би трябвало да дойдат от частния бранш. Това обаче няма да се случи, в случай че водата и капиталът не поправят нефункционалните си връзки. Да вземем единствено два образеца: левият английски опозиционен водач Джеръми Корбин желае да ренационализира водните компании, до момента в който Габон преди малко конфискува обекти, ръководени от френската компания Veolia Environnement. " Ако няма вода, няма стопански напредък. "
С толкоз едва публикувана сладка вода има доста залози. Около 4 милиарда души живеят с тежък дефицит на вода минимум един месец годишно, а половин милиард са по този начин през цялата година.
Компаниите в бранша
Компаниите, които се пробват да решат тези проблеми (докато печелят пари), включват френските Suez и Veolia, американските Danaher и Xylem, както и китайската компания Water Group. С реинвестирането на дивидентите показателят S&P Global Water се покачва с повече от 7% годишно през последното десетилетие съгласно данните на Bloomberg.
Някои считат, че появяването на водата като клас активи е единствено началото. Главният изпълнителен непосредствено на Suez Жан-Луи Шосад счита, че тя може да бъде по-ценна от петрола един ден. Въпреки това нейният специфичен статут измежду стоките може да обезкуражи вложенията.
За разлика от суровия нефт или електричеството тя рядко се търгува на тържища или през границите. Транспортът е безценен. Няма хомогенна световна цена на водата и мъчно можем да си представим, че в миналото може да има.
Да имаш задоволително вода за пиянство е човешко право и обществото не желае да заплаща доста за нещо, което пада от небето. Следователно държавните управления постоянно дефинират изкуствено ниски цени на водата, което прави по-трудно възобновяване на вложенията.
Проблемите
Има и други затруднения. Търсенето нараства бързо в разрастващите се стопански системи, защото стандартът на живот в тях се усъвършенства. Но в някои развити страни използването на семействата понижава заради по-ефективни интелигентни измервателни уреди и системи за икономисване на вода. Във Франция размерът на употребяваната вода понижава с до 1.5% годишно, споделят от Suez.
Трябва ли водоснабдяването да бъде държавно? С изключение на някои страни като Израел и Сингапур общественият бранш не прави добра работа, грижейки се за този скъп запас, като образец за това е рецесията в Кейптаун.
Във Англия, една от дребното страни, които изцяло са приватизирали своята водна промишленост, комуналните услуги са заслужено подложени на критика за натрупването на дълг. Затова активизирането на по-голям частен капитал ще се нуждае от деликатно контролиране, с цел да могат да се съчетаят тласъците на вложителите с публичното богатство.
Когато е допустимо, комуналните услуги тук-там с доста дъждове могат да бъдат насърчавани да продават остатъка в зоните на засушаване, изключително в случай че това е по-евтино от построяването на инфраструктура като инсталациите за обезсоляване.
Инвестициите не са панацея, несъмнено. Тъй като селското стопанство гълтам към 70% от потреблението на сладка вода, страните биха могли да създадат огромни крачки единствено като разпределят по-добре доставките.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ