Учен планира да „изчисти“ минната индустрия с металоядна бактерия
Гладуващи микроорганизми, способни да оцеляват в рискови условия, към този момент съумяха да „ изядат “ гвоздей за три дни. И в Чили академик тества „ металоядна “ бактерия с вярата, че тя може да помогне за изчистването на страната от мощно замърсяващата минна промишленост.
В лабораторията си в Антофагаста, индустриален град на 1100 км северно от столицата Сантяго 33-годишната Надак Раелес организира опити с екстремофили – организми, които живеят в рискови естествени условия.
Идеята хрумнала на биотехноложката, до момента в който била още в университета, когато в цех за преправка на руда правила изследвания с микроорганизми за възстановяване на извличането на мед.
„ Разбрах, че в минната промишленост има разнообразни потребности, да вземем за пример какво става с металните боклуци “,, сподели тя пред Агенция Франс Прес.
Някои метали могат да бъдат рециклирани в леярни, само че други, като големите самосвали, които могат да поемат 50 тона скали, не могат. И постоянно ги изоставят в пустинята Атакама, където се намира по-голяма част от минната промишленост на Чили.
Чили е най-големият производител на мед в света, като този артикул основава до 15% от брутния вътрешен артикул на страната. Това обаче основава и доста боклуци и замърсители за околната среда.
Реалес, която в този момент управлява лична компания „ Руданак Байотек “ (Rudanac Biotec), се концентрира при проучванията си върху бактерия, наречена Лептосприлум (Leptospirillum), която окислява желязото. Тя „ живее в киселинна среда, която на практика не се въздейства от относително висока централизация на множеството метали “.
„ В началото на бактерията ѝ лиши два месеца за разграждането на гвоздей. “
Но когато огладнеят, микроорганизмите би трябвало да се приспособяват и да намерят метод да се хранят.
И след две години на опити резултатът бил увеличена скорост на „ изяждане “, като гвоздей бил поглъщан единствено за три дни.
Раелес споделя, че химическите и микробиологични проби посочили, че бактерията не е нездравословна за хората или околната среда.
Компании от минната промишленост показали интерес към проучването, само че с цел да потвърди практическата му употреба „ Руданак Байотек “ се нуждае от вложения за идващия стадий от тестванията. Да се ревизира дали по този способ може да се разгради греда или самосвал със междинни размери.
Процесът на разграждане е комплициран, като след него остава червеникава течна маса – разтвор прочут като ликсивиант, който от своя страна има изненадващо качество.
„ След биоразграждането полученият артикул (течност) може да усъвършенства извличането на мед при развой, наименуван хидрометалургия “, изяснява Реалес. Т.е. течният излишък може да се употребява за добиване на мед от руда по по-екологичен метод от настоящето потребление на химикали.
Раелес наскоро внесла поръчка за интернационален патент на нейната технология, само че по-важното е, че се надява тя да помогне за понижаване на металните боклуци в страната ѝ, показва Агенция Франс Прес.
В лабораторията си в Антофагаста, индустриален град на 1100 км северно от столицата Сантяго 33-годишната Надак Раелес организира опити с екстремофили – организми, които живеят в рискови естествени условия.
Идеята хрумнала на биотехноложката, до момента в който била още в университета, когато в цех за преправка на руда правила изследвания с микроорганизми за възстановяване на извличането на мед.
„ Разбрах, че в минната промишленост има разнообразни потребности, да вземем за пример какво става с металните боклуци “,, сподели тя пред Агенция Франс Прес.
Някои метали могат да бъдат рециклирани в леярни, само че други, като големите самосвали, които могат да поемат 50 тона скали, не могат. И постоянно ги изоставят в пустинята Атакама, където се намира по-голяма част от минната промишленост на Чили.
Чили е най-големият производител на мед в света, като този артикул основава до 15% от брутния вътрешен артикул на страната. Това обаче основава и доста боклуци и замърсители за околната среда.
Реалес, която в този момент управлява лична компания „ Руданак Байотек “ (Rudanac Biotec), се концентрира при проучванията си върху бактерия, наречена Лептосприлум (Leptospirillum), която окислява желязото. Тя „ живее в киселинна среда, която на практика не се въздейства от относително висока централизация на множеството метали “.
„ В началото на бактерията ѝ лиши два месеца за разграждането на гвоздей. “
Но когато огладнеят, микроорганизмите би трябвало да се приспособяват и да намерят метод да се хранят.
И след две години на опити резултатът бил увеличена скорост на „ изяждане “, като гвоздей бил поглъщан единствено за три дни.
Раелес споделя, че химическите и микробиологични проби посочили, че бактерията не е нездравословна за хората или околната среда.
Компании от минната промишленост показали интерес към проучването, само че с цел да потвърди практическата му употреба „ Руданак Байотек “ се нуждае от вложения за идващия стадий от тестванията. Да се ревизира дали по този способ може да се разгради греда или самосвал със междинни размери.
Процесът на разграждане е комплициран, като след него остава червеникава течна маса – разтвор прочут като ликсивиант, който от своя страна има изненадващо качество.
„ След биоразграждането полученият артикул (течност) може да усъвършенства извличането на мед при развой, наименуван хидрометалургия “, изяснява Реалес. Т.е. течният излишък може да се употребява за добиване на мед от руда по по-екологичен метод от настоящето потребление на химикали.
Раелес наскоро внесла поръчка за интернационален патент на нейната технология, само че по-важното е, че се надява тя да помогне за понижаване на металните боклуци в страната ѝ, показва Агенция Франс Прес.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ