Гугъл ще плаща на създателите на новини
Гигантите на интернет да бъдат принудени да заплащат на издателите на преса за публикациите на публицистите им, оповестени онлайн. Това е една от задачите на новата инструкция за авторските права в интернет, гласувана в правната комисия на Европарламента.
Директивата провокира остри разногласия и несъгласия, изключително що се отнася до член 11 и член 13. Европарламентът обаче ги поддържа.
Основната цел на промяната, препоръчана от Еврокомисията, която стартира през 2016 година, е модернизацията на авторското право предвид на цифровата гражданска война. Интернет нанесе огромен удар върху обичайния модел на печатните медии и срути както продажбите на хартиените издания, по този начин и рекламните им доходи. Директивата регистрира възходящата роля на интернет платформите, желае да ги накара да споделят приходите си с издателите и основателите на вести и да носят отговорност за нарушавания на авторското право в интернет.
Член 11 мина на косъм с 13 гласа “за” против 11 “против”. Той визира “Защитата на изявленията в пресата при онлайн употреба”. Според него интернет компании като “Гугъл” или “Майкрософт” би трябвало да заплащат за проявление на първите редове от новинарските публикации на печатните медии.
По силата на този член издателите на печатни издания са считани за носители на авторските права на журналистическите текстове в изданията им, което ще направи по-лесни договарянията с интернет търсачките какво и какъв брой би трябвало да платят за наличието.
Критиците на член 11 обаче сочат образеца с Испания, която опита през 2014 година да отбрани печатните медии от “Гугъл нюз”. Това докара до такава степен, че платформата изключи напълно позоваванията на испански медии и това мощно снижи посещаемостта им. И в този момент има опасения, че интернет колосите просто няма да пускат повече линкове към европейски новинарски издания за сметка на източници от други райони на света.
Член 13 пък, който цели главно ограничението на пиратското наличие на музика, разсъни още по-големи спорове. Той задължава цифровите платформи като ютюб, фейсбук, инстаграм и други да филтрират цялото наличие, качвано от потребителите, за детайли, подвластни на авторско право. Става дума за видеоклипове, музика, фотоси, текстове.
Така обаче ще бъдат изтривани и персонални клипчета. Например, в случай че консуматор качи клип от сватбата си или рождения си ден във фейсбук, а като декор звучи ария на прочут реализатор, логаритмите на фейсбук ще я разпознаят и ще изтрият целия клип.
Алгоритмите обаче не са съвършени и няма да могат да разпознават пародията или привеждането на цитати в истински текстове и ще ги трият, тъй като ще ги разпознават като кражба.
“Край на меметата”, написа по този мотив Би Би Си. Под опасност са сложени и ремиксите.
Идеята бе посрещната с утвърждение от създателите, които от години се борят с разпространяването на творбите им в интернет неведнъж без позволение или съответно възнаграждение.
Противниците ѝ обаче считат, че тя се трансформира в “машина за цензуриране” и ще докара до тежки провали върху свободата на изложение в мрежата. Освен това технологията за сходни филтри е скъпа и с нея разполагат единствено интернет колоси като “Гугъл”, “Фейсбук”, “Ютюб”, което ще убие по-малките им съперници. Този член беше утвърден с 14 на 9 гласа.
Директивата би трябвало да бъде гласувана и в пленарната зала, което се чака да стане през юли или септември. Предполага се, че разногласията там ще са още по-разгорещени - както в границите на политическите групи, по този начин и сред страните членки.
В началото на юни в отворено писмо 70 от най-големите имена в интернет, в това число основателят на международната мрежа Тим Бърнърс-Лий и създателят на “Уикипедия” Джими Уолс, показват, че член 13 “ще съставлява невиждана стъпка за преобразяване на интернет от отворено пространство за шерване и нововъведения в средство за автоматизирано следене и надзор на потребителите.”
Директивата провокира остри разногласия и несъгласия, изключително що се отнася до член 11 и член 13. Европарламентът обаче ги поддържа.
Основната цел на промяната, препоръчана от Еврокомисията, която стартира през 2016 година, е модернизацията на авторското право предвид на цифровата гражданска война. Интернет нанесе огромен удар върху обичайния модел на печатните медии и срути както продажбите на хартиените издания, по този начин и рекламните им доходи. Директивата регистрира възходящата роля на интернет платформите, желае да ги накара да споделят приходите си с издателите и основателите на вести и да носят отговорност за нарушавания на авторското право в интернет.
Член 11 мина на косъм с 13 гласа “за” против 11 “против”. Той визира “Защитата на изявленията в пресата при онлайн употреба”. Според него интернет компании като “Гугъл” или “Майкрософт” би трябвало да заплащат за проявление на първите редове от новинарските публикации на печатните медии.
По силата на този член издателите на печатни издания са считани за носители на авторските права на журналистическите текстове в изданията им, което ще направи по-лесни договарянията с интернет търсачките какво и какъв брой би трябвало да платят за наличието.
Критиците на член 11 обаче сочат образеца с Испания, която опита през 2014 година да отбрани печатните медии от “Гугъл нюз”. Това докара до такава степен, че платформата изключи напълно позоваванията на испански медии и това мощно снижи посещаемостта им. И в този момент има опасения, че интернет колосите просто няма да пускат повече линкове към европейски новинарски издания за сметка на източници от други райони на света.
Член 13 пък, който цели главно ограничението на пиратското наличие на музика, разсъни още по-големи спорове. Той задължава цифровите платформи като ютюб, фейсбук, инстаграм и други да филтрират цялото наличие, качвано от потребителите, за детайли, подвластни на авторско право. Става дума за видеоклипове, музика, фотоси, текстове.
Така обаче ще бъдат изтривани и персонални клипчета. Например, в случай че консуматор качи клип от сватбата си или рождения си ден във фейсбук, а като декор звучи ария на прочут реализатор, логаритмите на фейсбук ще я разпознаят и ще изтрият целия клип.
Алгоритмите обаче не са съвършени и няма да могат да разпознават пародията или привеждането на цитати в истински текстове и ще ги трият, тъй като ще ги разпознават като кражба.
“Край на меметата”, написа по този мотив Би Би Си. Под опасност са сложени и ремиксите.
Идеята бе посрещната с утвърждение от създателите, които от години се борят с разпространяването на творбите им в интернет неведнъж без позволение или съответно възнаграждение.
Противниците ѝ обаче считат, че тя се трансформира в “машина за цензуриране” и ще докара до тежки провали върху свободата на изложение в мрежата. Освен това технологията за сходни филтри е скъпа и с нея разполагат единствено интернет колоси като “Гугъл”, “Фейсбук”, “Ютюб”, което ще убие по-малките им съперници. Този член беше утвърден с 14 на 9 гласа.
Директивата би трябвало да бъде гласувана и в пленарната зала, което се чака да стане през юли или септември. Предполага се, че разногласията там ще са още по-разгорещени - както в границите на политическите групи, по този начин и сред страните членки.
В началото на юни в отворено писмо 70 от най-големите имена в интернет, в това число основателят на международната мрежа Тим Бърнърс-Лий и създателят на “Уикипедия” Джими Уолс, показват, че член 13 “ще съставлява невиждана стъпка за преобразяване на интернет от отворено пространство за шерване и нововъведения в средство за автоматизирано следене и надзор на потребителите.”
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ