Гестационната трофобластна болест (гестационна трофобластна неоплазма) представлява широк спектър от

Гестационната трофобластна болест (гестационна трофобластна неоплазма) съставлява необятен набор от тумори като да вземем за пример парциалната и цялостна моларна бременност , инвазивната мола, хориокарцином, плацентарен трофобластен израстък и епителоиден трофобластен израстък.

Гестационната трофобластта неоплазма е едно от редките злокачествени болести, която може да се излекува даже и при съществуването на далечни метастази. Преди въвеждането на химиотерапията през 1956 година огромна част от пациентите със болестта, локализирано в матката, са били подложени на хистеректомия (отстраняване на матката), а метастатичната болест е била постоянно фатанална.

Сега към този момент множеството дами могат да бъда сполучливо лекувани, а техните репродуктивни функционалности – непокътнати.

Почти всички трофобластни неоплазми произлизат от цитотрофобласта и синцитиалните кафези на вилозния трофобласт на плацентата и, също по този начин, продуцират екстензивно количество човешки хорионгонадотропи н (чХГ).Определяне на равнището на този хормон служи като туморен маркер, белег за отговор към лекуването и фактор за реактивация на заболяването при следенето.

Моларната бременност е едно от упоменатите болести. То може да се раздели на парциална (непълна) и цялостна според от мофологията, клетъчните характестики и кариотипа на клетките.

Пълна моларна бременност

При нея не се разпознават ембрионални или фетални структури, а хорионните въси се характеризират с оток и дифузна трофобластна хиперплазия. Хромозомният разбор демонстрира, че кариотипът на трофобластите е естествен (46, XX), а хромозомите са напълно от бащински генезис.

Това най-вероятно значи, че цялостната мола произлиза или от яйцеклетка без ядро или от яйцеклетка с инактивирано такова, оплодена от сперматозоид , който удвоява личните си хромозоми.

Непълна моларна бременност

При непълната мола вилите на плацентата показват единствено местен оток и фокална трофобластна хиперплазия, а, също по този начин, могат да се разпознават ембионални и фетални тъкани.

Непълната мола има триплоиден кариотип (69 хромозоми) вместо естествения диплоиден кариотип (46 хромозоми). Ако се разпознава фетус, то той е тежко повреден с физическа ретардация и голям брой вродени малформации .

Свързани публикации.. Плацента, пъпна шнур и околоплодна течност - какви са функционалностите им? 0 Хранене на ембриона. Функции на плацентата 0 Патология на плацентата - аномалии, кръвоизливи, инфектиране 0

Един от главните признаци на моларната бременност е кървенето по време на бременност. Моларните тъкани се отделят от естествените структури на плацентата и раздират майчините кръвоносни съдове, което е повода за кървенето. Загубата на кръв води до развиване на анемично положение (хемоглобин под 100 г/л).

Друг типичен признак е ексцесивното увеличаване на матката, което е диспропорционално за гестационната седмица. Причината е бързото разгръщане на трофобластните кафези и събирането на кръв в маточната празнина.

Свръхпродукцията на човешкия хорионгонадотропин се свързва с избрани белези. Една трета от бременните с гестационна трофобластна неоплазма развиват прееклампсия – високо кръвно налягане. Особено суспектна е гестационната хипертония, развита преди 20-та гестационна седмица.

Хиперемезисът е различен признак на нарасналото равнище на чХГ. Повръщането не е предизвикано от банкет на храна и се среща през целия ден, а освен сутринта както в при безобидното утринно гадене.

Рядък симптом за моларна бременност е развиването на хипертиреоидизъм по време на бременност. Симптомите са възприятие за жега, учестен сърдечен удар, топла кожа и непровокирано трептене на ръцете.

Човешкият хорионгонадорторин подтиква образуването на тека-лутеинови кисти в яйчниците , които доближава повече от 6 см трансверзални размери.

Пациенти с непълна моларна бременност нормално не развиват тези клинични признаци. При тях инкомплетният аборт или пропуснат „ missed” аборт са единствените признаци за трофобластна болест и единствено хистологичната верификация удостоверява диагнозата.

3906