Коронавирус: болниците в Германия работят на предела на възможностите си
Германия има една от най-скъпите здравни системи в света: годишно лечебните заведения гълтам по 75 милиарда евро. Но парите не доближават. Как ще им се отрази в този момент рецесията с ковид? Сабине Кинкарц споделя в публикация за " Дойче веле ".
Институтът " Роберт Кох " предизвести немските лечебни заведения да се приготвят за възходящ брой тежко заболели пациенти поради разпространяването на ковид. А това може да се окаже огромно предизвикателство. Към момента от 28-те хиляди кревати за незабавни случаи към 80% са заети. Подобна обстановка е естествена за грипния сезон.
Плановете на лечебните заведения за работа в изключителни обстановки плануват всички отделения да бъдат превърнати в интензивни. Това включва да вземем за пример оборудването им с апарати за обдишване, по-различно систематизиране на медицинския личен състав, отлагането на плануваните интервенции и прекъсването краткотрайно на всички неспешни прегледи. " Това се отнася в това число за пациентите с тумори ", споделя Йоахим Лабенц, професор по вътрешна медицина и шеф на клиниката в Зиген.
Претоварени лекари
Никой не може да планува по какъв начин ще се отрази на лечебните заведения рецесията с ковид. " Най-важното обръщение е да пазим лекарите и другите медицински служащи, тъй като в противоположен случай здравната система ще се разпадне ", споделя проф. Лабенц. Той счита, че немската здравна система е " тежко болна ", като не засяга единствено ковид. Недостигът на време и средства и преливащата администрация водят до това от ден на ден медицински чиновници да са на лимита на опциите си. " Почти 60 % от лекарите се усещат претрупани, тъй като постоянно или даже непрекъснато са принудени да стигат до лимита на физическите си благоприятни условия. " В лечебните заведения се приказва на първо място за икономии.
Основен провинен за това състояние е пазарната логичност. До 1985 година със закон беше неразрешено лечебните заведения да генерират облага. През годините тази възбрана последователно беше разхлабвана, с цел да бъде въведена през 2004 година една система, сходна на клиничните пътеки. Здравните каси не изплащат фактическите разноски, а се употребява азбучник от цени за другите действия. Уеднаквяването на парите за лечебните заведения трябваше да породи конкуренция, която по законите на пазарната стопанска система да докара и до понижаване на разноските. Но се случи противоположното. Германия има една от най-скъпите здравни системи в света: 75 милиарда евро се изплащат на година на близо двете хиляди лечебни заведения в страната.
Как се печели от интервенции
Много средства се отделят за покриване на медицинско-техническите разходи. В Германия ортопедичните и кардиологичните интервенции са най-скъпи. Оперирането на пациенти поради болки в кръста, коляното или гърба носи доста повече пари от лекуването на хронично заболели пациенти. " Когато единствено една операционна зала е свободна, а би трябвало да бъдат оперирани двама пациенти, се избира този, който носи повече пари ", споделя лекар Лабенц.
Парите, които лечебното заведение получава, са идентични, без значение какъв брой души са взели участие в интервенцията или какъв брой висококачествени са употребяваните материали. Печалбите се генерират, когато разноските са по-малко от средствата, които са отпуснати. Затова лечебните заведения закриват от ден на ден работни места, а личният състав се оказва с от ден на ден работа. " Една колоноскопия за предварителна защита на рак лишава към 30 минути при умел доктор ", продължава Лабенц. " От 1 април 2020 година средствата, отпускани за тази операция, ще бъдат понижени с 10%. За да се изплаща тя, би трябвало да я сведем до 18 минути съгласно управлението на болничното заведение. "
Глад, недоспиване и стрес
Според неотдавнашно проучване всеки пети доктор обмисля да смени специалността си. Най-силно изразено е това при младите лекари. При експертите под 35-годишна възраст признаци за бърнаут се откриват при към 70% от тях. Младите лекари стартират работа с идеалистични показа, които се разминават с действителността, изяснява преподавателят Райнхард Щраметц.
Лекари, които карат наряди по 24 часа без сън и храна, страдат от апетит, недоспиване, стрес и безсилие. Това води до намалена дарба за реакции и неточности, които, изключително пък в лечебни заведения, би трябвало да бъдат избягвани непременно, подлага на критика Щраметц.
Работните условия би трябвало да се трансформират
Дълго време господства разбирането, че лекарите не могат да бъдат претрупани. Но това табу се разрушава на фона на все множеството лекарски неточности, споделя Щраметц. " Не става въпрос за човешки неточности поради незадоволителна подготвеност или безнаказаност, а за рискови дейности поради несигурната работна среда. "
Директорът на болничното заведение в Зиген Йоахим Лабенц упорства политиците да обезпечат по-добри работни условия в лечебните заведения и да анулират системата, в която средства се изплащат по азбучник, без да се взимат поради страничните фактори. Той счита, че би трябвало да бъде въведен и наложителен най-малък брой на лекарите в дадена болница.
Повече средства за сестрите и санитарите
Подобна минимална квота към този момент е въведена при санитарите. Промени в закона от края на предходната година плануват в бъдеще средствата за сестри и санитари да образуват обособен бюджет. Понеже това не важи за лекарите, Лабенц счита, че е изцяло допустимо лечебните заведения да се опитат да пестят средства от тях. А дефицитът на лекари в допълнение усложнява нещата.
Как работещите на ръба на опциите си лекари ще се оправят с рецесията, провокирана от новия ковид, Лабенц не се наема да каже. " Ще зависи от това какъв брой пациенти ще дойдат в лечебните заведения и какъв брой лекари ще са в положение да се погрижат за тях ". В рецесията с ковид той вижда късмет за лекуване на " тежко болната здравна система ". " Натовареността на здравната система и на лекарите в този момент може и да бъде видяна ", споделя той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (385)
Институтът " Роберт Кох " предизвести немските лечебни заведения да се приготвят за възходящ брой тежко заболели пациенти поради разпространяването на ковид. А това може да се окаже огромно предизвикателство. Към момента от 28-те хиляди кревати за незабавни случаи към 80% са заети. Подобна обстановка е естествена за грипния сезон.
Плановете на лечебните заведения за работа в изключителни обстановки плануват всички отделения да бъдат превърнати в интензивни. Това включва да вземем за пример оборудването им с апарати за обдишване, по-различно систематизиране на медицинския личен състав, отлагането на плануваните интервенции и прекъсването краткотрайно на всички неспешни прегледи. " Това се отнася в това число за пациентите с тумори ", споделя Йоахим Лабенц, професор по вътрешна медицина и шеф на клиниката в Зиген.
Претоварени лекари
Никой не може да планува по какъв начин ще се отрази на лечебните заведения рецесията с ковид. " Най-важното обръщение е да пазим лекарите и другите медицински служащи, тъй като в противоположен случай здравната система ще се разпадне ", споделя проф. Лабенц. Той счита, че немската здравна система е " тежко болна ", като не засяга единствено ковид. Недостигът на време и средства и преливащата администрация водят до това от ден на ден медицински чиновници да са на лимита на опциите си. " Почти 60 % от лекарите се усещат претрупани, тъй като постоянно или даже непрекъснато са принудени да стигат до лимита на физическите си благоприятни условия. " В лечебните заведения се приказва на първо място за икономии.
Основен провинен за това състояние е пазарната логичност. До 1985 година със закон беше неразрешено лечебните заведения да генерират облага. През годините тази възбрана последователно беше разхлабвана, с цел да бъде въведена през 2004 година една система, сходна на клиничните пътеки. Здравните каси не изплащат фактическите разноски, а се употребява азбучник от цени за другите действия. Уеднаквяването на парите за лечебните заведения трябваше да породи конкуренция, която по законите на пазарната стопанска система да докара и до понижаване на разноските. Но се случи противоположното. Германия има една от най-скъпите здравни системи в света: 75 милиарда евро се изплащат на година на близо двете хиляди лечебни заведения в страната.
Как се печели от интервенции
Много средства се отделят за покриване на медицинско-техническите разходи. В Германия ортопедичните и кардиологичните интервенции са най-скъпи. Оперирането на пациенти поради болки в кръста, коляното или гърба носи доста повече пари от лекуването на хронично заболели пациенти. " Когато единствено една операционна зала е свободна, а би трябвало да бъдат оперирани двама пациенти, се избира този, който носи повече пари ", споделя лекар Лабенц.
Парите, които лечебното заведение получава, са идентични, без значение какъв брой души са взели участие в интервенцията или какъв брой висококачествени са употребяваните материали. Печалбите се генерират, когато разноските са по-малко от средствата, които са отпуснати. Затова лечебните заведения закриват от ден на ден работни места, а личният състав се оказва с от ден на ден работа. " Една колоноскопия за предварителна защита на рак лишава към 30 минути при умел доктор ", продължава Лабенц. " От 1 април 2020 година средствата, отпускани за тази операция, ще бъдат понижени с 10%. За да се изплаща тя, би трябвало да я сведем до 18 минути съгласно управлението на болничното заведение. "
Глад, недоспиване и стрес
Според неотдавнашно проучване всеки пети доктор обмисля да смени специалността си. Най-силно изразено е това при младите лекари. При експертите под 35-годишна възраст признаци за бърнаут се откриват при към 70% от тях. Младите лекари стартират работа с идеалистични показа, които се разминават с действителността, изяснява преподавателят Райнхард Щраметц.
Лекари, които карат наряди по 24 часа без сън и храна, страдат от апетит, недоспиване, стрес и безсилие. Това води до намалена дарба за реакции и неточности, които, изключително пък в лечебни заведения, би трябвало да бъдат избягвани непременно, подлага на критика Щраметц.
Работните условия би трябвало да се трансформират
Дълго време господства разбирането, че лекарите не могат да бъдат претрупани. Но това табу се разрушава на фона на все множеството лекарски неточности, споделя Щраметц. " Не става въпрос за човешки неточности поради незадоволителна подготвеност или безнаказаност, а за рискови дейности поради несигурната работна среда. "
Директорът на болничното заведение в Зиген Йоахим Лабенц упорства политиците да обезпечат по-добри работни условия в лечебните заведения и да анулират системата, в която средства се изплащат по азбучник, без да се взимат поради страничните фактори. Той счита, че би трябвало да бъде въведен и наложителен най-малък брой на лекарите в дадена болница.
Повече средства за сестрите и санитарите
Подобна минимална квота към този момент е въведена при санитарите. Промени в закона от края на предходната година плануват в бъдеще средствата за сестри и санитари да образуват обособен бюджет. Понеже това не важи за лекарите, Лабенц счита, че е изцяло допустимо лечебните заведения да се опитат да пестят средства от тях. А дефицитът на лекари в допълнение усложнява нещата.
Как работещите на ръба на опциите си лекари ще се оправят с рецесията, провокирана от новия ковид, Лабенц не се наема да каже. " Ще зависи от това какъв брой пациенти ще дойдат в лечебните заведения и какъв брой лекари ще са в положение да се погрижат за тях ". В рецесията с ковид той вижда късмет за лекуване на " тежко болната здравна система ". " Натовареността на здравната система и на лекарите в този момент може и да бъде видяна ", споделя той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (385)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ