Сърбия ще връща задължителната казарма, но казва, че не вижда опасност от война
Генералният щаб на сръбската войска предлага публично да бъде върната наложителната военна работа в страната. Идеята е съпроводена с обяснението, че Сърбия не се готви за война, а единствено укрепва бойните си качества.
В предлагането, което към този момент е предадено на президента на страната Александър Вучич, е записано, че това се прави, с цел да се обезпечи по-добра отбрана на страната, без да се прецизира дали по какъв начин е застрашена тя.
" С цел повишение на способността за отбрана на войските на Сърбия посредством подмладяване на постоянния и аварийния ѝ състав, Генералният щаб подхваща тази самодейност и предлага на президента на страната и висш главнокомандващ на сръбската войска Александър Вучич още веднъж да бъде въведена наложителна военна работа, която да продължава до четири месеца, " се показва в формалното известие на Министерството на защитата.
В допълнение се споделя още, че до предлагането се е стигнало, откакто детайлно е била прегледана обстановката към сигурността и “предизвикателствата пред Сърбия като страна, която съблюдава боен неутралитет ”.
Под боен неутралитет в тази ситуация следва да се схваща безапелационният отвод на Сърбия да се причисли в какъвто и да е миг към НАТО.
Според резолюция на Организация на обединените нации обаче при избрани условия страната има право да изпрати свои сили за сигурност в Косово.
Така Сърбия краткотрайно разположи армия по границата си с непризнатата от нея страна след нападението в село Банска предишния септември, когато при конфликт сред косовската полиция и въоръжена група сърби, бяха убити един служител на реда и трима сърби.
" Съставът на армията би трябвало да бъде освежен. Цели 13 генерации не са влизали наложително в казарма, т.е. войските ни са изгубили тези 13 генерации. Това не значи, че се приготвяме за война или че се чакат безредици, " изясни претекстовете си Вучевич пред проправителствената телевизия Hepi.
Идеята към този момент беше стартирана персонално от министър на защитата Милош Вучевич, само че тя не е нова.
За връщането на военната работа още през 2022 година заприказва президентът Вучич, а преди този момент - и тогавашният министър на защитата Небойша Стефанович.
Oще тогава няколко неправителствени организации се оповестиха " срещу ", като дефинираха възможното връщане на наложителната казарма като " цинична агитация в интерес на патриархалния надзор и страха. "
Предложението няма по какъв начин да не бъде признато от президента Вучич, защото министърът на защитата е считан за един от най-приближените хора на фамилията на президента.
Неслучайно някогашният кмет на Нови Сад застана отпред на ръководещата към този момент 12 години Сръбска прогресивна партия (СПС), откакто президентът се отхвърли от тази функционалност.
Ако бъде въведена наложителната военна работа, Сърбия ще се подреди измежду дребното страни в Европа, които също я отстраниха, а по-късно я върнаха като Швеция, Литва и Грузия.
Държавите, които в никакъв случай не са я премахвали, са Швейцария, Норвегия, Дания, Финландия, Австрия, Турция, Естония, Русия, Беларус, Украйна, Гърция и Кипър.
В предлагането, което към този момент е предадено на президента на страната Александър Вучич, е записано, че това се прави, с цел да се обезпечи по-добра отбрана на страната, без да се прецизира дали по какъв начин е застрашена тя.
" С цел повишение на способността за отбрана на войските на Сърбия посредством подмладяване на постоянния и аварийния ѝ състав, Генералният щаб подхваща тази самодейност и предлага на президента на страната и висш главнокомандващ на сръбската войска Александър Вучич още веднъж да бъде въведена наложителна военна работа, която да продължава до четири месеца, " се показва в формалното известие на Министерството на защитата.
В допълнение се споделя още, че до предлагането се е стигнало, откакто детайлно е била прегледана обстановката към сигурността и “предизвикателствата пред Сърбия като страна, която съблюдава боен неутралитет ”.
Под боен неутралитет в тази ситуация следва да се схваща безапелационният отвод на Сърбия да се причисли в какъвто и да е миг към НАТО.
Според резолюция на Организация на обединените нации обаче при избрани условия страната има право да изпрати свои сили за сигурност в Косово.
Така Сърбия краткотрайно разположи армия по границата си с непризнатата от нея страна след нападението в село Банска предишния септември, когато при конфликт сред косовската полиция и въоръжена група сърби, бяха убити един служител на реда и трима сърби.
" Съставът на армията би трябвало да бъде освежен. Цели 13 генерации не са влизали наложително в казарма, т.е. войските ни са изгубили тези 13 генерации. Това не значи, че се приготвяме за война или че се чакат безредици, " изясни претекстовете си Вучевич пред проправителствената телевизия Hepi.
Идеята към този момент беше стартирана персонално от министър на защитата Милош Вучевич, само че тя не е нова.
За връщането на военната работа още през 2022 година заприказва президентът Вучич, а преди този момент - и тогавашният министър на защитата Небойша Стефанович.
Oще тогава няколко неправителствени организации се оповестиха " срещу ", като дефинираха възможното връщане на наложителната казарма като " цинична агитация в интерес на патриархалния надзор и страха. "
Предложението няма по какъв начин да не бъде признато от президента Вучич, защото министърът на защитата е считан за един от най-приближените хора на фамилията на президента.
Неслучайно някогашният кмет на Нови Сад застана отпред на ръководещата към този момент 12 години Сръбска прогресивна партия (СПС), откакто президентът се отхвърли от тази функционалност.
Ако бъде въведена наложителната военна работа, Сърбия ще се подреди измежду дребното страни в Европа, които също я отстраниха, а по-късно я върнаха като Швеция, Литва и Грузия.
Държавите, които в никакъв случай не са я премахвали, са Швейцария, Норвегия, Дания, Финландия, Австрия, Турция, Естония, Русия, Беларус, Украйна, Гърция и Кипър.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ