Ейолфсон: Левски е солиден, имаме добра основа за бъдещето
Футболистът на Левски Холмар Ейолфсон гостува дружно със брачната половинка си в предаването "Домът на футбола " в ефира на DIEMA SPORT. За любопитните моменти от кариерата му, за престоя му в Израел, за националния отбор на Исландия, за Левски и други любопитни моменти.
- Как се чувствате след първите си месеци в България, започваме с Йона.
- България се оказа една приятна изненада, в никакъв случай не съм била тук и София надмина упованията ми.
- Аз се усещам чудесно. Наскоро се преместихме в апартамент и сега привикваме, само че както и тя самата сподели, доста е прелестно.
- Какво знаехте за страната преди да дойдете тук. Казахте, че е било приятна изненада.
Йона: Не знаех доста, може би единствено туристическата част към Черно море. Не знаех доста за София.
Хол: Аз също не знаех кой знае какъв брой. Естествено познавах Бербатов, също така един исландски футболист игра в България преди няколко години – Гардар Гунлаугсон. Доста си приказвах с него преди да дойда тук и той беше доста удивен от София. Каза, че това е място, на което си коства да бъдеш. Признавам, че той изигра огромна роля в моето решение.
- Той обаче игра за огромния противник – за ЦСКА, само че за жалост в не огромен брой срещи…
- Не съм сигурен какъв брой е играл. Той изкара тук година, в случай че не се неистина. Но сподели, че доста му е харесало, а градът бил страховит.
- Бившата му жена стана доста известна. Направи сериозна кариера. Доколкото знам, тя даже още живее тук. Харесало й е толкоз доста, че е решила да остане.
- Изживяхте ли културен потрес в България след идването?
- В никакъв случай, най-малко аз не. Не знаех какво да чакам, когато пристигнах. Играл съм в 6 страни и идвайки тук, бях отворен за провокации. И доста прелестно ме изненада какъв брой красива е природата ви.
- Кое е нещото, което най-вече ви хареса тук?
- Храна е страхотна. Много вкусна. Чудесна архитектура в централната част. Градът е доста хубав.
- Може би най-вече ни изненада какъв брой чисто е. Красивите здания, изобщо всичко в центъра. Й И доста дружелюбните хора. Загубихме се на няколко пъти в града. И всички хора бяха толкоз учтиви и подготвени да оказват помощ. И това беше доста хубаво възприятие, да знаеш, че си добре пристигнал, без значение че не приказваш езика.
- Бил си в доста страни, В Англия, в Израел, в Германия, в Норвегия. Ти си била с него на всички места, нали по този начин?
- Да, ние сме дружно откогато аз бях на 17. Била съм с него на всички места. Но защото учех в Исландия, се постановяваше да пътувам. Но откогато Силвия се роди, би трябвало да сме дружно.
- Може ли България да бъде на едно от първите места в твоята персонална ранглиста на страните, в които си играл?
- Да, може би дели първо място с Лондон. Логично Лондон е в челото, тъй като е превъзходен град. Но в София имаш чувството на столица, само че без откачения трафик в Лондон. Тук има всичко належащо и сме щастливи от това.
- Разкажи ни малко повече за родината си. Тя стана известна в целия свят поради футбола около фурора на Евро 2016. Но малко на брой знаят, че е една от най-бързо разрастващите се стопански системи. Как съумява да го направи страна с население от 330 000 поданици?
- Тук става дума за нрав. И това е отговорът на въпроса и във футбола, и в стопанската система. Имаме тази упоритост и предпочитание да работим крепко. А особено в националния тим това ни заведе толкоз надалеч. Разбираме, че сме Исландия и телата ни са исландски. Не сме техничните футболисти от южните нации. Но в последна сметка футболът се играе по разнообразни способи. Ние взехме решение да опитаме по нашия метод, в това, в което сме положителни. А ние сме физически здрави, дисциплинирани. Можем да тичаме, можем да се борим. Затова си и казахме: Добре, дано го създадем по този начин. Да не се вършим на Барселона или на другите тимове. Да усложним задачата на съперника – да създадем по този начин, че топката да е във въздуха. И се оказа доста сполучливо.
- Доколкото прочетох, 1 от 8 исландци има тапия за футболен треньор. Което е напряко възхитително.
- Да, даже в детските или юношеските тимове би трябвало да имаш лицензиран треньор. Това може би също е част от триумфа. Например, в Норвегия, където играх, в огромна част от юношеските тимове треньор беше бащата на някое от момчетата, без подобаващото обучение и така нататък Докато в Исландия се реши да стане по различен метод. Трябва да имаш тапия, с цел да водиш отбор от каквато и да е възраст. И може би това е едно от обясненията за развиването на нашия футбол.
- Йона, Холмар ни изясни за футболната част от Исландия. Ти можеш да ни кажеш нещо за човешката страна на вашата татковина.
- Както и ти загатна, ние сме дребна страна, с към 330 000 поданици. Имаме едно изключително чувство за дребна общественост. Всички се познават. Или най-малко в случай че не познаваш някого персонално, то познаваш някого, който го познава. Това основава чувството за едно сплотено семейство.
- Как би го обяснил ти?
- Говорим за доста сплотено общество. Ако нещо трагично се случи в обещано семейство, всички се пробват да оказват помощ. Например, предходната седмица имахме драматичен случай при наши близки. И хората се събраха да им оказват помощ. Наистина става дума за едно отлично общество, в което е прелестно да живееш. Не сме усещали сходно нещо на друго място, където сме живели, най-малко в такива размери.
- Може би едно от нещата, които ви е харесало най-вече в България е било слънчевото време.
- Аз пристигнах тук през септември. И беше топло. Не толкоз горещо, колкото в Израел, откъдето пристигнах. Но не е толкоз влажно. Зимата обаче става много студено, към което сме привикнали. Дори става по-мразовито от Исландия. У нас не става толкоз студено. Това е доста чест фатализъм. В Исландия зимата е към нула градуса. А през лятото става 12. Така че разликата сред зима и лято не е толкоз огромна.
- Чакаме с неспокойствие лятото на 2018 година в България. Ще бъде отлично.
- Първата асоциация с Исландия по време на европейското състезание беше хореографията на почитателите. Какво стои зад това?
- Много занимателно, тъй като индивидът, който камерата сподели първо в това видео, е братът на майка ми.
- Това е Исландия. Можеш евентуално да разпознаеш братовчед ми там или различен родственик. - Това нещо се роди на европейското. То не беше правено преди този момент. А в този момент към този момент е някаква традиция. Случва се по два пъти на мач. И е в действителност особено, изключително когато играеш у дома. Почти всички на стадиона са исландци. И преди да стартира, става безспорна тишина. Преди хората да стартират да пляскат, е в действителност магически миг. Иначе почитателите на Дортмунд вършат нещо сходно, само че без този викингски детайл, който влагаме ние.
- Друго нещо, което беше емблематично за Исландия по време на шампионата, беше телевизионният коментатор. Той братовчед ли е на някой от вас?
- Не, само че го познавам, той също беше футболист, само че трябваше рано да се откаже от спорта поради чести травми. Много време обаче е около националния тим, тъй че вложил много страсти около това.
- Това естественото му държание ли е или всичко беше поради големите страсти и триумфът на европейското?
- Не, по принцип той не е подобен. Наистина е гръмък, до момента в който разяснява, само че това беше доста специфичен миг. За първи път бяхме на европейско, бихме Англия. Той разясняваше тази среща и стана знаменит.
- Беше в запаса за европейското състезание, само че в този момент допускам се надяваш да попаднеш в състава за международното състезание, за където Исландия към този момент се класира?
- Да, това е една от главните цели пред мен през този сезон да играя добре, да впечатля националния селекционер и да се върна още веднъж в националния тим. По време на квалификациите бях в разширения състав в 60-70% от случаите, не играх, само че бях в там. Ситуацията, в която изпаднах в Израел, може да се каже, че унищожи всичко. Но както споделих уповавам се с положителни игри тук да впечатля треньорското управление и да се върна още веднъж в отбора след Коледа.
- Какво стана в Израел, за какво не се получи?
- Купиха ме от Норвегия през януари. Спортният шеф и треньорът ме желаеха доста. Но два месеца след идването ми в Макаби Хайфа и двамата бяха уволнени. Назначиха нов ментор. При него играх всички мачове до края на сезона. Тук ще уточня, че в Израел правилото за чужденци гласи, че можеш да имаш 5 в титулярния състав и един на пейката. През лятото обаче той реши да вземе шестима нови чужденци, тъй че старите трябваше да си заминат. Но аз имах 4-годишен контракт и не беше доста елементарно да намерим решение. Щастлив съм обаче, че успяхме. И беше положително.
- И пристигна офертата от Левски…
- Да и безусловно избави кариерата ми. Защото другояче трябваше да остана в Израел. Те желаеха пари за мен, тъй като ме бяха купили 6 месеца по-рано за 1 200 000 евро, тъй че не желаеха да ги губят толкоз елементарно. Но намерихме вид с контракт за наем за 4 години и съм благополучен. Беше доста тежко време, само че значимо е, че всичко се подреди. А също така тъкмо по това време Исландия към този момент беше покрай класиране на международното и ми беше ясно, че в случай че остана в Макаби възможностите ми да се върна в националния тим клонят към нулата.
- Доколкото знаем, националният селекционер с изключение на футболен треньор е и ортодонт.
- Да, той първо водеше клуб в Исландия. В следствие отпред на националния тим бе назначен Ларс Лагербек, а той стана негов асистент. По време на този интервал Хелгримсон научи доста от старши-треньора и пое тима преди началото на международните квалификации. Свърши прелестна работа.
- Няколко персонални въпроса, в случай че е допустимо, несъмнено. Била си стюардеса, само че той те е свалил от самолета.
- Това беше преди много години. И го работех единствено по време на лятната почивка, тъй като учех. Но с него се започнахме много преди този момент. Работех като стюардеса три лета. Сега през май ми следва дипломиране по право след 7 години следване.
- А по какъв начин се запознахте, не чух историята…
- Не е нещо особено. Запознахме се в един бар в Исландия, който се споделяше „ Оливер”. Вече го няма. Това беше през 2010, мина много време, само че хубаво време. Й И с годините научаваме нови неща един за различен. Той за мен, аз него.
- Може би за край на тематика Левски. Какви са усещанията ти от клуба и от треньора Делио Роси?
- В първия мач след моето идване в България, играхме с Лудогорец, а аз бях на пейката. Но можех ясно да видя, че е построена сериозна конструкция в тима. За мен беше елементарно да се включа в тази добре проведена машина, тъй като ти знаеш какво би трябвало да вършат другите, те знаят какво би трябвало да свършиш ти. Има огромно съгласие, отборна работа. Имаме да доработим някои неща, само че съгласно мен като цяло сме солидни. Имаме добра основа за бъдещето.
- Как се чувствате след първите си месеци в България, започваме с Йона.
- България се оказа една приятна изненада, в никакъв случай не съм била тук и София надмина упованията ми.
- Аз се усещам чудесно. Наскоро се преместихме в апартамент и сега привикваме, само че както и тя самата сподели, доста е прелестно.
- Какво знаехте за страната преди да дойдете тук. Казахте, че е било приятна изненада.
Йона: Не знаех доста, може би единствено туристическата част към Черно море. Не знаех доста за София.
Хол: Аз също не знаех кой знае какъв брой. Естествено познавах Бербатов, също така един исландски футболист игра в България преди няколко години – Гардар Гунлаугсон. Доста си приказвах с него преди да дойда тук и той беше доста удивен от София. Каза, че това е място, на което си коства да бъдеш. Признавам, че той изигра огромна роля в моето решение.
- Той обаче игра за огромния противник – за ЦСКА, само че за жалост в не огромен брой срещи…
- Не съм сигурен какъв брой е играл. Той изкара тук година, в случай че не се неистина. Но сподели, че доста му е харесало, а градът бил страховит.
- Бившата му жена стана доста известна. Направи сериозна кариера. Доколкото знам, тя даже още живее тук. Харесало й е толкоз доста, че е решила да остане.
- Изживяхте ли културен потрес в България след идването?
- В никакъв случай, най-малко аз не. Не знаех какво да чакам, когато пристигнах. Играл съм в 6 страни и идвайки тук, бях отворен за провокации. И доста прелестно ме изненада какъв брой красива е природата ви.
- Кое е нещото, което най-вече ви хареса тук?
- Храна е страхотна. Много вкусна. Чудесна архитектура в централната част. Градът е доста хубав.
- Може би най-вече ни изненада какъв брой чисто е. Красивите здания, изобщо всичко в центъра. Й И доста дружелюбните хора. Загубихме се на няколко пъти в града. И всички хора бяха толкоз учтиви и подготвени да оказват помощ. И това беше доста хубаво възприятие, да знаеш, че си добре пристигнал, без значение че не приказваш езика.
- Бил си в доста страни, В Англия, в Израел, в Германия, в Норвегия. Ти си била с него на всички места, нали по този начин?
- Да, ние сме дружно откогато аз бях на 17. Била съм с него на всички места. Но защото учех в Исландия, се постановяваше да пътувам. Но откогато Силвия се роди, би трябвало да сме дружно.
- Може ли България да бъде на едно от първите места в твоята персонална ранглиста на страните, в които си играл?
- Да, може би дели първо място с Лондон. Логично Лондон е в челото, тъй като е превъзходен град. Но в София имаш чувството на столица, само че без откачения трафик в Лондон. Тук има всичко належащо и сме щастливи от това.
- Разкажи ни малко повече за родината си. Тя стана известна в целия свят поради футбола около фурора на Евро 2016. Но малко на брой знаят, че е една от най-бързо разрастващите се стопански системи. Как съумява да го направи страна с население от 330 000 поданици?
- Тук става дума за нрав. И това е отговорът на въпроса и във футбола, и в стопанската система. Имаме тази упоритост и предпочитание да работим крепко. А особено в националния тим това ни заведе толкоз надалеч. Разбираме, че сме Исландия и телата ни са исландски. Не сме техничните футболисти от южните нации. Но в последна сметка футболът се играе по разнообразни способи. Ние взехме решение да опитаме по нашия метод, в това, в което сме положителни. А ние сме физически здрави, дисциплинирани. Можем да тичаме, можем да се борим. Затова си и казахме: Добре, дано го създадем по този начин. Да не се вършим на Барселона или на другите тимове. Да усложним задачата на съперника – да създадем по този начин, че топката да е във въздуха. И се оказа доста сполучливо.
- Доколкото прочетох, 1 от 8 исландци има тапия за футболен треньор. Което е напряко възхитително.
- Да, даже в детските или юношеските тимове би трябвало да имаш лицензиран треньор. Това може би също е част от триумфа. Например, в Норвегия, където играх, в огромна част от юношеските тимове треньор беше бащата на някое от момчетата, без подобаващото обучение и така нататък Докато в Исландия се реши да стане по различен метод. Трябва да имаш тапия, с цел да водиш отбор от каквато и да е възраст. И може би това е едно от обясненията за развиването на нашия футбол.
- Йона, Холмар ни изясни за футболната част от Исландия. Ти можеш да ни кажеш нещо за човешката страна на вашата татковина.
- Както и ти загатна, ние сме дребна страна, с към 330 000 поданици. Имаме едно изключително чувство за дребна общественост. Всички се познават. Или най-малко в случай че не познаваш някого персонално, то познаваш някого, който го познава. Това основава чувството за едно сплотено семейство.
- Как би го обяснил ти?
- Говорим за доста сплотено общество. Ако нещо трагично се случи в обещано семейство, всички се пробват да оказват помощ. Например, предходната седмица имахме драматичен случай при наши близки. И хората се събраха да им оказват помощ. Наистина става дума за едно отлично общество, в което е прелестно да живееш. Не сме усещали сходно нещо на друго място, където сме живели, най-малко в такива размери.
- Може би едно от нещата, които ви е харесало най-вече в България е било слънчевото време.
- Аз пристигнах тук през септември. И беше топло. Не толкоз горещо, колкото в Израел, откъдето пристигнах. Но не е толкоз влажно. Зимата обаче става много студено, към което сме привикнали. Дори става по-мразовито от Исландия. У нас не става толкоз студено. Това е доста чест фатализъм. В Исландия зимата е към нула градуса. А през лятото става 12. Така че разликата сред зима и лято не е толкоз огромна.
- Чакаме с неспокойствие лятото на 2018 година в България. Ще бъде отлично.
- Първата асоциация с Исландия по време на европейското състезание беше хореографията на почитателите. Какво стои зад това?
- Много занимателно, тъй като индивидът, който камерата сподели първо в това видео, е братът на майка ми.
- Това е Исландия. Можеш евентуално да разпознаеш братовчед ми там или различен родственик. - Това нещо се роди на европейското. То не беше правено преди този момент. А в този момент към този момент е някаква традиция. Случва се по два пъти на мач. И е в действителност особено, изключително когато играеш у дома. Почти всички на стадиона са исландци. И преди да стартира, става безспорна тишина. Преди хората да стартират да пляскат, е в действителност магически миг. Иначе почитателите на Дортмунд вършат нещо сходно, само че без този викингски детайл, който влагаме ние.
- Друго нещо, което беше емблематично за Исландия по време на шампионата, беше телевизионният коментатор. Той братовчед ли е на някой от вас?
- Не, само че го познавам, той също беше футболист, само че трябваше рано да се откаже от спорта поради чести травми. Много време обаче е около националния тим, тъй че вложил много страсти около това.
- Това естественото му държание ли е или всичко беше поради големите страсти и триумфът на европейското?
- Не, по принцип той не е подобен. Наистина е гръмък, до момента в който разяснява, само че това беше доста специфичен миг. За първи път бяхме на европейско, бихме Англия. Той разясняваше тази среща и стана знаменит.
- Беше в запаса за европейското състезание, само че в този момент допускам се надяваш да попаднеш в състава за международното състезание, за където Исландия към този момент се класира?
- Да, това е една от главните цели пред мен през този сезон да играя добре, да впечатля националния селекционер и да се върна още веднъж в националния тим. По време на квалификациите бях в разширения състав в 60-70% от случаите, не играх, само че бях в там. Ситуацията, в която изпаднах в Израел, може да се каже, че унищожи всичко. Но както споделих уповавам се с положителни игри тук да впечатля треньорското управление и да се върна още веднъж в отбора след Коледа.
- Какво стана в Израел, за какво не се получи?
- Купиха ме от Норвегия през януари. Спортният шеф и треньорът ме желаеха доста. Но два месеца след идването ми в Макаби Хайфа и двамата бяха уволнени. Назначиха нов ментор. При него играх всички мачове до края на сезона. Тук ще уточня, че в Израел правилото за чужденци гласи, че можеш да имаш 5 в титулярния състав и един на пейката. През лятото обаче той реши да вземе шестима нови чужденци, тъй че старите трябваше да си заминат. Но аз имах 4-годишен контракт и не беше доста елементарно да намерим решение. Щастлив съм обаче, че успяхме. И беше положително.
- И пристигна офертата от Левски…
- Да и безусловно избави кариерата ми. Защото другояче трябваше да остана в Израел. Те желаеха пари за мен, тъй като ме бяха купили 6 месеца по-рано за 1 200 000 евро, тъй че не желаеха да ги губят толкоз елементарно. Но намерихме вид с контракт за наем за 4 години и съм благополучен. Беше доста тежко време, само че значимо е, че всичко се подреди. А също така тъкмо по това време Исландия към този момент беше покрай класиране на международното и ми беше ясно, че в случай че остана в Макаби възможностите ми да се върна в националния тим клонят към нулата.
- Доколкото знаем, националният селекционер с изключение на футболен треньор е и ортодонт.
- Да, той първо водеше клуб в Исландия. В следствие отпред на националния тим бе назначен Ларс Лагербек, а той стана негов асистент. По време на този интервал Хелгримсон научи доста от старши-треньора и пое тима преди началото на международните квалификации. Свърши прелестна работа.
- Няколко персонални въпроса, в случай че е допустимо, несъмнено. Била си стюардеса, само че той те е свалил от самолета.
- Това беше преди много години. И го работех единствено по време на лятната почивка, тъй като учех. Но с него се започнахме много преди този момент. Работех като стюардеса три лета. Сега през май ми следва дипломиране по право след 7 години следване.
- А по какъв начин се запознахте, не чух историята…
- Не е нещо особено. Запознахме се в един бар в Исландия, който се споделяше „ Оливер”. Вече го няма. Това беше през 2010, мина много време, само че хубаво време. Й И с годините научаваме нови неща един за различен. Той за мен, аз него.
- Може би за край на тематика Левски. Какви са усещанията ти от клуба и от треньора Делио Роси?
- В първия мач след моето идване в България, играхме с Лудогорец, а аз бях на пейката. Но можех ясно да видя, че е построена сериозна конструкция в тима. За мен беше елементарно да се включа в тази добре проведена машина, тъй като ти знаеш какво би трябвало да вършат другите, те знаят какво би трябвало да свършиш ти. Има огромно съгласие, отборна работа. Имаме да доработим някои неща, само че съгласно мен като цяло сме солидни. Имаме добра основа за бъдещето.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ