Фредерик Франсоа ШопенКомпозитор и пианист /1810 - 1849/Произход: Роден в

...
Фредерик Франсоа ШопенКомпозитор и пианист /1810 - 1849/Произход: Роден в
Коментари Харесай

Фредерик Шопен - един прекрасен погребален марш

Фредерик Франсоа Шопен
Композитор и пианист /1810 - 1849/

Произход: Роден в Желязова Воля край Варшава, татко французин, майка полякиня, музикално и високо културно семейство

Образование: Дете-гений – стартира да композира на 6, учи музика първо в дома си, при частни учители във Варшава, приключва Главното музикално учебно заведение в полската столица

Признание: Сочен за един от най-гениалните композитори на музикалния Романтизъм, виртуозен пианист, най-известният полски музикант и един от най-великите създатели в историята на музиката въобще

Наричат го стихотворец на пианото и Шопен в действителност е подобен. Както и ухажор на пианото – обич, която звучи на международните подиуми към този момент 200 години. Много неща са комплицирани в живота на Шопен, само че две не са – прелестното детство и способността да твори прелестна музика.

Фредерик Франсоа Шопен е роден през 1810 година край Варшава . Баща му е французин, свири на флейта и цигулка, пари изкарва като преподавател по френски и по този начин се среща с жена си. Единственият им наследник, Фредерик, сяда на пианото с майка си и геният му избива рано.
Трудно е да се повярва, че това е музика на 11- годишно дете
От 6-годишен той взима професионални уроци по музика, на 7 изнася обществени концерти, композира и първите полонези. Най-старата непокътната творба на Шопен е от 1821 година, само че е мъчно да се повярва, че това е музика на 11- годишно дете.

На 16 Шопен е във Варшавската консерватория . Първата му комерсиална обява е Рондо, опус №1, наречено от рецензията „ същинско благосъстояние на музикални хрумвания ”. Не стопира да изнася и концерти, даже пред съветския цар Александър І , в чиито ръце тогава е Полша. В консерваторията се влюбва в русата Констанц а, само че тя по този начин и не схваща, че му е муза.

На 19 Шопен приключва консерваторията като „ извънреден гений, същински музикален талант ”. Варшава му е тясна, във Виена прави два безвъзмездни концерта като реклама и е признат добре, само че рецензията отбелязва, че свири прекомерно безшумно, липсва му искра и мелодичност. А той разяснява:

„ Свикнали са виртуозите да подвигат огромен звук ”.
Свикнали са виртуозите да подвигат огромен звук
Шопен се връща във Варшава за година и отново потегля по света, дни преди да избухне Ноемврийското въстание от 1830 година против съветската окупация. И той хем се проклина, че е тръгнал рано, хем не смее да се върне – знае, че е посърнал, нежен и некадърен за борби.

Младият поляк обикаля Европа и стига до Париж. Градът е залят от полски емигранти - въстанието е потушено и Варшава отново е окупирана. Шопен отхвърля да отиде в съветското посолство за паспорт и по този начин в никакъв случай към този момент не вижда родината си.

За да се устоя, изнася концерти, идват и съществени самопризнания. Роберт Шуман , огромен немски композитор и музикален критик, написа: „ Шапки долу, господа, имаме талант! ”

Шопен композира все по-активно мазурки и полонези, издържани в духа на музикалния романтизъм, само че основани на хрумвания и детайли от полския фолклор.

Чрез музиката той умишлено разпространява родината – тя е неговата горест и горделивост, отговорът му на съветската окупация, апелът му за независимост и самостоятелност. И отново Шуман изяснява:
Композициите на Шопен са оръдия, прикрити с цветя
„ Ако знаеше оня тираничен и всесилен монарх на Север какъв брой рисков зложелател има в творбите на Шопен, в простите мелодии на неговите мазурки, щеше незабавно да забрани тази музика. Композициите на Шопен са оръдия, прикрити с цветя ”.

Въпреки тези триумфи, първите месеци са финансово тежки. Шопен не е чак толкоз прочут, а и концертите му са камерни - стилът му на свирене в действителност не е за огромна зала. А са и малцина поради мощната му театрална тресчица.

Веднъж на улицата обаче го среща полския княз Валентин Радзивил и го замъква на банкет у барон Ротшилд . Шопен сяда на пианото и за една вечер става музикална звезда. Дъщерите на аристокрацията и техните майки заплащат обилно за уроци. Музикални издатели от Париж, Лайпциг и Лондон подписват контракти с композитора и издават негови произведения. До края на живота си Шопен има огромни приходи, въпреки че отново не постоянно има и пари в джоба си.

Той наема страховит апартамент, облича се по последна мода, а дамите са луди по него. Както и той по тях. Сред многото дами в живота му най-важни са две. Графиня Делфина Потоцка е негова ученичка и държанка. Връзката им остава мощна, даже откакто ревностният граф Потоцки я води в Полша.

Втората фамозна връзка е с писателката Аврора Дюдеван , известна като Жорж Санд . Когато се срещат, Шопен е погнусен и написа:

„ Що за непривлекателна личност е Санд. Тя в действителност ли е жена? ”

Тогава той ближе рани от несбъднат годеж с хубавицата Мария Воджинска . Годината е 1838 година, мощната и властна Жорж Санд се чуди дали да го обсеби, а честите им всемирски контакти трансформират неговото отношение и скоро те се хвърлят в обятията си.
Объркана съм от въздействието, което това дребно творение имаше върху мен
„ Объркана съм от въздействието, което това дребно творение имаше върху мен. Още не мога да се възстановя от удивлението и в случай че бях горделив човек, щях да се усещам унижена, че съм толкоз увлечена ” – написа Санд на другарка.

Връзката им продължава десетина години и е с доста нюанси, върхове и спадове, само че две неща не се трансформират – здравето му се утежнява и той твори като гневен.

Все отново, неговото преобразяване от сантиментален ухажор в болник, а нейното – от буйна държанка, в настойчива болногледачка, омръзва и на двамата, тъй че през 1847 година се разделят.

Две години по-късно туберкулозата го отнася вечно.

На смъртното легло Жорж Санд не идва. Пристига обаче графиня Потоцка, а Шопен възкликва:

„ Сега разбирам за какво Господ толкоз се забави да ме прибере при себе си ”. След което получава причестяване и агонизира. Но когато лекарят се навежда и го пита:

„ Страдате ли доста? “, Шопен отвръща: „ Вече не ”.

На погребението му се извършва Реквиемът на Моцарт , макар че и самият Фредерик Шопен е композирал прелестен траурен марш. Прекрасен траурен марш ли споделих?
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР