Малдивите през погледа на българския фотограф Павел Пронин
Фотографът Павел Пронин се завърна от Малдивските острови с поредност от луксозни фрагменти. Побързахме да се свържем с него, с цел да научим какви са усещанията му от екзотичното кътче, където мечтаем един ден и ние да се озовем.
Тези страхотни пейзажи от Малдивските острови разсъниха любознанието ни. Какво ви води там?
Сватбеното странствуване. За мен няма по-хубави места от зелените гори на Стара Планина или заснежените върхове на Рила, уютни Родопски села и летни нощи в палатка на планина. Но за сватбено странствуване взехме решение да забележим нещо много по-различно и за двама ни. Никога не си представях, че можеш да прекараш съвсем през целия ден на плажа или във водата, само че на Малдивите това е допустимо, стига да си се подготвил с доста крем против изгаряне.
Въпреки че островът беше огромен колкото един търговски център, на плажа постоянно беше празно и чисто, а във водата, единствено на метри от брега, върви деен живот, за който даже и не подозираш, до момента в който не потопиш главата си. Стотици рибки, от най-различни размери и цветове. А какво се случва на по-дълбоко мога единствено да представям.
Колко време имахте разполагаем?
Нашето малдивско премеждие, или по-скоро отмора, беше 8 дни. Напълно задоволително за подобен тип отдих. Възползвахме се от предлаганите екскурзии и ходихме до столицата – Мале, където посетихме рибния и плодовия пазар, разходиме се по тесните улички и се изпотихме за няколко години напред. При 100% мокрота и 35 + градуса можеш да стоиш в океана или в палмова гора, само че на асфалт и измежду бетон към този момент не е толкоз елементарно.
Като фотограф, какво е усещането ви от мястото?
Нашият курорт се намираше на един остров, дълъг 900 метра и необятен най-вече 200 метра. Въпреки страхотните залези и изгреви, нямах огромен изобор тук-там за фотоси. Нямаше нито един отегчителен залез или изгрев, всеки заслужаваше да се снима, само че нямахме нито талази, нито палми, увиснали над водата.
Островът беше доста прекрасен като курорт, с дълъг плаж, само че не беше от най-интересните за фотоси. Млечният път, който се вижда в по-различен ъгъл от нашата част на света, беше впечатляващ и се веселя, че имахме безоблачна нощ, с цел да го снимаме. Единствено скърбя, че не се разсъниха за последния ни изгрев на това място. Започна отлив и коралите се демонстрираха като шубраци над водата. Щеше да е забавно за фотоси.
Коя е идната ви дестинация?
Въпреки, че бях удовлетворен, че в последния миг взех решение да сложа фотоаппарат и статив и да пътувам с него 6 500 км, за мен най-интересно е да фотографирам в България. Имаме доста места, които можеш да снимаш по няколко пъти в годината и няма да ти омръзнат. Да, доста рядко имаме такива естествени условия по време на залези и изгреви, каквито видях на Малдивите, само че всичко е въпрос на шанс и в нашата дребна и красива страна може да намериш места, спрямо които и Малдивите ще наподобяват безусловно неинтересни.
Още от приказните пейзажи на Павел Пронин може да разгледате в неговия уеб страница, Фейсбук и Flickr.
