Проф. Друмева: Фигурата „независим прокурор“ е несъвместима с Конституцията
Фигурата на „ самостоятелен прокурор “, който да проверява основния прокурор, е несъвместима със в този момент настоящата Конституция. Това съобщи в ефира на Дарик докторът по конституционно право и консултант на президента проф. Емилия Друмева. По мотив стартиралите тази седмица полемики за промени в главния закон, както и разногласията, които породиха след рекомендациите на Венецианската комисия към България, проф. Друмева е безапелационна, че нужда от спор за Конституцията е нужен.
Как по този начин закон ще дописва Конституцията?
В Конституцията е ясно записано, че основният прокурор реализира този контрол за правда и методическо управление по отношение на всички прокурори – подобен необикновен прокурор, нарекоха го „ самостоятелен “, няма по Конституция, разяснява проф. Друмева.
„ И тук поражда въпроса, който ние юристите мъчно можем да преглътнем е „ Как по този начин закон ще дефинира кои текстове на Конституцията ще се ползват към съответни хипотези и кои няма? “, „ Е по какъв начин закон ще извади избрани връзки от приложението на Конституцията “, аргументира си тя.
И добави, че „ или би трябвало да се запише сходна фигура в самата Конституция, което също мъчно може да се преглътне, или това е несъвместимо с главния закон “.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет може да проверява при потребност обвинител №1
В рамките на правосъдната власт има настоящ Инспекторат и той е към Висш съдебен съвет – оглавява се от основен контрольор и има още 10 инспектори. Всички те се избират от Народно събрание с квалифицирано болшинство, т.е. техния статут е много висок, има ги на конститционно равнище. Такъв инспекторат има настоящ и с едно допълнение, разширение на функционалностите на този инспекторат, вероятно на основния контрольор – може този орган да бъде включен и изработен потребен в една такава догадка, разяснява правният консултант на президента проф. Емилия Друмева.
Тя посочи, че това допълнение на функционалностите на Инспектората към Висш съдебен съвет също би трябвало да се направи в Конституцията.
Споменава се и за вид ad hoc прокурор – щом възникне такава нужда, да се дефинира от страна на Висш съдебен съвет подобен прокурор. Т.е. благоприятни условия има – и в една работеща Конституция и правна система, каквито са в модерна България, би трябвало да бъдат открити решения на въпроса и за това към този момент има съответни оферти.
Как да има самостоятелната тъжба пред Конституционен съд, само че тя да не задръсти съда
Проф. Друмева заяви, че паралелно с измененията в Конституцията, свързани със правосъдната власт и в частност прокуратурата, се разяснява и въвеждането на института на „ самостоятелната конституционна тъжба “.
„ Да може всеки жител да се обърне непосредствено към Конституционен съд тогава, когато счита, че негово право категорично записано в главния закон е нарушено от акт или деяние на обществената власт “, изясни тя. С аргумента, че става въпрос за „ съществени права, написани в Конституцията “, проф. Друмева разясни за какво пред Конституционен съд жителите би трябвало да могат да насочват жалбите си.
„ След като Конституционен съд брани Конституцията, би трябвало да пази и тези права, които са записани в нея. Днес това не може да се случи, тъй като човек би трябвало да търси медиатор, а той постоянно е индивид от обществената власт – най-малко една пета от народните представители, основния прокурор, президента, Министерски съвет, само че не и обособения човек “, изясни още тя.
Подобна опция имат жителите на Австрия, Германия, в Испания и множеството европейски страни.
Проф. Друмева призна, че основната компликация е да се изработят такива условия за допустимост, с цел да не се трансформира Конституционният съд в институция, засипвана от сигнали на жителите каквито са омбудсмана или прокуратура.
Когато човек потегля към Конституционен съд той би трябвало да е извървял всички други правни пътища, с цел да търси отбрана – съдилища, омбудсман и едвам тогава се обръща към Конституционен съд, считайки че правата му по Конституция не престават да бъдат нарушени, разясни правният консултант на президента.
Жалбата ще понижи броя на делата против България в Страсбург
Пътят до Конституционния съд ще минава през осъществявания на условия точно, с цел да не бъде задръстен от голословни претенции, само че опцията би трябвало да е налице, тъй като това повелява актуалното схващане за отбраната на конституционните права, която се дължи на нас жителите, съобщи още проф. Емилия Друмева.
Тя предвижда, че в случай че се вкара „ самостоятелната конституционна тъжба “ евентуално ще намалее и броят на делата в Страсбург против България. „ За да стигнат до Стасбург би трябвало да е привършен пътят в страната, а опцията да се сезира Конституционен съд прибавя още едно условие, още едно средство, което би трябвало да е било употребявано, с цел да тръгне жалбата към Европейския съд по правата на индивида, разясни тя.
По думите й самият Конституционен съд, в случай че се вкара жалбата, сигурно ще бъде друг – по-голям, с повече благоприятни условия, с колегии, които се образуват по-гъвкаво, ad hoc, с цел да застават на входа на съда като филтър, който ще пресява тези тъжби, които са основателни.
Проф. Друмева разясни, че няма да е нужно свикването на Велико Народно заседание за въвеждането на „ самостоятелната тъжба “, тъй като тя няма да провокира надълбоко разбъркване в разделянето на управляващите по Конституция. „ Това е един свършек на отбраната на конституционните права, който се вписва напълно естествено в схемата на конституционния ни модел “, аргументира се някогашният парламентарен арбитър. /dnews.bg
Как по този начин закон ще дописва Конституцията?
В Конституцията е ясно записано, че основният прокурор реализира този контрол за правда и методическо управление по отношение на всички прокурори – подобен необикновен прокурор, нарекоха го „ самостоятелен “, няма по Конституция, разяснява проф. Друмева.
„ И тук поражда въпроса, който ние юристите мъчно можем да преглътнем е „ Как по този начин закон ще дефинира кои текстове на Конституцията ще се ползват към съответни хипотези и кои няма? “, „ Е по какъв начин закон ще извади избрани връзки от приложението на Конституцията “, аргументира си тя.
И добави, че „ или би трябвало да се запише сходна фигура в самата Конституция, което също мъчно може да се преглътне, или това е несъвместимо с главния закон “.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет може да проверява при потребност обвинител №1
В рамките на правосъдната власт има настоящ Инспекторат и той е към Висш съдебен съвет – оглавява се от основен контрольор и има още 10 инспектори. Всички те се избират от Народно събрание с квалифицирано болшинство, т.е. техния статут е много висок, има ги на конститционно равнище. Такъв инспекторат има настоящ и с едно допълнение, разширение на функционалностите на този инспекторат, вероятно на основния контрольор – може този орган да бъде включен и изработен потребен в една такава догадка, разяснява правният консултант на президента проф. Емилия Друмева.
Тя посочи, че това допълнение на функционалностите на Инспектората към Висш съдебен съвет също би трябвало да се направи в Конституцията.
Споменава се и за вид ad hoc прокурор – щом възникне такава нужда, да се дефинира от страна на Висш съдебен съвет подобен прокурор. Т.е. благоприятни условия има – и в една работеща Конституция и правна система, каквито са в модерна България, би трябвало да бъдат открити решения на въпроса и за това към този момент има съответни оферти.
Как да има самостоятелната тъжба пред Конституционен съд, само че тя да не задръсти съда
Проф. Друмева заяви, че паралелно с измененията в Конституцията, свързани със правосъдната власт и в частност прокуратурата, се разяснява и въвеждането на института на „ самостоятелната конституционна тъжба “.
„ Да може всеки жител да се обърне непосредствено към Конституционен съд тогава, когато счита, че негово право категорично записано в главния закон е нарушено от акт или деяние на обществената власт “, изясни тя. С аргумента, че става въпрос за „ съществени права, написани в Конституцията “, проф. Друмева разясни за какво пред Конституционен съд жителите би трябвало да могат да насочват жалбите си.
„ След като Конституционен съд брани Конституцията, би трябвало да пази и тези права, които са записани в нея. Днес това не може да се случи, тъй като човек би трябвало да търси медиатор, а той постоянно е индивид от обществената власт – най-малко една пета от народните представители, основния прокурор, президента, Министерски съвет, само че не и обособения човек “, изясни още тя.
Подобна опция имат жителите на Австрия, Германия, в Испания и множеството европейски страни.
Проф. Друмева призна, че основната компликация е да се изработят такива условия за допустимост, с цел да не се трансформира Конституционният съд в институция, засипвана от сигнали на жителите каквито са омбудсмана или прокуратура.
Когато човек потегля към Конституционен съд той би трябвало да е извървял всички други правни пътища, с цел да търси отбрана – съдилища, омбудсман и едвам тогава се обръща към Конституционен съд, считайки че правата му по Конституция не престават да бъдат нарушени, разясни правният консултант на президента.
Жалбата ще понижи броя на делата против България в Страсбург
Пътят до Конституционния съд ще минава през осъществявания на условия точно, с цел да не бъде задръстен от голословни претенции, само че опцията би трябвало да е налице, тъй като това повелява актуалното схващане за отбраната на конституционните права, която се дължи на нас жителите, съобщи още проф. Емилия Друмева.
Тя предвижда, че в случай че се вкара „ самостоятелната конституционна тъжба “ евентуално ще намалее и броят на делата в Страсбург против България. „ За да стигнат до Стасбург би трябвало да е привършен пътят в страната, а опцията да се сезира Конституционен съд прибавя още едно условие, още едно средство, което би трябвало да е било употребявано, с цел да тръгне жалбата към Европейския съд по правата на индивида, разясни тя.
По думите й самият Конституционен съд, в случай че се вкара жалбата, сигурно ще бъде друг – по-голям, с повече благоприятни условия, с колегии, които се образуват по-гъвкаво, ad hoc, с цел да застават на входа на съда като филтър, който ще пресява тези тъжби, които са основателни.
Проф. Друмева разясни, че няма да е нужно свикването на Велико Народно заседание за въвеждането на „ самостоятелната тъжба “, тъй като тя няма да провокира надълбоко разбъркване в разделянето на управляващите по Конституция. „ Това е един свършек на отбраната на конституционните права, който се вписва напълно естествено в схемата на конституционния ни модел “, аргументира се някогашният парламентарен арбитър. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ