Неспособни да привлекат внимание хора разпространяват фалшивите новини
Фалшивите вести се появяват най-много когато хората изпитват мощно съмнение в ръководещите. За да стане подправената вест известна, те би трябвало да считат, че е значимо да я споделят, споделя за " Дойче веле " съветска експертка.
Защо хората популяризират подправени вести?
Александра Архипова: Всички считат, че подправените вести са модерна болест. Но това събитие не е ново. Още в Древния Рим хората си разправяли, че в канализацията живеят някакви осмокраки чудовища, които атакуват хора. В Ню Йорк пък говорели за великански крокодили - човекоядци, които живеят в подземията на метрото. Всичко това са градски митове. Но когато попаднат в обществените мрежи или в медиите, те стават подправени вести. Фалшивите вести са толкоз антични, колкото и човешкото общество. Всичките истории, че подправените вести се основават и популяризират от някакви политически технолози, са погрешни. Вярно, че може да бъде основана стратегия, която да основава и разгласява подправени вести на някой уебсайт. Но те няма да се популяризират. За да стане подправената вест известна, хората би трябвало да считат, че е значимо да я споделят.
Коя подправена вест става известна?
- Разпространението на подправените вести зависи от три фактора. Съществува проучване за разпространяването на новините в " Туитър ". Резултатите демонстрират, че подправените вести се популяризират със 70 на 100 по-бързо от същинските вести. Учените считат, че това е разследване от еволюцията на значимостта на новата информация. Тя може да защищити хората от рискове. Например в племето идва човек и споделя, че зад хълма е видял гладен лъв. Ако информацията е вярна, той избавя цялото племе. Ако е подправена, загубата не е чак толкоз огромна. Най-много да го набият за неистина. Но даже хората да не имат вяра напълно на известието, те го популяризират.
Второ: В хода на опитите е потвърдено, че подправени вести популяризират не всички, а единствено хората с искания за уникалност. Това са хората, които желаят да се отличават и да привлекат внимание, само че не могат. Те нямат нито хубава работа, нито карат скъпи коли. Образованието и възрастта тук не са толкоз значими. И най-после, подправените вести би трябвало да провокират страсти. В Станфорд организираха опит с публикуваната легенда за плъхове в консервните кутии. Колкото повече отвратителни детайлности съдържала новината (за мириса на плъховете, за остатъците от опашките им), толкоз по-охотно я разпространявали пробантите. И това е още един постепенен механизъм - ние желаеме да споделяме страхотии.
Коя " градска легенда " е известна в съветския интернет?
Най-популярна е тематиката: " властта ни убива ". Тя излиза на повърхността, постоянно когато стават произшествия. Още през 1831 година, по времето на холерната зараза в съветската империя, се носели клюки, че или поляците, или лекарите отравяли популацията с арсен. Носели се клюки, че управляващите отравяли непотребните хора, тъй като те били доста. Тези параноични клюки довели до серия от протести с погроми в лечебните заведения и убийства на лекари. Такива истории има и по руско време. Те се появяват при всяка обстановка на обществено напрежение и мощно съмнение към структурите на властта. Това е четвъртата причина за мощното разпространяване на подправените вести. Те би трябвало да подхождат на упованията за закани и рискове в обществото.
Вие сте проверявали публикацията в " Новая газета " за " Синият кит ", една игра в уеб страницата " Вконтакте ", която сякаш склонявала подрастващите към самоубийства. През 2016 година публикацията на Галина Мурсалиева провокира суматоха в Русия. Но когато Вие опровергахте редица обстоятелства, нямаше подобен отзив. Защо?
- Всичко стартира с това, че едно момиче падна от покрива и нейните родители не имаха вяра, че това е самоубийство. Те се пробваха да открият същинската причина. Първо започнаха да търсят действителен палач, а след това взеха решение, че момичето е убито от интернет. Обединиха се с други родители, приживели, сходни нещастия, и потеглиха по всякакви инстанции с концепцията за " групите на гибелта ". След това се натъкнаха на Галина Мурсалиева, която написа за интернет през последните 10 години. Заедно с нея родителите сътвориха текст, изпълнен с митологиии, измислиха и облик на админа, който убива деца по проект. Избухна суматоха, тъй като заплахата от интернет е действителна опасност за доста групи от хора.
Родителите към този момент не схващат по този начин добре децата си. Учителите се опасяват от интернет, тъй като той не им разрешава да управляват децата. Консервативните политици се боят от интернет, тъй като той им пречи да управляват популацията на Русия. Това се оказва свързващото звено за разпространяването на суматоха. Ние доказахме, че в реалност няма никакви админи, които убиват по проект. Докато ние провеждахме проучването, доста възпитаници узнаха от публикацията на Мурсалиева за " Синия кит ". Те писаха на внедрения в групата изседовател като админи и му предлагаха да играят.
После се обясни, че това са все възпитаници. Видно беше по профилите им. Освен това се появиха и мошеници, които изнудваха децата за пари, със опасността, че ще ги доведат до самоубийство. Администраторът на групата " Море от китове " беше задържан, а журналистката го упрекна в довеждане до самоубийство на 130 възпитаници. При ареста му го упрекнаха за 14 случая, а го осъдиха на съображение на кореспонденцията му с две живи девойки по показанията на техните родители. Процесът се води при закрити врата, само че ние знаем, че прокуратурата не е потвърдила 130 убийства.
Александра Архипова е антрополог от изследователска група " Мониторинг на актуалния фолклор " и доцент към Центъра за типология и семиотика на фолклора към Руския държавен филантропичен университет в Москва - бел. ред.
Защо хората популяризират подправени вести?
Александра Архипова: Всички считат, че подправените вести са модерна болест. Но това събитие не е ново. Още в Древния Рим хората си разправяли, че в канализацията живеят някакви осмокраки чудовища, които атакуват хора. В Ню Йорк пък говорели за великански крокодили - човекоядци, които живеят в подземията на метрото. Всичко това са градски митове. Но когато попаднат в обществените мрежи или в медиите, те стават подправени вести. Фалшивите вести са толкоз антични, колкото и човешкото общество. Всичките истории, че подправените вести се основават и популяризират от някакви политически технолози, са погрешни. Вярно, че може да бъде основана стратегия, която да основава и разгласява подправени вести на някой уебсайт. Но те няма да се популяризират. За да стане подправената вест известна, хората би трябвало да считат, че е значимо да я споделят.
Коя подправена вест става известна?
- Разпространението на подправените вести зависи от три фактора. Съществува проучване за разпространяването на новините в " Туитър ". Резултатите демонстрират, че подправените вести се популяризират със 70 на 100 по-бързо от същинските вести. Учените считат, че това е разследване от еволюцията на значимостта на новата информация. Тя може да защищити хората от рискове. Например в племето идва човек и споделя, че зад хълма е видял гладен лъв. Ако информацията е вярна, той избавя цялото племе. Ако е подправена, загубата не е чак толкоз огромна. Най-много да го набият за неистина. Но даже хората да не имат вяра напълно на известието, те го популяризират.
Второ: В хода на опитите е потвърдено, че подправени вести популяризират не всички, а единствено хората с искания за уникалност. Това са хората, които желаят да се отличават и да привлекат внимание, само че не могат. Те нямат нито хубава работа, нито карат скъпи коли. Образованието и възрастта тук не са толкоз значими. И най-после, подправените вести би трябвало да провокират страсти. В Станфорд организираха опит с публикуваната легенда за плъхове в консервните кутии. Колкото повече отвратителни детайлности съдържала новината (за мириса на плъховете, за остатъците от опашките им), толкоз по-охотно я разпространявали пробантите. И това е още един постепенен механизъм - ние желаеме да споделяме страхотии.
Коя " градска легенда " е известна в съветския интернет?
Най-популярна е тематиката: " властта ни убива ". Тя излиза на повърхността, постоянно когато стават произшествия. Още през 1831 година, по времето на холерната зараза в съветската империя, се носели клюки, че или поляците, или лекарите отравяли популацията с арсен. Носели се клюки, че управляващите отравяли непотребните хора, тъй като те били доста. Тези параноични клюки довели до серия от протести с погроми в лечебните заведения и убийства на лекари. Такива истории има и по руско време. Те се появяват при всяка обстановка на обществено напрежение и мощно съмнение към структурите на властта. Това е четвъртата причина за мощното разпространяване на подправените вести. Те би трябвало да подхождат на упованията за закани и рискове в обществото.
Вие сте проверявали публикацията в " Новая газета " за " Синият кит ", една игра в уеб страницата " Вконтакте ", която сякаш склонявала подрастващите към самоубийства. През 2016 година публикацията на Галина Мурсалиева провокира суматоха в Русия. Но когато Вие опровергахте редица обстоятелства, нямаше подобен отзив. Защо?
- Всичко стартира с това, че едно момиче падна от покрива и нейните родители не имаха вяра, че това е самоубийство. Те се пробваха да открият същинската причина. Първо започнаха да търсят действителен палач, а след това взеха решение, че момичето е убито от интернет. Обединиха се с други родители, приживели, сходни нещастия, и потеглиха по всякакви инстанции с концепцията за " групите на гибелта ". След това се натъкнаха на Галина Мурсалиева, която написа за интернет през последните 10 години. Заедно с нея родителите сътвориха текст, изпълнен с митологиии, измислиха и облик на админа, който убива деца по проект. Избухна суматоха, тъй като заплахата от интернет е действителна опасност за доста групи от хора.
Родителите към този момент не схващат по този начин добре децата си. Учителите се опасяват от интернет, тъй като той не им разрешава да управляват децата. Консервативните политици се боят от интернет, тъй като той им пречи да управляват популацията на Русия. Това се оказва свързващото звено за разпространяването на суматоха. Ние доказахме, че в реалност няма никакви админи, които убиват по проект. Докато ние провеждахме проучването, доста възпитаници узнаха от публикацията на Мурсалиева за " Синия кит ". Те писаха на внедрения в групата изседовател като админи и му предлагаха да играят.
После се обясни, че това са все възпитаници. Видно беше по профилите им. Освен това се появиха и мошеници, които изнудваха децата за пари, със опасността, че ще ги доведат до самоубийство. Администраторът на групата " Море от китове " беше задържан, а журналистката го упрекна в довеждане до самоубийство на 130 възпитаници. При ареста му го упрекнаха за 14 случая, а го осъдиха на съображение на кореспонденцията му с две живи девойки по показанията на техните родители. Процесът се води при закрити врата, само че ние знаем, че прокуратурата не е потвърдила 130 убийства.
Александра Архипова е антрополог от изследователска група " Мониторинг на актуалния фолклор " и доцент към Центъра за типология и семиотика на фолклора към Руския държавен филантропичен университет в Москва - бел. ред.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ