Фалшивите новини и дезинформацията са глобално явление, но в България

Фалшивите вести и дезинформацията са световно събитие, само че в България те се натъкват на изключително възприемчива аудитория. Това важи и за пропагандата на Кремъл, която в България намира добра почва, пишат две непознати издания.

София: съветски флагове пред постройката на Министерския съвет

Разправия на улицата сред българин и украинка в Бургас. Мъжът упреква бежанката, че единствено богаташи са пристигнали в България от Украйна и в този момент страната ги устоя, вместо да отделя пари за хилядите небогати хора в страната.

Този разказ е известен в българските обществени мрежи, написа Оливер Биргер в немското издание " Тагесшпигел ”. Авторът проучва.

Кремъл има дълга история в потреблението на дезинформация и агитация за реализиране на политически цели. Това обаче е изключително лесна задача в България, написа изданието. Българите са поддръжници на Русия, страната има мощни стопански връзки с Москва, а публицистиката в страната е подвластна от реклами, които постоянно идват от съветски компании.
Редакцията предлага
Хората най-често се осведомят от обществените мрежи, където тролски профили елементарно популяризират погрешна информация. Биргер цитира Мария Юрукова, експерт по дезинформация от Софийския университет. " Медийната система няма средствата да се бори против тези процеси ”, споделя тя. На се гледа просто като на друга позиция, изяснява пред " Тагесшпигел " ” проф. Димитър Вазов.

След присъединението на страната към Европейския съюз през 2007 година българите чакат стандарта им на живот да се повиши фрапантно. Това обаче не се случва - парите от Брюксел изчезват мистериозно, а българите се усещат изоставени. Разочарованието на народа дава място на популистите. Една четвърт от обществото е склонна да има вяра на. Всичко това основава удобна среда за агитация и дезинформация.

Социалните медии са проруски

" дълго време не беше обсъждана като проблем ”, споделя Румена Филипова от Института за световни разбори пред немското издание. По думите ѝ обществените медии в България са голяма проруска екосистема.

Проучвания от последните седмици демонстрират, че отношението на българите към Русия се е трансформирало от началото на войната. Докато преди нашествието в Украйна съвсем 60% от популацията одобряваше съветския президент Путин, в този момент делът им е понижен съвсем на половина – до 30 на 100. Това обаче не е решение на казуса, се споделя в обявата.

Правителството желае да обръща внимание на дезинформацията, изяснява пред немското издание депутатката Александра Милчева. Според нея е изключително значимо хората да могат сами да отсяват вярната от заблуждаващата или неправилна информация. Министерството на културата работи по проект за увеличение на медийната просветеност. Това обаче би подобрило обстановката едвам в дълготраен проект, споделя. " Не може да обучаваш хората на медийна просветеност по време на война и да очакваш да проработи за два месеца ”, споделя той пред " Тагесшпигел ”.

България – опитно поле за разпространение на дезинформации

Преди дни авторитетното брюкселско издание „ Политико “ също разгласява обширна публикация, отдадена на. Авторът Боряна Джамбазова се стопира на най-популярните опорни точки на Кремъл, радващи се на триумф и у нас. В публикацията, в същото време, се цитират и данни от социологическо изследване, което регистрира спад в утвърждението за съветския президент Владимир Путин.

„ Въпреки че опасността от подправените вести е световна, България се e трансформирала в опитно поле за това по какъв начин сходни дезинформации се популяризират, най-вече без инспекция, в Европейския съюз “, написа още създателят.

, огромни медии, анализатори и специалисти. В резултат от това, нашествието в Украйна е разделила публичното мнение и е довела до опасения, че демократичните полезности са застрашени.

Цитиран е Горан Георгиев от Центъра за проучване на демокрацията. Според него част от българите и са изгубили доверието си в обичайните медии. Като съответни медии и публицисти, разпространяващи тезите на Кремъл, американското издание показва вестник „ Труд “ и Мартин Карбовски.

Участници в антинатовска проява в София

От изданието са разговаряли с министъра на електронното ръководство Божидар Божанов, който е подчертал, че не е допустимо казусът да бъде решен единствено със затварянето на няколко проруски медии. Той е припомнил уязвимостта на България от съветската агитация – нещо, което е било факт и дълго време преди експлоадирането на войната.

Възприемчива аудитория за всевъзможни съзаклятнически теории

„ Политико “ отделя доста място за разбор и на на български. От компанията „ Мета “, притежаваща обществената мрежа, са оповестили пред изданието, че се борят с дезинформацията, консултирайки се с българската администрация и външни специалисти. В същото време министър Божанов се оплаква от липса на чуваемост от страна на Facebook и други платформи, когато българските управляващи са се пробвали да ги подбуден към повече интензивност при битката с съветската агитация.

В по-общ подтекст изданието показва, че свободата на пресата в страната е била подкопавана от години, а дребното останали самостоятелни медии водят борба за оцеляване. През призмата на пандемията, основателите на съзаклятнически теории са намерили много възприемчива аудитория в България, разяснява още „ Политико “.