Системата на талибаните е обречена на провал
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Афганистан още веднъж е репресивно ислямско емирство, което се крепи на насилието. Достатъчно е да споменем единствено едно име: новият министър на вътрешните работи Сираджудин Хакани от 2007 година насам е в листата на Организация на обединените нации с рискови терористи. А ФБР е оповестило 10 милиона $ премия за залавянето му. Смята се, че Сираджудин Хакани има близки връзки с Ал Кайда и носи отговорност за планирането на огромни самоубийствени атентати в Кабул, в това число и против немското посолство през 2017 година. А какво значи за елементарните хора в Афганистан издигането на сходни министри?
Страна, в която дамите, малцинствата и инакомислещите би трябвало да мълчат
Афганистанската политичка Хабиба Сараби, която е в Катар, в телефонен диалог неотдавна ми сподели, че се усеща " като самотна сламка по течението на реката " - безпомощна и подвластна напълно от посоката, избрана от водата. С треперещ глас тя призна, че се ужасява от мисълта за завръщането си в Афганистан: тъй като е жена, тъй като е политик и тъй като принадлежи към малцинството на хазарейците.
Това шиитско малцинство от много време бива изолирано в сунитски Афганистан. Първият режим на талибаните (1996-2001 г.) го преследваше изключително безжалостно. През 1998 година в Мазар-и-Шариф се стигна до всеобщо изтребване на хазарейци. Нима и през днешния ден Афганистан още веднъж се трансформира в страна, където дамите, малцинствата и инакомислещите би трябвало да станат невидими, в случай че желаят да оцелеят? Отделният човек изпитва неустановеност освен тогава, когато над главата му е надвиснала непосредствена заплаха от принуждение - той е нерешителен и тогава, когато знае, че някой всеки миг може да упражни принуждение върху него. Безнаказано, тъй като има цялата власт в страната. Така през днешния ден Дамоклевият меч на страха е щръкнал над всички хора в Афганистан.
Пълно владичество на едни, за сметка на всички останали
" Самотната сламка " Хабиба Сараби беше част от един Афганистан, който породи в следствие от интервенцията на Запада след терористичните набези на 11 септември 2001 година. Тя беше първата жена губернатор на провинция. После стана министърка за правата на дамите, а по-късно се кандидатира даже за вицепрезидентка. Сараби беше измежду тези четири дами, които единствено допреди седмици в Доха сякаш преговаряха с талибаните за мир. Ислямската република Афганистан, която Сараби съставлява, бе завладяна и анулирана от талибаните. В емирата, който те сътвориха, дамите към този момент не могат да заемат никакви политически позиции. Но даже и политици мъже, свързани с предходното държавно управление, през днешния ден и със свещ не можеш да откриеш - макар обещанията на талибаните, че сякаш щели да изградят ислямска система, в която да вземат участие всички.
Новият режим на талибаните поражда като безусловно владичество на спечелилите. Без дами. Без малцинства. Без никакви " други ". По този метод религиозните фундаменталисти вършат същата съдбовна неточност, която преди време позволи и интернационалната общественост. В края на 2001 година Съединени американски щати и техните съдружници също по нахален метод отхвърлиха предлагането да договарят с победените, т.е. - със свалените тогава талибани. Резултата всички го видяхме: афганистанската война ескалира. Съединени американски щати и НАТО я разпространиха чак до афганистанските села. А цената заплати цивилното население. След 20 годишен престой интернационалните войски се измъкнаха от бойното поле като куче с подвита опашка, а сега талибаните са опиянени от успеха си над една велика мощ.
Талибаните постилат пътя към личния си неуспех
Ала едно е да триумфираш на бойното поле, а напълно друго – да управляваш през 21 век една бедняшка, мултиетническа страна с 38-милионно население. Въоръжената опозиция в Афганистан към този момент се надигна. Надигнаха се уличните митинги на храбри дами и мъже. Бойците и стачкуващите снимат всичко със смарт телефоните си и целият свят следи какво става в Афганистан. Неволята на хората в страната е голяма. Милиони гладуват и се лутат като бежанци в личната си страна - насилието и гладът са ги изтръгнали от корените им. Организация на обединените нации предизвестява за надвиснала злополука и за нова вълна бежанци от Афганистан.
След 40 години войни страната напълно зависи от финансовата помощ на интернационалната общественост, която обаче беше замразена, откакто талибаните поеха властта. Икономиката колабира, а филантропичните помощи мъчно пробиват. И което и да било ново държавно управление в Афганистан би трябвало да има един-единствен приоритет: да оказва помощ и да закриля страдащото население. А какво правят талибаните? Те потушават с жестоко принуждение мирните демонстрации. Те желаят да завоюват решаващата борба в Панджарската котловина. Репресират публицисти. Забраняват музиката. Принуждават студентките да носят бурки. И прикриват убийствата, които направиха от предпочитание за възмездие.
Новата власт очевидно не е извлякла поучения от грешките на Запада
Радикалните ислямисти не могат трайно да ръководят страната единствено с принуждение, подтисничество и забрани. Нито пък с равнодушие, увъртания и неистини. Тази поука можем да извлечем в това число и от провалите, които претърпяха на афганистанското полесражение Съветският съюз и западните демокрации. Опитът да се утвърди народна власт в Афганистан се провали, тъй като беше тесногръд, лекомислен, непълен и с мисъл единствено за властта. А в този момент талибаните са тръгнали да градят нов тоталитарен емират - една сигурна рецепта за това злополуката да се задълбочи. Защото гладът, несправедливостта и отчаянието са доста рискови врагове - даже за тези, които считат, че са извоювали цялостна победа.
Автор: Сандра Петерсман
Афганистан още веднъж е репресивно ислямско емирство, което се крепи на насилието. Достатъчно е да споменем единствено едно име: новият министър на вътрешните работи Сираджудин Хакани от 2007 година насам е в листата на Организация на обединените нации с рискови терористи. А ФБР е оповестило 10 милиона $ премия за залавянето му. Смята се, че Сираджудин Хакани има близки връзки с Ал Кайда и носи отговорност за планирането на огромни самоубийствени атентати в Кабул, в това число и против немското посолство през 2017 година. А какво значи за елементарните хора в Афганистан издигането на сходни министри?
Страна, в която дамите, малцинствата и инакомислещите би трябвало да мълчат
Афганистанската политичка Хабиба Сараби, която е в Катар, в телефонен диалог неотдавна ми сподели, че се усеща " като самотна сламка по течението на реката " - безпомощна и подвластна напълно от посоката, избрана от водата. С треперещ глас тя призна, че се ужасява от мисълта за завръщането си в Афганистан: тъй като е жена, тъй като е политик и тъй като принадлежи към малцинството на хазарейците.
Това шиитско малцинство от много време бива изолирано в сунитски Афганистан. Първият режим на талибаните (1996-2001 г.) го преследваше изключително безжалостно. През 1998 година в Мазар-и-Шариф се стигна до всеобщо изтребване на хазарейци. Нима и през днешния ден Афганистан още веднъж се трансформира в страна, където дамите, малцинствата и инакомислещите би трябвало да станат невидими, в случай че желаят да оцелеят? Отделният човек изпитва неустановеност освен тогава, когато над главата му е надвиснала непосредствена заплаха от принуждение - той е нерешителен и тогава, когато знае, че някой всеки миг може да упражни принуждение върху него. Безнаказано, тъй като има цялата власт в страната. Така през днешния ден Дамоклевият меч на страха е щръкнал над всички хора в Афганистан.
Пълно владичество на едни, за сметка на всички останали
" Самотната сламка " Хабиба Сараби беше част от един Афганистан, който породи в следствие от интервенцията на Запада след терористичните набези на 11 септември 2001 година. Тя беше първата жена губернатор на провинция. После стана министърка за правата на дамите, а по-късно се кандидатира даже за вицепрезидентка. Сараби беше измежду тези четири дами, които единствено допреди седмици в Доха сякаш преговаряха с талибаните за мир. Ислямската република Афганистан, която Сараби съставлява, бе завладяна и анулирана от талибаните. В емирата, който те сътвориха, дамите към този момент не могат да заемат никакви политически позиции. Но даже и политици мъже, свързани с предходното държавно управление, през днешния ден и със свещ не можеш да откриеш - макар обещанията на талибаните, че сякаш щели да изградят ислямска система, в която да вземат участие всички.
Новият режим на талибаните поражда като безусловно владичество на спечелилите. Без дами. Без малцинства. Без никакви " други ". По този метод религиозните фундаменталисти вършат същата съдбовна неточност, която преди време позволи и интернационалната общественост. В края на 2001 година Съединени американски щати и техните съдружници също по нахален метод отхвърлиха предлагането да договарят с победените, т.е. - със свалените тогава талибани. Резултата всички го видяхме: афганистанската война ескалира. Съединени американски щати и НАТО я разпространиха чак до афганистанските села. А цената заплати цивилното население. След 20 годишен престой интернационалните войски се измъкнаха от бойното поле като куче с подвита опашка, а сега талибаните са опиянени от успеха си над една велика мощ.
Талибаните постилат пътя към личния си неуспех
Ала едно е да триумфираш на бойното поле, а напълно друго – да управляваш през 21 век една бедняшка, мултиетническа страна с 38-милионно население. Въоръжената опозиция в Афганистан към този момент се надигна. Надигнаха се уличните митинги на храбри дами и мъже. Бойците и стачкуващите снимат всичко със смарт телефоните си и целият свят следи какво става в Афганистан. Неволята на хората в страната е голяма. Милиони гладуват и се лутат като бежанци в личната си страна - насилието и гладът са ги изтръгнали от корените им. Организация на обединените нации предизвестява за надвиснала злополука и за нова вълна бежанци от Афганистан.
След 40 години войни страната напълно зависи от финансовата помощ на интернационалната общественост, която обаче беше замразена, откакто талибаните поеха властта. Икономиката колабира, а филантропичните помощи мъчно пробиват. И което и да било ново държавно управление в Афганистан би трябвало да има един-единствен приоритет: да оказва помощ и да закриля страдащото население. А какво правят талибаните? Те потушават с жестоко принуждение мирните демонстрации. Те желаят да завоюват решаващата борба в Панджарската котловина. Репресират публицисти. Забраняват музиката. Принуждават студентките да носят бурки. И прикриват убийствата, които направиха от предпочитание за възмездие.
Новата власт очевидно не е извлякла поучения от грешките на Запада
Радикалните ислямисти не могат трайно да ръководят страната единствено с принуждение, подтисничество и забрани. Нито пък с равнодушие, увъртания и неистини. Тази поука можем да извлечем в това число и от провалите, които претърпяха на афганистанското полесражение Съветският съюз и западните демокрации. Опитът да се утвърди народна власт в Афганистан се провали, тъй като беше тесногръд, лекомислен, непълен и с мисъл единствено за властта. А в този момент талибаните са тръгнали да градят нов тоталитарен емират - една сигурна рецепта за това злополуката да се задълбочи. Защото гладът, несправедливостта и отчаянието са доста рискови врагове - даже за тези, които считат, че са извоювали цялостна победа.
Автор: Сандра Петерсман
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ