Европейската комисия отчита напредък на България в някои области, но

Европейската комисия регистрира прогрес на България в някои области, само че не и в други. Безпокойство будят съставът на Върховния правосъден съвет (ВСС) и работата на инспектората към него, се споделя в годишния отчет на Комисията за върховенството на закона в България , оповестен на формалната интернет страница на изпълнителния орган на Европейския съюз.

Според отчета, оповестен на 5 юли, България е постигнала забележителен прогрес в обезпечаването на навременни състезания за повишение, с цел да се избегне дълготрайното командироване на съдии за заемане на вакантни позиции, като се вземат поради европейските стандарти в тази процедура.

Все още няма напредък във връзка с напредъка в законодателните промени, целящи възстановяване на действието на Инспектората към Висшия правосъден съвет и отбягване на риска от политическо въздействие, по-специално посредством включването на правосъдните органи в избора на неговите членове. Също по този начин към момента няма прогрес в предприемането на стъпки за адаптиране на състава на Висш съдебен съвет, като се вземат поради европейските стандарти за препоръките на правосъдната власт, излиза наяве от публикувания текст.

Подчертава се обаче, че има прочут прогрес във връзка с ограниченията за предварителна защита на корупцията, ориентирани към възстановяване на честността на избрани браншове от обществената администрация, в това число полицията и правосъдната система.

Отчетен е прогрес и за подобряването на успеваемостта на следствието и резултатите от наказателното гонене, както и при окончателните присъди в случаи на корупция на високо ниво, в това число посредством институционалната промяна на Комисията за битка с корупцията и профилираните правосъдни органи.

За прочут прогрес се загатва и в напъните за подобряването на прозрачността при разпределянето на държавна реклама, по-специално във връзка с тази, контрактувана посредством медиатори, като медийни организации.

Докладът съдържа редица рекомендации към България, в допълнение към припомнянето на уговорките, поети по Националния проект за възобновяване и резистентност, свързани с избрани аспекти на правосъдната система и антикорупционната рамка.

Страната ни би трябвало да предприеме стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, с цел да избегне дълготрайното командироване на съдии за заемане на вакантни длъжности.

Следва да се продължи и с подготовката на законодателни промени, ориентирани към възстановяване на действието на Инспектората към Висшия правосъден съвет и отбягване на риска от политическо въздействие, по-специално посредством включването на правосъдните органи в избора на неговите членове.

Докладът предлага България да засилва напъните си за адаптиране на състава на Висшия правосъден съвет, като се вземат поради европейските стандарти за препоръките на правосъдната власт. Освен това би трябвало да обезпечи усъвършенствана успеваемост на следствията и солидни резултати от правосъдно гонене и дефинитивни присъди по каузи за корупция на високо равнище, в това число посредством институционалните промени на Комисията за битка с корупцията.

Докладът приканва за възстановяване на честността на висшите изпълнителни функционалности, като се вземат поради европейските стандарти, по-специално посредством гарантиране, че са налице ясни стандарти за честност за държавното управление, както и подобаващ механизъм за санкциониране.

В отчета е оповестено, че Механизмът за съдействие и инспекция за България и Румъния се приключва дефинитивно.