Неочаквани открития - животът на Земята не е започнал в дълбокия океан
Eволюцията е общоприетото пояснение за метода, по който животът на Земята е станал толкоз комплициран, написа New Atlas. Едно нещо обаче не може да изясни - по какъв начин животът е зародил в началото от неживата материя. Общоприетата догадка е, че животът почнал в океана, където били обезпечени верните химически реакции. Но едно ново изследване открива, че античните океани евентуално не са имали задоволително азот за разлика от плитки езера.
Азотът играе ключова роля за прехода от неживот към живот. Азотни оксиди спомагат за формиране на първичните аминокиселини, които по-късно се развиват в първите елементарни организми. Смята се, че тези азотни оксиди са заваляли върху повърхността на Земята, след съществуването на мълнии в атмосферата.
Според новото изследване, оповестено в списание Geochemistry, азотните оксиди евентуално не биха могли да просъществуват дълго, с цел да доближат до дълбините на океана, където се допуска, че е почнало началото на живота. Така че, в случай че океаните не са имали задоволително съсредоточен азот, от кое място е почнал животът?
Според учените, плитките езера са по-добри претенденти да бъдат приети за котли на първичния бульон. Просто тъй като те имат по-малък размер за разреждане на съединенията и съответно по-висока централизация на азотните оксиди, които да си взаимодействат с първите молекули като рибонуклеиновите киселини.
" Цялото ни обръщение е ориентирано към концепцията, че в случай че считаме произходът на живота подвластен от концентриран азот, тогава е мъчно да се одобри, че изворът на живота е бил в океана ", споделят откривателите. " Много по-лесно е това да се случи в езеро. Тези езера може да са били с дълбочина от 10 до 100 см, с повърхност от десетки квадратни метра или по-голяма. "
Идеята, че животът не е зародил в дълбокия океан, не заменя тотално досегашните теории, само че дава завладяващо ново доказателство за по-плитка купа за първичната чорба, заключават учените.
