„Дарена“ – предречената за Явров и Лора: Спомени от една предизвестена смърт
Евелина Белчева
Толкова страшна тъга, нечовешка, изживях тогава,
че съвсем ми е безразлично какво ще мислят хората за мен
Признавам, когато преди десетина години прочетох това изречение в архива на Дора Конова, то ме накара да ѝ допускам безусловно. Започнах от най-невероятното: епизодът с визитата на Яворов у Дора през есента на 1914 година Най-невъобразимият в нейните мемоари, поради който никой не ѝ има вяра и поради който е оповестена за луда - епизодът с концепцията за двойно самоубийство:
" На 8 септември Яворов пристигна с мисълта да умрем дружно " – написала е Дора Конова. Прочетох го – написано от личната ѝ ръка в нейните мемоари, а не препредадено от други хора, така както ехото заглъхва… Тази " екзалтираност " слага под подозрение в очите на всички и другите епизоди от нейния роман.
Но съпоставката с някои достоверни, закрепени и от други хора знаменателни обстоятелства, случили се на същата дата, неопровержимо потвърждава, че този не-за-вярване епизод е безусловно меродавен. Когато блесне достоверността и на най-невероятното изказване в тази изповед, потискана и пренебрегната десетилетия през годините, внезапно тъмната бленда пада и
историята се разкрива с поразителна изясненост
Особено като се съпостави оповестената версия на Михаил Кремен с това, което е останало в архива му, кратко и непубликувано, недоизказано, с изповедта на " дребната избраница ", с дейностите, с изговореното и премълчаното от доста хора, вижда се като на сцена какво се е случило.
Тъкмо тъй като разказът на Дора Конова е елементарен и непредумишлен, сбит, изпълнен единствено с обстоятелства и поведенчески жестове. Прилича на филм на Трюфо с неговата поетика на минимализма - единствено обстоятелства и знакови жестове, снети в наедрял проект.
Тези мемоари разкриват истини, съкровени до обезсърчение, когато и да е сложни за обговаряне, а изключително след толкоз минали години. Но те дават своя отговор на основни въпроси за трагичната история на Яворов и Лора. Те дават и друга позиция към метода, по който Кремен разказва историята в " Романът на Яворов ".
Спомените на Дора Конова занапред ще се осмислят като скъп материал за откривателите на Яворов и въобще за литературната история. Тези архивни документи, непознати до момента за огромна част от литературните историци, макар прочут наивитет, слагат старите и известни, милион пъти интерпретирани обстоятелства и изказвания, в ново осветяване и в нов подтекст. Не е допустимо спомените на Дора Конова да бъдат подценени.
Трябва да се означи обаче, че те не са последна и завършваща истина в знанието ни за Яворов и Лора. Като всички мемоари, и нейните са субективни, и нейните изказвания не могат да се одобряват като доказателства, би трябвало да се прокарат през някаква „ цедилка “ и да се просветлят през някаква решетката за субективното.
Задължително е да се " засекат " с други архиви, с известни и незнайни до момента обстоятелства и документи. Илюзия е да мислим, че тези мемоари ще разкрият загадката, само че те са ярък процеп към една мистериозна загадка, която " никой век не позволи "... Интерпретацията следва.
За да се сбъдне една орис...
Обяснението на Владимир Василев за особената страст на Яворов е обещано още през 1907 година в публикацията " Поет на нощта ", само че то е дефинирано - тъкмо, като диагноза - през 1934 година в известния Предговор към неговото издание на поета:
„ Защото обичаният облик дотогаз е прелъстителен и поетически всесилен, до момента в който е единствено фантазия. Докосне ли се до действителността, той потъмнява. " По-далеко спри! " е предупредителният сигнал към тоя облик да се не доближава, тъй като го чака злополука. Той е необходим единствено да отлее, да облече във венчална рокля поетическата фантазия. “ (1)
Яворов до Мина: - Желал бих целият ми живот да бъде единствено един спомен за тебе и цялото ми създание - единствено една фантазия за тебе.
В края на живота си - в загатна за Яворов, Вл. Василев дава следното психическо пояснение за държанието на Яворов към Мина: " Обладанието би направило да погасне тая фантазия, обликът да се развенчае от поетическия си ореол " (2).
Този претекст - за близостта, която раздалечава, Владимир Василев неведнъж интерпретира в критическите си разбори. И недоумява:
- Защо моментът на обручение би трябвало да бъде и един к р а й?
От този миг - " на обручение ", се е страхувал Яворов постоянно - от близостта, която разделя, от " демона, който дебне всеки екстаз ":
Яворов: - Мъчително далеко/ от себе си тогаз усещал те бих аз...
Затова е задържал възприятията си в кулминационната точка им. Защото най-високият миг за него е не мигът на " самодоволство и давност ". Кулминацията е мигът на жадност и притома, когато - и двама се топим! - мигът на жадно привличане и сладостна изнемога.
...и двама се топим! - само че по-далеко спри...
Изгубил е от взор, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за различен в притома; - и какъв брой, какъв брой близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!...
Като същностен миг е провидял тази демоничност на създателя и Емилиян Станев. В изповедта на Язовеца от едноименната повест писателят е вложил черти от чувствеността на Яворов: " Аз ви обичах, въпреки и единствено два дни, колкото ме обичахте и Вие, преди да ми се отдадете " (3 ).
Като Мина, и Дора Конова е напълно младо момиче. Вероятно Яворов е бил притеглен таман от невинността ѝ, свързвал я е по този метод с невинността на Мина, сакрализирана като " орхидея на звездни самоти " в стихотворението " Невинност свята ", написано най-вероятно в деня на гибелта на Мина.
Известно е мистериозното предсказване, което Яворов споделя с Лора: ще срещне младо момиче, което ще бъде неговата съдбовна и гибелна обич. Дали пророчицата е имала правилно огледало в бъдещето, или поетът и Лора са предизвикали ориста си, следвайки пророчицата?
От какви дълбини на подсъзнанието идва името Дарена, с което Яворов назовава младото момиче, когато му предлага да взе участие в новото списание?...
За да се сбъдне една орис...
Силно влюбената жена придобива изключителна вътрешен глас, отгатва някак подсъзнателно с кого обичаният би могъл да ѝ промени. Преди той самият да го намерения даже. Дора става избраница на Кремен на възрастта на Мина, на 12 април 1912 година Тъкмо заради нейната младост и непорочност, Лора незабавно усеща опасността...
Силата на думите е толкоз огромна, че когато предскажете нещо, сами логичен водите нещата към това, което сте предсказали, като че ли е било пожелано дълбоко… Лора като че ли сама стартира да води нещата към това, което е предусетила…
Неизвестна фотография на Лора със сина й Петко Дренков, съхранена в архива на Боян Пенев, предоставена от създателя
Лора до Яворов: " Всички тия последни дни душата ми е тревожна, очакваща нещо неприятно и непоправимо. Вторник вечер - где беше ти? - вечерта преди денят, когато ми прати телеграмата?... Хубавото малко момиче, което толкоз ненадейно се интересува от мене, не е ли избрало най-удобния метод да се интересува от тебе?... " (4)
Дора Конова: " Лора ми разправяше, че Яворов ѝ споделил, че Кремен се дами за младо, почтено момиче. Според Яворов младите девойки имат свежи усеща и гледат света в розова светлина. Това доста тормозеше Лора. "
Лора: " Аз ревнувам Яворов единствено от теб. Той не може да търпи друга жена. Особено светските дами ги намира суетни, неинтересни, глупави. "
Ако използван горната психическа диагноза на Владимир Василев към случая Яворов – Дора Конова, можем да бъдем сигурни: " новата обич " не е осъществена до дъно. Въпреки догатките. Те са единствено във въображението на създателите им. Връзката сред поета и " дребната избраница " е била чисто платонична.
Дора Конова: " Между нас нямаше любовни връзки, а едно чисто, огромно възприятие - написа тя. Нямаме съображение да не ѝ имаме вяра. - Яворов постоянно се стараеше да бъде в най-хубавия си тип и внимаваше за всяка своя постъпка. Яворов беше идеален в своето държане към мен. "
Картичка на Яворов от 25 декември 1907 до Б. Пенев. " Аз ти изпитвам завист. Нова обич. Ах, нова обич! - написа на Боян Пенев, ревнувайки възприятието му към Дора Габе. - Любопитство, упоритост, неудържимо предпочитание, неосъществими фантазии - всичко в една посока, - напред, дето всяка една недомълвена думица, всеки един незадълбочен взор, всяко едно въпреки ненамерено придвижване съдържат за душата като че ли по една нова Америка. Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта... "
Тази " нова Америка " обаче остава неоткрита. В мига на " неудържимо предпочитание и неосъществими фантазии ", прекратена от Лора със самоубийството ѝ - в апогея на възприятията, в мига на жадно привличане, мъчително-сладостна изнемога и трепетна неопределеност. Мигът сред " да " и " не "... Затова и остава до края. Неутолима. Поне за " годеницата ", наказана " да живее " 60 години след нещастието и съхранила до края възприятията си към Яворов.
Дора Конова: " Ганка [Найденова] ме попита, за какво не съм се омъжила за Яворов след първия опит за самоубийство. Отговорих ѝ, че Лора сложи натрупа си сред мен и Яворов. " Да, това е истина, Яворов е молил Дора да се омъжи за него. Това се случва през лятото на 1914 година
Възможно ли е толкоз драматичен заклинателен знак, смъртен знак, да бъде отместен?...
" Трупът на Лора стоеше сред нас " - повтаря " годеницата ".
Дора Конова за цялостен живот си остава " дребната избраница ".
Но по-скоро на Яворов, в сравнение с Кремен.
Всъщност бракът на Дора Конова и Кремен не е бил автентичен. Дора в никакъв случай не е станала действително брачна половинка на Кремен. Това приказва извънредно доста за психическите условия, само че този факт не е влезнал в окончателната версия на " Романът на Яворов ". В чернови за главата " Съпружеска година ", редом с първата и последна година на Яворови, Кремен разказва и своето годеничество и своята " съпружеска " година. Черновите са непокътнати и ще бъдат оповестени.
" Малката избраница " плаче непрестанно, не му разрешава даже да я целуне, упорства: - Да отложим венчавката! - Аргументът на Кремен е: - Какво ще кажат Яворов и Лора! - Той преди малко се е върнал от фронта, зажаднял за дом и милувка, недоумява... Дали в действителност не схваща държанието на годеницата си? От всичко разказано става пределно ясно, че момичето не е било душевен готово за непосредственост с него: няма усеща към Кремен, или се усеща обвързана с различен?...
Дора Конова: " Същата вечер пристигнаха вкъщи Яворов и Лора. Поднесоха ми за имения ми ден (5 ) един албум с кадифена подвързия, с доста прелестен брик цвят, с елипсовидна декорация от матово злато. На горния завършек на елипсата - мимози. Преди това Яворов беше споделил пред наши общи другари, че ме оприличавал на мимоза.
Точно по това време аз не желаех да се омъжа за Кремен, желаех да се разгодиме. И Лора, на която се бях доверила, стартира да ме увещава да не върша това. През време на разходките ни това беше една от нашите тематики. Лора е мислела, че в случай че аз се омъжа за Кремен, няма да бъда рискова за нея. Тъй като аз не се решавах да се омъжа, Лора предиздвикала приятелката си Свобода Цекова да ме вземат на разходка към Семинарията и там да ме увещават да се омъжа за Кремен. "
Почти от самото начало след годежа Кремен е на фронта. Годеницата е оставена на отговорно бранене, поверена е на Яворови. Още тогава, на 2 март, на имения ѝ ден, Яворов ѝ признал, че я обича. Около две седмици Дора се колебае по какъв начин да отговори и размисля. След успеха при Одрин, евентуалната дата е 18 март, тя отпътува при Кремен на фронта. Може би е желала да ревизира възприятията си, да показа нещо значимо... Но вижда се, от самото начало мисълта ѝ е при Яворов и Лора.
" Разгледах на първо време покрайнината на града, където още личаха пресни следи от сраженията. Видях окопите, телените мрежи. Обиколих и града. Имаше доста хубави нови здания, също и улици със остарели дървени къщи. Въобще - градът доста ми хареса - хубав бе със своите джамии, минарета с художествена декорация, със своята кула, със сарая с истинска постройка. Когато се върнах в София, споделих усещанията си с Яворов и Лора. " Нито дума за годеника. Наистина като че ли е отишла да събира усещания, с цел да ги показа таман с тях, с Яворови, въобще не приказва за Кремен, като че ли е била сама. Единствено това, още веднъж в огледалото на Яворов и Лора: „ Кремен искаше, за по-оригинално, да се венчаем в Одрин. Когато Лора се научила за този план, тя се зарадвала доста, а Яворов не бил радостен. Когато венчавката не стана, Яворов се зарадвал. Това Лора ми го заяви. “
През това време възприятията се движат " по ръба ". Дора към този момент не желае да се омъжи за Кремен, желала да се " разгодят ". Споделя с Лора и тя използва всички средства, с цел да я разубеди. В същото време Яворов все по-настойчиво чака от нея отговор.
През юни с Лора се случва злощастие: бременна в пети месец, получава „ импровизиран “ аборт, изгубва доста кръв, получава тежка анемия. Яворов отпътува за Македония, а тя, останала напълно сама, изпада в тежка меланхолия.
Със сигурност Дора Конова е схванала за това. За да позволи сложната обстановка, тя жертвоготовно отива в с. Червена вода, където я чака Кремен. Въпреки сълзите на годеницата, по негово гледище, венчавката се прави. На 13 август 1913 година в с. Червена вода.
" Дора се венча, без да се омъжи " - признава мнимият брачен партньор в полето на ръкописа. Добавено с молив, само че прикрито, кратко. Надявал се е, че нещата ще се трансформират, само че те остават такива до самия завършек на седемте месеца, в които живеят дружно. Това продължава от самото начало на техния несбъднат брак. Тук ще спестя детайлности.
Кремен е разбирал добре, че мнимата избраница не го обича. По-надолу в черновите, когато приказва за развода си, той е написал: " Не можах да преглътна това, че Дора се омъжи, без да ме обича ". Надявал се е на времето...
По-късно тези прекомерно персонални страници са съкратени, заради гледище на третата брачна половинка на Кремен, Богдана. В полето на черновите е записано с нейния почерк: " Не може да се пишат такива неща. Като че ли ме плисваш с мръсотия по лицето. Вулгарна искреност! "
Сега разбираме: " дребната избраница " не е ненормална, луда или болна, както незаслужено я разказва Кремен в едно писмо до Радевски от 26 септ. 1954 година, непокътнато в архива на Кремен.
" Дора Конова - моята първа брачна половинка, поради която почина огромният стихотворец - вместо да си посипе главата с пепел и да се скрие от света, приказва също срещу мен, - че обликът, който съм дал за нея в книгата си бил негативен [...]. И съквартирантките на Дора Конова, и всички, които я познаваха от близко, сред тях и аз, който се разведох с нея още на седмия месец, знаем, че тя е една ненормална жена. Дора Конова и до през днешния ден е една остаряла мома-девственица. При развода поповете я наругаха, [...] тя сподели, че не желала да извърши съпружеските обязаности, тъй като ме считала за Исус. "
Едва ли е считала таман Кремен за Исус – този, който бърка любовта със " съпружеските обязаности "... Обичала е различен. Кой е нечестен в тази ситуация? И имаме вяра на думите ѝ, че Яворов доста настойчиво я убеждава да го изчака, имаме вяра, че е съществувала мистериозната записка, за която всички приказват, само че никой не е виждал " де визу ": " Дора, изчакай ме, аз ще се схвана с Грозев и Лора, и ти ще бъдеш моя ".
През 1952 година Кремен е приключил към този момент няколко глави и оповестява в " Литературен фронт ", че написа " Романът на Яворов ". Радевски е бил възпитаник на Дора Конова в Троян и добре я познава и почита, търси метод спомените ѝ да бъдат издадени, само че даже той не съумява да пробие статуквото.
От спомените на Дора Конова се схваща, че Яворов е бил най-настойчив през лятото на съдбовната 1913 година Искал е да предотврати идната венчавка с Кремен. Особено при започване на юни постоянно намирал предлог да отиде да я види.
Дора Конова: " Началото на юни. Яворов постоянно намираше предлог, въпреки и за минута, да пристигна вкъщи, с цел да ме види. И тогава той пристигна, някакво изключително благополучие озаряваше лицето му. Стоя доста малко време и потегли към този момент да си отива, аз го изпращах, когато той се приближи до мене, леко ме прегърна и ме целуна. Усетих устните му върху моите - пухкави, трептящи, сухи и топли. Направих придвижване да се освободя. Той ме отпусна и незабавно си отиде. [...]
Това беше през лятото на 1913 година, когато Яворов изключително упорито искаше да се омъжа за него. Той ми споделяше: - Аз желая от Вас единствено една-единствена дума да ми кажете, едно " да ". Само тази дума. - А Лора? - попитах. - Аз не искам Лора да страда. - Ще уредя въпроса с Лора, също и с Кремен.
По какъв метод смяташе да направи това, не го попитах, тъй като не можех да му кажа още това " да " и тъкмо това му обясних, че го оценявам като човек, като стихотворец, като публицист, само че че в мен няма тия усеща, които аз считам, че би трябвало да имам към него, с цел да му стана жена. Казах му, че когато усещам това, ще му кажа " да ". Яворов ми отговори сигурно: - Един ден Вие ще ми кажете. - Този диалог стана на ул. " Аксаков ", покрай ул. " Раковска. "
Защо таман тогава? Ако свържем логичен тези посочвания с до неотдавна незнайния, по-скоро настойчиво премълчаван факт за тежкия " импровизиран " аборт на Лора, случил се на датата 5 юни 1913 година, в петия месец, който едвам не е станал причина за гибелта ѝ, това би трансформирало доста изказвания..
Това е един от най-тежките въпроси, които Дора Конова разкрива, без да желае. По всяка възможност, Лора не е споделила нито с майка си, нито със сестра си, че е бременна, знаейки тяхното отношение към Яворов. Но неговите сестри добре знаят, това е документирано в писма. Но те мълчат. Не на вятъра Лора им написа: „ Не дойдохте. И вие наподобявате на Яворов… “ Недоумявам за какво знаещите са мълчали! Нима е закононарушение една жена да е бременна от брачна половинка си?!...
Срещнах и такова неуместно пояснение, че Лора " пометнала ", с цел да може да отиде с него в Македония, в случай че Яворов я повика! Клетата Лора! Ето до какви безбожни неистини и извращения водят усърдните митологеми и идеализации на облика на Яворов!
Яворов имал среща с Асен Златаров, само че уредил да се срещнат в дома на Дора. Лора предположила, че тази среща ще стане там и макар че лежала болна и с температура (след аборта), станала и отишла у Дора, с цел да ревизира какво се случва… Яворов я завел у дома, тъй като не се чувствала добре.
Дора Габе: " Поради кръвоизлияние лекарят споделил да пази безусловно успокоение и да лежи неподвижно. След малко някой звънна. Яворов отиде от кабинета си да отвори. Чу се радостен женски глас в коридора. Яворов води гостенката в една от стаите. Видях, че Лора стана неспокойна. Розовина мазета по бледите ѝ от заболяването страни. Изведнъж тя скочи и макар моите митинги, наметна пеньоара и се втурна към вратата. Гостенката се оказа нейна близка. Яворов не я въвел при Лора, с цел да не я безпокои. Трябваше на ръце да я пренесем и сложим в леглото. " (6 )
Дора Конова: " След един-два дни Яворов пристигна вкъщи и ми сподели, че Лора желала да ме види. Отидох. Яворов ме посрещна в коридора. Той беше изключително вежлив и щастлив. Покани ме при Лора. Тя лежеше в спалнята си. Седнах на стола до леглото ѝ, а той излезе. Поговорихме с Лора. Тя ме разпитваше за най-обикновени работи и апропо ми сподели, че Яворов е добър и грижовен човек. Съобщи ми, че изпратила една моя фотография на приятелката си Жермен. Аз нямах бит да подпитвам и по тази причина не попитах за какво е изпратила фотографията. Лора беше спокойна и сякаш се беше примирила. "
Сама пред разпятието
За този трагичен случай знаят и Ганка Найденова, и Виола, и Дора Габе, и други, само че приказват под сурдинка. Толкова безшумно, че да не се чуе... А самата Лора написа за това в писмо до Екатерина Найденова от 9 юни 1913:
" Мила Екатерина,
Забавих се с отговора си, тъй като бях болна и се случи нещо непредвидено и неприятно. Сега към този момент се усещам добре и се надявам, че изгубеното ще се възвърне, т.е. че ще имаме друго синче, в случай че и по-късно. Казвам синче, тъй като Пейо се наскърбява от мисълта за щерка!! " (7)
Защо ли толкоз тежки и решаващи за една жена прекарвания се смятат надали не за " позорни " и неуместни за споменаване... А те биха дали отговор на доста значими въпроси, да вземем за пример за депресията на Лора, толкоз грубо и немилостиво обговаряна. Само на 27 години Лора е претърпяла загубата на две деца. Първото, Кирил, умира на шест месеца. Второто ѝ е отнето от майка ѝ, тъй като считала, че не го обича. Сега за трети път губи толкоз предстоящото дете на любовта си с Яворов. И то по толкоз нечовечен начин…
И Асен Златаров загатва за това, само че не го изговаря, когато си спомня по какъв начин Яворов отива при него в миг на " едно злощастие " с Лора, евентуално за някакви медикаменти: " по какъв начин той пристигна дома, пребледнял и обезпокоен и ми сподели: " Трябва да видиш по какъв начин се мъчи дамата, с цел да схванеш цената ѝ. Ние сме в действителност от време на време недостойни за нея... " (8)
" Загубата на детето едвам не коства живота на Лора " - написа самата Ганка Найденова, само че едвам през 1983 година Най-сетне (9). Лора претърпява мощна тресчица с висока температура и значителни кръвоизливи. Изпада в тежка меланхолия. Само след седем дни Яворов я оставя сама и отпътува за Македония. Лора търси помощ и състрадание от сестрите му, написа им писмо, че има потребност от тях след нещастието, което претърпява доста тежко.
Но те не идват. " Те наподобяват на тебе. Аз така радостно ги чаках! Те не пристигнаха. Аз мислих да намеря нещо близко, нещо твое в тях. Те не желаеха да ме зарадват. Те наподобяват на тебе " - споделя тя в последното си писмо до него от 30 юни 1913 г.(10)
Отчаяно, само че сдържано и сбито, даже хладно писмо. Съвсем друга Лора. Единственото писмо до Яворов без послание... И без подписа " Твоята Лора ". Повече писмо до себе си. Писмо до никого
Лора: Сега съм сама, сама, повече от всеки различен път или... както постоянно.
Това е единственото, което споделя с него. Останалото е в премълчаното. Защото: нещастието е единствено мое..., както написа и Мина. Всъщност - писмото нищо не съдържа, и в това безмълвие е предизвестена гибелта - гибелта на възприятията.
" Отнийде помощ няма " - по този начин е наречена нейна непубликувана импресия от 1906 година, изповед, за която научаваме от проникновения откривател на Яворов и Лора Стефан Памуков:
" Няколко месеца или години подобен безреден живот, а след това някаква инцидентна, странна, не банална гибел, само че бърза, неочаквана на първо място, с цел да няма човек време в последния час да се замисли над предишното, да няма време да потърси смисъла, да няма време да се опомни и разбере нелепостта и нищожността на всичко претърпяно. " (11)
Лора е схванала, че няма вяра:
Разбираш ли? Не още? Уверена съм в това...
По-късно депресията ѝ се ускорява още повече от обстоятелството, че толкоз мечтаното дете може би няма да пристигна още веднъж: " Колко щастлива бих била, в случай че за мене дойдеше отново това, което изгубих - написа Лора още веднъж на сестрата на Яворов на 17 ноември 1913, дни преди гибелта си. - Но то не желае да пристигна и кой знае дали въобще ще пристигна... "
Едва в края на живота си, през 1983 година в студията " Нейният облик " Ганка Найденова приказва за това злощастие с Лора. Този път интерпретацията ѝ е съчувствена и честна. Но за какво едвам в този момент, малко преди да си отиде и тя от този свят? Нима за пръв път в този момент узнава за това?
" Това е последното писмо на Лора до Яворов няколко месеца преди гибелта ѝ. То би могло да бъде и нейното предсмъртно писмо, тъй като съдържа всичко, което я кара да насочи патрона в сърцето си " - написа племенницата на Яворов. За пръв път – с женска съпричастност към ориста на Лора...
А може би таман и по тази причина го е написала: с цел да затвърди убеждението, че Лора е имала аргументи да се самоубие… Може би, с цел да убеди и себе си…
Сам в засипан път,/ и нищо път ми не указва...
Това е стихът на Яворов, единствения стих, който Лора повтаря като лайтмотив в писмата си. Сега липсва даже този стих - като връзка с Яворов. Връзката към него, на която се крепи животът ѝ, е като с нож прерязана.
" Сама пред разпятието ". Ни един лъч на успокоение и вяра. Пред нея се отваря пропаст. С нищо не може да бъде запълнена. Няма излаз на открито - няма вяра. Няма излаз и във вътрешността - детето го няма.
Мъчително глава се към глава навежда, -
Те няма да се чуят: желаят и не могат.
Те шушукат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
И отново се не допират! Искат и не могат...
И отново, един пред различен, един за различен стоят.
" Всички старания на мъжа и дамата да се реализиран в любовта са напразни " - такава е отчайващата интерпретация на Владимир Василев на това стихотворение. Поради предвечния смут от сливането с друго човешко създание - ужасът от загубата на лична еднаквост.
Писмото на Лора остава без отклик. Сякаш не е получено... „ Не е получено “: такова пояснение дава Ганка Найденова на обстоятелството, че няма никакъв отговор от Яворов на въпросите на Лора – съкаш писмото не е получено?...
" А аз се усещам напълно болна и би трябвало по-скоро да ми пишеш. Разбира се, в случай че не си към този момент така ангажиран, като до момента " - написа Лора в някакво тъжно примирие...
Няма отговор. Дали тъй като поетът носи в душата си " нещастието на цялостен народ ", както патетично изяснява племенницата? Или по други аргументи...
София, 2018 година
----------
1. Василев, Вл. Предговор. Яворов, П. К. Съчинения. Т. 1. София, 1934.
2. Василев, Вл. [Яворов]. Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров - в спомените на съвременниците си. София: Български публицист, 1963, с. 596.
3. Станев, Емилиян. Язовецът. // Станев, Емилиян. Избрани повести и разкази. София, 1976, с. 416-418.
4. Найденова-Стоилова, Ганка. Лора - Яворов. Писма и документи. София: Народна юноша, 1983, с. 288.
5. През 1913 година Великден се пада на 13-14-15 април. Следователно Тодоровден е бил на 2 март 1913 година Великият пост е седем седмици преди Великден, на 23 февруари. Тодоровден е първата събота от поста, шест седмици преди Великден, 2 март 1913.
6. Габе, Дора. Пенчо Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си. София: Български публицист, 1963, с. 384.
7. Писмо на Лора до Екатерина Найденова от 17 ноември 1913 година Найденова-Стоилова 1983: 395.
8. Златаров, Асен. Трагедията на П. К. Яворов. София: Акация, 1925, с. 34.
9. Найденова-Стоилова, Ганка. Лора - Яворов. Писма и документи. София: Народна юноша, 1983, с. 77.
10. Пак там, с. 297-398.
11. Памуков, Стефан. Неизвестни писма на Лора. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1982, с. 6-7.
Толкова страшна тъга, нечовешка, изживях тогава,
че съвсем ми е безразлично какво ще мислят хората за мен
Признавам, когато преди десетина години прочетох това изречение в архива на Дора Конова, то ме накара да ѝ допускам безусловно. Започнах от най-невероятното: епизодът с визитата на Яворов у Дора през есента на 1914 година Най-невъобразимият в нейните мемоари, поради който никой не ѝ има вяра и поради който е оповестена за луда - епизодът с концепцията за двойно самоубийство:
" На 8 септември Яворов пристигна с мисълта да умрем дружно " – написала е Дора Конова. Прочетох го – написано от личната ѝ ръка в нейните мемоари, а не препредадено от други хора, така както ехото заглъхва… Тази " екзалтираност " слага под подозрение в очите на всички и другите епизоди от нейния роман.
Но съпоставката с някои достоверни, закрепени и от други хора знаменателни обстоятелства, случили се на същата дата, неопровержимо потвърждава, че този не-за-вярване епизод е безусловно меродавен. Когато блесне достоверността и на най-невероятното изказване в тази изповед, потискана и пренебрегната десетилетия през годините, внезапно тъмната бленда пада и
историята се разкрива с поразителна изясненост
Особено като се съпостави оповестената версия на Михаил Кремен с това, което е останало в архива му, кратко и непубликувано, недоизказано, с изповедта на " дребната избраница ", с дейностите, с изговореното и премълчаното от доста хора, вижда се като на сцена какво се е случило.
Тъкмо тъй като разказът на Дора Конова е елементарен и непредумишлен, сбит, изпълнен единствено с обстоятелства и поведенчески жестове. Прилича на филм на Трюфо с неговата поетика на минимализма - единствено обстоятелства и знакови жестове, снети в наедрял проект.
Тези мемоари разкриват истини, съкровени до обезсърчение, когато и да е сложни за обговаряне, а изключително след толкоз минали години. Но те дават своя отговор на основни въпроси за трагичната история на Яворов и Лора. Те дават и друга позиция към метода, по който Кремен разказва историята в " Романът на Яворов ".
Спомените на Дора Конова занапред ще се осмислят като скъп материал за откривателите на Яворов и въобще за литературната история. Тези архивни документи, непознати до момента за огромна част от литературните историци, макар прочут наивитет, слагат старите и известни, милион пъти интерпретирани обстоятелства и изказвания, в ново осветяване и в нов подтекст. Не е допустимо спомените на Дора Конова да бъдат подценени.
Трябва да се означи обаче, че те не са последна и завършваща истина в знанието ни за Яворов и Лора. Като всички мемоари, и нейните са субективни, и нейните изказвания не могат да се одобряват като доказателства, би трябвало да се прокарат през някаква „ цедилка “ и да се просветлят през някаква решетката за субективното.
Задължително е да се " засекат " с други архиви, с известни и незнайни до момента обстоятелства и документи. Илюзия е да мислим, че тези мемоари ще разкрият загадката, само че те са ярък процеп към една мистериозна загадка, която " никой век не позволи "... Интерпретацията следва.
За да се сбъдне една орис...
Обяснението на Владимир Василев за особената страст на Яворов е обещано още през 1907 година в публикацията " Поет на нощта ", само че то е дефинирано - тъкмо, като диагноза - през 1934 година в известния Предговор към неговото издание на поета:
„ Защото обичаният облик дотогаз е прелъстителен и поетически всесилен, до момента в който е единствено фантазия. Докосне ли се до действителността, той потъмнява. " По-далеко спри! " е предупредителният сигнал към тоя облик да се не доближава, тъй като го чака злополука. Той е необходим единствено да отлее, да облече във венчална рокля поетическата фантазия. “ (1)
Яворов до Мина: - Желал бих целият ми живот да бъде единствено един спомен за тебе и цялото ми създание - единствено една фантазия за тебе.
В края на живота си - в загатна за Яворов, Вл. Василев дава следното психическо пояснение за държанието на Яворов към Мина: " Обладанието би направило да погасне тая фантазия, обликът да се развенчае от поетическия си ореол " (2).
Този претекст - за близостта, която раздалечава, Владимир Василев неведнъж интерпретира в критическите си разбори. И недоумява:
- Защо моментът на обручение би трябвало да бъде и един к р а й?
От този миг - " на обручение ", се е страхувал Яворов постоянно - от близостта, която разделя, от " демона, който дебне всеки екстаз ":
Яворов: - Мъчително далеко/ от себе си тогаз усещал те бих аз...
Затова е задържал възприятията си в кулминационната точка им. Защото най-високият миг за него е не мигът на " самодоволство и давност ". Кулминацията е мигът на жадност и притома, когато - и двама се топим! - мигът на жадно привличане и сладостна изнемога.
...и двама се топим! - само че по-далеко спри...
Изгубил е от взор, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за различен в притома; - и какъв брой, какъв брой близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!...
Като същностен миг е провидял тази демоничност на създателя и Емилиян Станев. В изповедта на Язовеца от едноименната повест писателят е вложил черти от чувствеността на Яворов: " Аз ви обичах, въпреки и единствено два дни, колкото ме обичахте и Вие, преди да ми се отдадете " (3 ).
Като Мина, и Дора Конова е напълно младо момиче. Вероятно Яворов е бил притеглен таман от невинността ѝ, свързвал я е по този метод с невинността на Мина, сакрализирана като " орхидея на звездни самоти " в стихотворението " Невинност свята ", написано най-вероятно в деня на гибелта на Мина.
Известно е мистериозното предсказване, което Яворов споделя с Лора: ще срещне младо момиче, което ще бъде неговата съдбовна и гибелна обич. Дали пророчицата е имала правилно огледало в бъдещето, или поетът и Лора са предизвикали ориста си, следвайки пророчицата?
От какви дълбини на подсъзнанието идва името Дарена, с което Яворов назовава младото момиче, когато му предлага да взе участие в новото списание?...
За да се сбъдне една орис...
Силно влюбената жена придобива изключителна вътрешен глас, отгатва някак подсъзнателно с кого обичаният би могъл да ѝ промени. Преди той самият да го намерения даже. Дора става избраница на Кремен на възрастта на Мина, на 12 април 1912 година Тъкмо заради нейната младост и непорочност, Лора незабавно усеща опасността...
Силата на думите е толкоз огромна, че когато предскажете нещо, сами логичен водите нещата към това, което сте предсказали, като че ли е било пожелано дълбоко… Лора като че ли сама стартира да води нещата към това, което е предусетила…
Неизвестна фотография на Лора със сина й Петко Дренков, съхранена в архива на Боян Пенев, предоставена от създателя
Лора до Яворов: " Всички тия последни дни душата ми е тревожна, очакваща нещо неприятно и непоправимо. Вторник вечер - где беше ти? - вечерта преди денят, когато ми прати телеграмата?... Хубавото малко момиче, което толкоз ненадейно се интересува от мене, не е ли избрало най-удобния метод да се интересува от тебе?... " (4)
Дора Конова: " Лора ми разправяше, че Яворов ѝ споделил, че Кремен се дами за младо, почтено момиче. Според Яворов младите девойки имат свежи усеща и гледат света в розова светлина. Това доста тормозеше Лора. "
Лора: " Аз ревнувам Яворов единствено от теб. Той не може да търпи друга жена. Особено светските дами ги намира суетни, неинтересни, глупави. "
Ако използван горната психическа диагноза на Владимир Василев към случая Яворов – Дора Конова, можем да бъдем сигурни: " новата обич " не е осъществена до дъно. Въпреки догатките. Те са единствено във въображението на създателите им. Връзката сред поета и " дребната избраница " е била чисто платонична.
Дора Конова: " Между нас нямаше любовни връзки, а едно чисто, огромно възприятие - написа тя. Нямаме съображение да не ѝ имаме вяра. - Яворов постоянно се стараеше да бъде в най-хубавия си тип и внимаваше за всяка своя постъпка. Яворов беше идеален в своето държане към мен. "
Картичка на Яворов от 25 декември 1907 до Б. Пенев. " Аз ти изпитвам завист. Нова обич. Ах, нова обич! - написа на Боян Пенев, ревнувайки възприятието му към Дора Габе. - Любопитство, упоритост, неудържимо предпочитание, неосъществими фантазии - всичко в една посока, - напред, дето всяка една недомълвена думица, всеки един незадълбочен взор, всяко едно въпреки ненамерено придвижване съдържат за душата като че ли по една нова Америка. Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта... "
Тази " нова Америка " обаче остава неоткрита. В мига на " неудържимо предпочитание и неосъществими фантазии ", прекратена от Лора със самоубийството ѝ - в апогея на възприятията, в мига на жадно привличане, мъчително-сладостна изнемога и трепетна неопределеност. Мигът сред " да " и " не "... Затова и остава до края. Неутолима. Поне за " годеницата ", наказана " да живее " 60 години след нещастието и съхранила до края възприятията си към Яворов.
Дора Конова: " Ганка [Найденова] ме попита, за какво не съм се омъжила за Яворов след първия опит за самоубийство. Отговорих ѝ, че Лора сложи натрупа си сред мен и Яворов. " Да, това е истина, Яворов е молил Дора да се омъжи за него. Това се случва през лятото на 1914 година
Възможно ли е толкоз драматичен заклинателен знак, смъртен знак, да бъде отместен?...
" Трупът на Лора стоеше сред нас " - повтаря " годеницата ".
Дора Конова за цялостен живот си остава " дребната избраница ".
Но по-скоро на Яворов, в сравнение с Кремен.
Всъщност бракът на Дора Конова и Кремен не е бил автентичен. Дора в никакъв случай не е станала действително брачна половинка на Кремен. Това приказва извънредно доста за психическите условия, само че този факт не е влезнал в окончателната версия на " Романът на Яворов ". В чернови за главата " Съпружеска година ", редом с първата и последна година на Яворови, Кремен разказва и своето годеничество и своята " съпружеска " година. Черновите са непокътнати и ще бъдат оповестени.
" Малката избраница " плаче непрестанно, не му разрешава даже да я целуне, упорства: - Да отложим венчавката! - Аргументът на Кремен е: - Какво ще кажат Яворов и Лора! - Той преди малко се е върнал от фронта, зажаднял за дом и милувка, недоумява... Дали в действителност не схваща държанието на годеницата си? От всичко разказано става пределно ясно, че момичето не е било душевен готово за непосредственост с него: няма усеща към Кремен, или се усеща обвързана с различен?...
Дора Конова: " Същата вечер пристигнаха вкъщи Яворов и Лора. Поднесоха ми за имения ми ден (5 ) един албум с кадифена подвързия, с доста прелестен брик цвят, с елипсовидна декорация от матово злато. На горния завършек на елипсата - мимози. Преди това Яворов беше споделил пред наши общи другари, че ме оприличавал на мимоза.
Точно по това време аз не желаех да се омъжа за Кремен, желаех да се разгодиме. И Лора, на която се бях доверила, стартира да ме увещава да не върша това. През време на разходките ни това беше една от нашите тематики. Лора е мислела, че в случай че аз се омъжа за Кремен, няма да бъда рискова за нея. Тъй като аз не се решавах да се омъжа, Лора предиздвикала приятелката си Свобода Цекова да ме вземат на разходка към Семинарията и там да ме увещават да се омъжа за Кремен. "
Почти от самото начало след годежа Кремен е на фронта. Годеницата е оставена на отговорно бранене, поверена е на Яворови. Още тогава, на 2 март, на имения ѝ ден, Яворов ѝ признал, че я обича. Около две седмици Дора се колебае по какъв начин да отговори и размисля. След успеха при Одрин, евентуалната дата е 18 март, тя отпътува при Кремен на фронта. Може би е желала да ревизира възприятията си, да показа нещо значимо... Но вижда се, от самото начало мисълта ѝ е при Яворов и Лора.
" Разгледах на първо време покрайнината на града, където още личаха пресни следи от сраженията. Видях окопите, телените мрежи. Обиколих и града. Имаше доста хубави нови здания, също и улици със остарели дървени къщи. Въобще - градът доста ми хареса - хубав бе със своите джамии, минарета с художествена декорация, със своята кула, със сарая с истинска постройка. Когато се върнах в София, споделих усещанията си с Яворов и Лора. " Нито дума за годеника. Наистина като че ли е отишла да събира усещания, с цел да ги показа таман с тях, с Яворови, въобще не приказва за Кремен, като че ли е била сама. Единствено това, още веднъж в огледалото на Яворов и Лора: „ Кремен искаше, за по-оригинално, да се венчаем в Одрин. Когато Лора се научила за този план, тя се зарадвала доста, а Яворов не бил радостен. Когато венчавката не стана, Яворов се зарадвал. Това Лора ми го заяви. “
През това време възприятията се движат " по ръба ". Дора към този момент не желае да се омъжи за Кремен, желала да се " разгодят ". Споделя с Лора и тя използва всички средства, с цел да я разубеди. В същото време Яворов все по-настойчиво чака от нея отговор.
През юни с Лора се случва злощастие: бременна в пети месец, получава „ импровизиран “ аборт, изгубва доста кръв, получава тежка анемия. Яворов отпътува за Македония, а тя, останала напълно сама, изпада в тежка меланхолия.
Със сигурност Дора Конова е схванала за това. За да позволи сложната обстановка, тя жертвоготовно отива в с. Червена вода, където я чака Кремен. Въпреки сълзите на годеницата, по негово гледище, венчавката се прави. На 13 август 1913 година в с. Червена вода.
" Дора се венча, без да се омъжи " - признава мнимият брачен партньор в полето на ръкописа. Добавено с молив, само че прикрито, кратко. Надявал се е, че нещата ще се трансформират, само че те остават такива до самия завършек на седемте месеца, в които живеят дружно. Това продължава от самото начало на техния несбъднат брак. Тук ще спестя детайлности.
Кремен е разбирал добре, че мнимата избраница не го обича. По-надолу в черновите, когато приказва за развода си, той е написал: " Не можах да преглътна това, че Дора се омъжи, без да ме обича ". Надявал се е на времето...
По-късно тези прекомерно персонални страници са съкратени, заради гледище на третата брачна половинка на Кремен, Богдана. В полето на черновите е записано с нейния почерк: " Не може да се пишат такива неща. Като че ли ме плисваш с мръсотия по лицето. Вулгарна искреност! "
Сега разбираме: " дребната избраница " не е ненормална, луда или болна, както незаслужено я разказва Кремен в едно писмо до Радевски от 26 септ. 1954 година, непокътнато в архива на Кремен.
" Дора Конова - моята първа брачна половинка, поради която почина огромният стихотворец - вместо да си посипе главата с пепел и да се скрие от света, приказва също срещу мен, - че обликът, който съм дал за нея в книгата си бил негативен [...]. И съквартирантките на Дора Конова, и всички, които я познаваха от близко, сред тях и аз, който се разведох с нея още на седмия месец, знаем, че тя е една ненормална жена. Дора Конова и до през днешния ден е една остаряла мома-девственица. При развода поповете я наругаха, [...] тя сподели, че не желала да извърши съпружеските обязаности, тъй като ме считала за Исус. "
Едва ли е считала таман Кремен за Исус – този, който бърка любовта със " съпружеските обязаности "... Обичала е различен. Кой е нечестен в тази ситуация? И имаме вяра на думите ѝ, че Яворов доста настойчиво я убеждава да го изчака, имаме вяра, че е съществувала мистериозната записка, за която всички приказват, само че никой не е виждал " де визу ": " Дора, изчакай ме, аз ще се схвана с Грозев и Лора, и ти ще бъдеш моя ".
През 1952 година Кремен е приключил към този момент няколко глави и оповестява в " Литературен фронт ", че написа " Романът на Яворов ". Радевски е бил възпитаник на Дора Конова в Троян и добре я познава и почита, търси метод спомените ѝ да бъдат издадени, само че даже той не съумява да пробие статуквото.
От спомените на Дора Конова се схваща, че Яворов е бил най-настойчив през лятото на съдбовната 1913 година Искал е да предотврати идната венчавка с Кремен. Особено при започване на юни постоянно намирал предлог да отиде да я види.
Дора Конова: " Началото на юни. Яворов постоянно намираше предлог, въпреки и за минута, да пристигна вкъщи, с цел да ме види. И тогава той пристигна, някакво изключително благополучие озаряваше лицето му. Стоя доста малко време и потегли към този момент да си отива, аз го изпращах, когато той се приближи до мене, леко ме прегърна и ме целуна. Усетих устните му върху моите - пухкави, трептящи, сухи и топли. Направих придвижване да се освободя. Той ме отпусна и незабавно си отиде. [...]
Това беше през лятото на 1913 година, когато Яворов изключително упорито искаше да се омъжа за него. Той ми споделяше: - Аз желая от Вас единствено една-единствена дума да ми кажете, едно " да ". Само тази дума. - А Лора? - попитах. - Аз не искам Лора да страда. - Ще уредя въпроса с Лора, също и с Кремен.
По какъв метод смяташе да направи това, не го попитах, тъй като не можех да му кажа още това " да " и тъкмо това му обясних, че го оценявам като човек, като стихотворец, като публицист, само че че в мен няма тия усеща, които аз считам, че би трябвало да имам към него, с цел да му стана жена. Казах му, че когато усещам това, ще му кажа " да ". Яворов ми отговори сигурно: - Един ден Вие ще ми кажете. - Този диалог стана на ул. " Аксаков ", покрай ул. " Раковска. "
Защо таман тогава? Ако свържем логичен тези посочвания с до неотдавна незнайния, по-скоро настойчиво премълчаван факт за тежкия " импровизиран " аборт на Лора, случил се на датата 5 юни 1913 година, в петия месец, който едвам не е станал причина за гибелта ѝ, това би трансформирало доста изказвания..
Това е един от най-тежките въпроси, които Дора Конова разкрива, без да желае. По всяка възможност, Лора не е споделила нито с майка си, нито със сестра си, че е бременна, знаейки тяхното отношение към Яворов. Но неговите сестри добре знаят, това е документирано в писма. Но те мълчат. Не на вятъра Лора им написа: „ Не дойдохте. И вие наподобявате на Яворов… “ Недоумявам за какво знаещите са мълчали! Нима е закононарушение една жена да е бременна от брачна половинка си?!...
Срещнах и такова неуместно пояснение, че Лора " пометнала ", с цел да може да отиде с него в Македония, в случай че Яворов я повика! Клетата Лора! Ето до какви безбожни неистини и извращения водят усърдните митологеми и идеализации на облика на Яворов!
Яворов имал среща с Асен Златаров, само че уредил да се срещнат в дома на Дора. Лора предположила, че тази среща ще стане там и макар че лежала болна и с температура (след аборта), станала и отишла у Дора, с цел да ревизира какво се случва… Яворов я завел у дома, тъй като не се чувствала добре.
Дора Габе: " Поради кръвоизлияние лекарят споделил да пази безусловно успокоение и да лежи неподвижно. След малко някой звънна. Яворов отиде от кабинета си да отвори. Чу се радостен женски глас в коридора. Яворов води гостенката в една от стаите. Видях, че Лора стана неспокойна. Розовина мазета по бледите ѝ от заболяването страни. Изведнъж тя скочи и макар моите митинги, наметна пеньоара и се втурна към вратата. Гостенката се оказа нейна близка. Яворов не я въвел при Лора, с цел да не я безпокои. Трябваше на ръце да я пренесем и сложим в леглото. " (6 )
Дора Конова: " След един-два дни Яворов пристигна вкъщи и ми сподели, че Лора желала да ме види. Отидох. Яворов ме посрещна в коридора. Той беше изключително вежлив и щастлив. Покани ме при Лора. Тя лежеше в спалнята си. Седнах на стола до леглото ѝ, а той излезе. Поговорихме с Лора. Тя ме разпитваше за най-обикновени работи и апропо ми сподели, че Яворов е добър и грижовен човек. Съобщи ми, че изпратила една моя фотография на приятелката си Жермен. Аз нямах бит да подпитвам и по тази причина не попитах за какво е изпратила фотографията. Лора беше спокойна и сякаш се беше примирила. "
Сама пред разпятието
За този трагичен случай знаят и Ганка Найденова, и Виола, и Дора Габе, и други, само че приказват под сурдинка. Толкова безшумно, че да не се чуе... А самата Лора написа за това в писмо до Екатерина Найденова от 9 юни 1913:
" Мила Екатерина,
Забавих се с отговора си, тъй като бях болна и се случи нещо непредвидено и неприятно. Сега към този момент се усещам добре и се надявам, че изгубеното ще се възвърне, т.е. че ще имаме друго синче, в случай че и по-късно. Казвам синче, тъй като Пейо се наскърбява от мисълта за щерка!! " (7)
Защо ли толкоз тежки и решаващи за една жена прекарвания се смятат надали не за " позорни " и неуместни за споменаване... А те биха дали отговор на доста значими въпроси, да вземем за пример за депресията на Лора, толкоз грубо и немилостиво обговаряна. Само на 27 години Лора е претърпяла загубата на две деца. Първото, Кирил, умира на шест месеца. Второто ѝ е отнето от майка ѝ, тъй като считала, че не го обича. Сега за трети път губи толкоз предстоящото дете на любовта си с Яворов. И то по толкоз нечовечен начин…
И Асен Златаров загатва за това, само че не го изговаря, когато си спомня по какъв начин Яворов отива при него в миг на " едно злощастие " с Лора, евентуално за някакви медикаменти: " по какъв начин той пристигна дома, пребледнял и обезпокоен и ми сподели: " Трябва да видиш по какъв начин се мъчи дамата, с цел да схванеш цената ѝ. Ние сме в действителност от време на време недостойни за нея... " (8)
" Загубата на детето едвам не коства живота на Лора " - написа самата Ганка Найденова, само че едвам през 1983 година Най-сетне (9). Лора претърпява мощна тресчица с висока температура и значителни кръвоизливи. Изпада в тежка меланхолия. Само след седем дни Яворов я оставя сама и отпътува за Македония. Лора търси помощ и състрадание от сестрите му, написа им писмо, че има потребност от тях след нещастието, което претърпява доста тежко.
Но те не идват. " Те наподобяват на тебе. Аз така радостно ги чаках! Те не пристигнаха. Аз мислих да намеря нещо близко, нещо твое в тях. Те не желаеха да ме зарадват. Те наподобяват на тебе " - споделя тя в последното си писмо до него от 30 юни 1913 г.(10)
Отчаяно, само че сдържано и сбито, даже хладно писмо. Съвсем друга Лора. Единственото писмо до Яворов без послание... И без подписа " Твоята Лора ". Повече писмо до себе си. Писмо до никого
Лора: Сега съм сама, сама, повече от всеки различен път или... както постоянно.
Това е единственото, което споделя с него. Останалото е в премълчаното. Защото: нещастието е единствено мое..., както написа и Мина. Всъщност - писмото нищо не съдържа, и в това безмълвие е предизвестена гибелта - гибелта на възприятията.
" Отнийде помощ няма " - по този начин е наречена нейна непубликувана импресия от 1906 година, изповед, за която научаваме от проникновения откривател на Яворов и Лора Стефан Памуков:
" Няколко месеца или години подобен безреден живот, а след това някаква инцидентна, странна, не банална гибел, само че бърза, неочаквана на първо място, с цел да няма човек време в последния час да се замисли над предишното, да няма време да потърси смисъла, да няма време да се опомни и разбере нелепостта и нищожността на всичко претърпяно. " (11)
Лора е схванала, че няма вяра:
Разбираш ли? Не още? Уверена съм в това...
По-късно депресията ѝ се ускорява още повече от обстоятелството, че толкоз мечтаното дете може би няма да пристигна още веднъж: " Колко щастлива бих била, в случай че за мене дойдеше отново това, което изгубих - написа Лора още веднъж на сестрата на Яворов на 17 ноември 1913, дни преди гибелта си. - Но то не желае да пристигна и кой знае дали въобще ще пристигна... "
Едва в края на живота си, през 1983 година в студията " Нейният облик " Ганка Найденова приказва за това злощастие с Лора. Този път интерпретацията ѝ е съчувствена и честна. Но за какво едвам в този момент, малко преди да си отиде и тя от този свят? Нима за пръв път в този момент узнава за това?
" Това е последното писмо на Лора до Яворов няколко месеца преди гибелта ѝ. То би могло да бъде и нейното предсмъртно писмо, тъй като съдържа всичко, което я кара да насочи патрона в сърцето си " - написа племенницата на Яворов. За пръв път – с женска съпричастност към ориста на Лора...
А може би таман и по тази причина го е написала: с цел да затвърди убеждението, че Лора е имала аргументи да се самоубие… Може би, с цел да убеди и себе си…
Сам в засипан път,/ и нищо път ми не указва...
Това е стихът на Яворов, единствения стих, който Лора повтаря като лайтмотив в писмата си. Сега липсва даже този стих - като връзка с Яворов. Връзката към него, на която се крепи животът ѝ, е като с нож прерязана.
" Сама пред разпятието ". Ни един лъч на успокоение и вяра. Пред нея се отваря пропаст. С нищо не може да бъде запълнена. Няма излаз на открито - няма вяра. Няма излаз и във вътрешността - детето го няма.
Мъчително глава се към глава навежда, -
Те няма да се чуят: желаят и не могат.
Те шушукат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
И отново се не допират! Искат и не могат...
И отново, един пред различен, един за различен стоят.
" Всички старания на мъжа и дамата да се реализиран в любовта са напразни " - такава е отчайващата интерпретация на Владимир Василев на това стихотворение. Поради предвечния смут от сливането с друго човешко създание - ужасът от загубата на лична еднаквост.
Писмото на Лора остава без отклик. Сякаш не е получено... „ Не е получено “: такова пояснение дава Ганка Найденова на обстоятелството, че няма никакъв отговор от Яворов на въпросите на Лора – съкаш писмото не е получено?...
" А аз се усещам напълно болна и би трябвало по-скоро да ми пишеш. Разбира се, в случай че не си към този момент така ангажиран, като до момента " - написа Лора в някакво тъжно примирие...
Няма отговор. Дали тъй като поетът носи в душата си " нещастието на цялостен народ ", както патетично изяснява племенницата? Или по други аргументи...
София, 2018 година
----------
1. Василев, Вл. Предговор. Яворов, П. К. Съчинения. Т. 1. София, 1934.
2. Василев, Вл. [Яворов]. Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров - в спомените на съвременниците си. София: Български публицист, 1963, с. 596.
3. Станев, Емилиян. Язовецът. // Станев, Емилиян. Избрани повести и разкази. София, 1976, с. 416-418.
4. Найденова-Стоилова, Ганка. Лора - Яворов. Писма и документи. София: Народна юноша, 1983, с. 288.
5. През 1913 година Великден се пада на 13-14-15 април. Следователно Тодоровден е бил на 2 март 1913 година Великият пост е седем седмици преди Великден, на 23 февруари. Тодоровден е първата събота от поста, шест седмици преди Великден, 2 март 1913.
6. Габе, Дора. Пенчо Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си. София: Български публицист, 1963, с. 384.
7. Писмо на Лора до Екатерина Найденова от 17 ноември 1913 година Найденова-Стоилова 1983: 395.
8. Златаров, Асен. Трагедията на П. К. Яворов. София: Акация, 1925, с. 34.
9. Найденова-Стоилова, Ганка. Лора - Яворов. Писма и документи. София: Народна юноша, 1983, с. 77.
10. Пак там, с. 297-398.
11. Памуков, Стефан. Неизвестни писма на Лора. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1982, с. 6-7.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ