Енергетиката е сектор, който в момента има най-голяма нужда от

Енергетиката е бранш, който сега има най-голяма потребност от дълготрайна визия, сподели служебният министър на енергетиката Росен Христов при представянето на национална тактика за развиване на енергетиката у нас за идващите 30 години.
Кръглата маса " Българската енергетика – Стратегия 2023-2053 " в София, проведена от Министерството на енергетиката, беше открита от президента Румен Радев и служебния министър председател Гълъб Донев. Целта е анализите, целите и предложенията да бъдат дискутирани от заинтригуваните страни, измежду които представители на институции, на парламентарните сили, синдикати, бизнеса, браншови организации, научни среди, специалисти. 
Изключително значимо е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е постоянно държавно управление, дали то ще пристигна след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, с цел да можем да реализираме задачите, сложени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност, сподели министър Христов.
Той уточни, че е значимо да има обединяване към съществени посоки за развиване на бранша. Росен Христов сподели, че с цел да имаме късмет да предоговорим уговорката в Плана за възобновяване и резистентност в частта за въглищните електроцентрали, би трябвало да представим опция, която ясно демонстрира, че това предоговаряне не включва отвод на България от осъществяването на задачите за декарбонизация, които Европа си слага, а в противен случай - ще бъдем една от водещите страни при постигането им, само че като използваме метод, който резервира националните ползи и енергийната ни сигурност. 
Росен Христов още веднъж сподели, че е извънредно време да определим дали развиваме нуклеарната енергетика, или не. Европа е разграничена по този въпрос. Водещи стопански системи като Германия поеха по пътя на отричане от нуклеарната енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция освен не се отхвърлят, само че развиват и влагат в този бранш, уточни Христов.  
В плана на тактика, показан от министър Христов, се отбелязва, че сега енергийният бранш на страната обезпечава сериозна част от брутния вътрешен артикул (БВП). За предходната година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електрическа енергия с доходи от 3 милиарда евро, уточни Христов. Той добави, че тези средства бяха употребявани главно за компенсиране на високите цени на електрическата енергия на вътрешния пазар за индустриалните консуматори, давайки опция на стопанската система ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да защищава страната от огромна криза.
През 2022 година създаденото количество електрическа енергия е повишено с 5,7 % по отношение на миналата година. Ръстът е от нарастването в създадената електрическа сила при кондензационните Топлоелектрическа централа (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при Водноелектрическа централа (0,26 TWh), демонстрират данните. 
Благодарение на това, че използваме главно локални енергийни източници, в това число въглища, атомна електрическа енергия, ние нямахме тази взаимозависимост от газ, както доста страни в Европа и преодоляваме сполучливо провокациите, означи Росен Христов. 
България e чист експортьор и покрива потребностите от електрическа енергия за лично ползване и недостига в прилежащите страни, се показва в документа.
Министърът означи, че България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа и единственият в нашия район - изнасяме към всички прилежащи страни. Христов добави, че прогнозите демонстрират, че тази наклонност ще се задържи в идващите години. Към страните, които изпитват потребност от електрическа енергия, се причисляват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за снабдяване на електрическа енергия.
Сред стратегическите цели за развиване на енергийния бранш, обрисувани в тактиката, са гарантиране на енергийната сигурност в страната и района и опазване ролята на България като енергиен водач, отбрана на националната сигурност и икономическите ползи, реализиране на общоевропейските цели за декарбонизация, повишение на енергийната успеваемост, осъществяване на обективен преход на засегнатите региони, отбрана от енергийна беднотия.
Във въглищната енергетика се планува потребление на съществуващите мощности до 2030 година за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на механически решения за понижаване на излъчванията.
В нуклеарната енергетика тактиката планува създаване на нови 2000 MW мощности на площадката " Белене " до 2035-2040 година и създаване на 2000 MW заместващи мощности до 2045 година на площадката в " Козлодуй ".
Предвижда се още създаване на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 година и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 година Планира се създаване на 870 MW нови Водноелектрическа централа до 2030 година и на 1270 MW до 2050 година В геотермалната сила фокусът е върху изглаждане на местни системи за отопление. Предлага се още създаване на 1 GW електролизатори до 2030 година с произвеждане на 90 000 т./г. и на 5 GW електролизатори и произвеждане на 520 000 т./г. водород до 2050 година за локално ползване и експорт.
По отношение системите за предпазване на сила се предлага уголемение на ПАВЕЦ " Чаира " до 2030 година, създаване на нови ПАВЕЦ и създаване на 1 GW до 2035 година, въвеждане на 600 MW акумулатори до 2030 година и на 1,5 GW системи за сезонно предпазване до 2050 година Предвижда се още 1900 км рационализация и създаване на нови далекопроводи в преносната мрежа, цифровизация и развиване на разпределителната мрежа, създаване на 1000 зарядни станции за развиване на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 година За справяне с енергийната беднотия се планува въвеждане на ограничения за подкрепяне и повишение на енергийната успеваемост в семействата.