Тъжната история на тихата, но истинска любов между Йовков и Багряна
Елисавета Багряна е една от най-талантливите и най-известните в чужбина български писателки. Носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим 1969 година. Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България " - 1983 година През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана за Нобелова премия за литература.
Йордан Йовков е писателят, основал най-красивите женски облици в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на разлъка ѝ подарил „ снопчета разкази “.
„ Мълчеше. Никога не изяви външно възприятията си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, коства ми се, никому другиму не доверяваше ”, споделя поетесата Елисавета Багряна.
“Каква чудновата бърканица от жена, дете и демон “ – споделя Йовков за нея.
Двамата бързо намират общ език като създатели и като персони. Стеснителността на Йовков евентуално не е единствената причина за пасивността в връзките му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едвам му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която желае дарове, пътувания, динамичен всемирски живот.
През Първата международна война, когато Йовков е сътрудник от фронта на „ Военни вести ”, той ѝ пише от окопите дълги, доста поетични писма.
„ Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безчет блестящо алени цветове аз посвещавам на Вас “, изповядва в едно от тях влюбеният публицист.
Йовков колкото повече опознава Багряна, толкоз по-ясно си дава сметка, че тя не дава отговор на идеала му за брачна половинка – за любеща къщовница, стопанка и добра майка, която да не ламти за публични изяви, а да му обезпечи успокоение да работи. Точно по този начин формулира той своята визия за идеална брачна половинка пред собствен другар. На всичкото от горната страна сестрата на Багряна и годеникът ѝ му оповестяват, че скоро се канят да минат под венчило и упорстват той и Лиза да им станат кумове. В този миг свръхчувствителният Йовков ненадейно пребледнява, радостното му въодушевление изчезва, той е очевидно обезпокоен – Църквата не разрешава на кум и кума да се венчаят между тях.
От този ден насетне Йовков последователно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 година, към този момент 38-годишен, той се дами за 25-годишната студентка по история Деспина Колева, която напълно дава отговор на идеала му за брачна половинка, въпреки да е с 13 година по-млада от него. Преди това била учила в Женева, а културата, финесът и елегантността ѝ впечатлили писателя.
wikipedia.org
Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли усеща и когато той умира едвам 57-годишен, тя написа in memoriam стихотворението си „ Жътварят ”.
В потайна мисъл и безмълвие обхванат,
втренчен някъде възбог и вдън сърцата,
отпътува той отсам и няма да се върне:
във свойта гръд го взе обичаната – земята.
„ Той беше доста нерешителен мъж-юноша “ - обобщава в резюме усещанията си Елисавета Багряна за огромния български публицист, несъмнено най-изявеният в родната литературна класика.
Йордан Йовков е писателят, основал най-красивите женски облици в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на разлъка ѝ подарил „ снопчета разкази “.
„ Мълчеше. Никога не изяви външно възприятията си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, коства ми се, никому другиму не доверяваше ”, споделя поетесата Елисавета Багряна.
“Каква чудновата бърканица от жена, дете и демон “ – споделя Йовков за нея.
Двамата бързо намират общ език като създатели и като персони. Стеснителността на Йовков евентуално не е единствената причина за пасивността в връзките му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едвам му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която желае дарове, пътувания, динамичен всемирски живот.
През Първата международна война, когато Йовков е сътрудник от фронта на „ Военни вести ”, той ѝ пише от окопите дълги, доста поетични писма.
„ Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безчет блестящо алени цветове аз посвещавам на Вас “, изповядва в едно от тях влюбеният публицист.
Йовков колкото повече опознава Багряна, толкоз по-ясно си дава сметка, че тя не дава отговор на идеала му за брачна половинка – за любеща къщовница, стопанка и добра майка, която да не ламти за публични изяви, а да му обезпечи успокоение да работи. Точно по този начин формулира той своята визия за идеална брачна половинка пред собствен другар. На всичкото от горната страна сестрата на Багряна и годеникът ѝ му оповестяват, че скоро се канят да минат под венчило и упорстват той и Лиза да им станат кумове. В този миг свръхчувствителният Йовков ненадейно пребледнява, радостното му въодушевление изчезва, той е очевидно обезпокоен – Църквата не разрешава на кум и кума да се венчаят между тях.
От този ден насетне Йовков последователно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 година, към този момент 38-годишен, той се дами за 25-годишната студентка по история Деспина Колева, която напълно дава отговор на идеала му за брачна половинка, въпреки да е с 13 година по-млада от него. Преди това била учила в Женева, а културата, финесът и елегантността ѝ впечатлили писателя.
wikipedia.org Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли усеща и когато той умира едвам 57-годишен, тя написа in memoriam стихотворението си „ Жътварят ”.
В потайна мисъл и безмълвие обхванат,
втренчен някъде възбог и вдън сърцата,
отпътува той отсам и няма да се върне:
във свойта гръд го взе обичаната – земята.
„ Той беше доста нерешителен мъж-юноша “ - обобщава в резюме усещанията си Елисавета Багряна за огромния български публицист, несъмнено най-изявеният в родната литературна класика.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ