Ръст на е-здравните услуги в Полша, голяма част вече се реимбурсират от Здравния фонд
Електронните здравни услуги в Полша бележат непрестанен растеж от 2020 г.насам, те са придобили голяма известност и се посрещат с задоволство и от пациенти, и от здравната общественост, а развиването им е освен сполучливо в този момент, а залага на съществени планове и вероятности за близкото и по-далечното бъдеще. Този извод прозвуча по време на конференцията „ Иновации в полската телемедицина “, проведено от посолството на Република Полша в България и бизнес сътрудници на български лечебни заведения. Голяма част от телемедицинските услуги към този момент се възстановяват от полския Здравен фонд, други се създават в непрекъснато съдействие сред полското здравно министерство, фонда и частния бранш, стана ясно още по време на конференцията.
Над 17 млн. консуматори в Полша към този момент имат акаунт в интернет и употребяват разнообразни здравни приложения, като отдалеченото опазване на здравето печели все по-повече почитатели. По време на Коронавирус пандемията полската страна е осигурила гратис за прилагане в дома десетки хиляди пулсоксиметри, които са били свързани с централизирана система за разбор и мониторинг, с помощта на което са били избавени 5000 човешки живота, сочат данните от последните години.
От 2020 година, когато е било сложено началото до през днешния ден са издадени 1,5 милиарда електронни предписания и 122 млн. електронни посоки за експерт, а електронното здравно досие е прието като документ от първостепенно значение за полското опазване на здравето. Тези медицински услуги стават все по-предпочитани, тъй като са с ниска цена, пестят време, улесняват достъпа и се оказват преграда пред злоупотреби с обществени средства, регистрират специалисти.
Електронните предписания, които издават полските лекари към този момент са трансгранични и имат годност в още няколко страни – Хърватска, Финландия, Естония, както и в няколко области на Испания, като концепцията е те да се одобряват във от ден на ден европейски страни.
Кардиология и кардиологична рехабилитация, гериатрия, психиатрия, захарен диабет, палиативни грижи – това са областите, в които съгласно прогнозите на експертите отдалеченият мониторинг и телемедицинските грижи ще навлизат най-бързо.
В България има прочут опит с технологии от региона на телемедицината в лечебни заведения в София, Пловдив и Варна, само че липсва систематичен метод, липсва и съответна, съответстваща на съответната обстановка нормативна уредба, регистрират експертите.
Дистанционен кардиологичен мониторинг, контактна термография като допълващ способ за диагностика на рак на гърдата, наблюдаване на възрастни и хронично заболели хора по домовете, вписване и предаване на данни на деца към персоналните им лекари, са част от областите на приложение, в които има насъбран български опит, стана ясно по време на конференцията.
Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален шеф на БЧК осведоми, че организацията ще инициира основаването на работна група дружно с специалисти да изготви оферти за промени в нормативната уредба, с които правната рамка на телемедицинските действия да придобие повсеместен тип и да подсигурява естествена работа на медицинските експерти. В момента БЧК има опит с наблюдението от разстояние на 500 пациенти по домовете им в в обитаеми места в Северозападна България.
В конференцията взе участие и зам-.министърът на опазването на здравето доктор Динко Странски.
Над 17 млн. консуматори в Полша към този момент имат акаунт в интернет и употребяват разнообразни здравни приложения, като отдалеченото опазване на здравето печели все по-повече почитатели. По време на Коронавирус пандемията полската страна е осигурила гратис за прилагане в дома десетки хиляди пулсоксиметри, които са били свързани с централизирана система за разбор и мониторинг, с помощта на което са били избавени 5000 човешки живота, сочат данните от последните години.
От 2020 година, когато е било сложено началото до през днешния ден са издадени 1,5 милиарда електронни предписания и 122 млн. електронни посоки за експерт, а електронното здравно досие е прието като документ от първостепенно значение за полското опазване на здравето. Тези медицински услуги стават все по-предпочитани, тъй като са с ниска цена, пестят време, улесняват достъпа и се оказват преграда пред злоупотреби с обществени средства, регистрират специалисти.
Електронните предписания, които издават полските лекари към този момент са трансгранични и имат годност в още няколко страни – Хърватска, Финландия, Естония, както и в няколко области на Испания, като концепцията е те да се одобряват във от ден на ден европейски страни.
Кардиология и кардиологична рехабилитация, гериатрия, психиатрия, захарен диабет, палиативни грижи – това са областите, в които съгласно прогнозите на експертите отдалеченият мониторинг и телемедицинските грижи ще навлизат най-бързо.
В България има прочут опит с технологии от региона на телемедицината в лечебни заведения в София, Пловдив и Варна, само че липсва систематичен метод, липсва и съответна, съответстваща на съответната обстановка нормативна уредба, регистрират експертите.
Дистанционен кардиологичен мониторинг, контактна термография като допълващ способ за диагностика на рак на гърдата, наблюдаване на възрастни и хронично заболели хора по домовете, вписване и предаване на данни на деца към персоналните им лекари, са част от областите на приложение, в които има насъбран български опит, стана ясно по време на конференцията.
Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален шеф на БЧК осведоми, че организацията ще инициира основаването на работна група дружно с специалисти да изготви оферти за промени в нормативната уредба, с които правната рамка на телемедицинските действия да придобие повсеместен тип и да подсигурява естествена работа на медицинските експерти. В момента БЧК има опит с наблюдението от разстояние на 500 пациенти по домовете им в в обитаеми места в Северозападна България.
В конференцията взе участие и зам-.министърът на опазването на здравето доктор Динко Странски.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ