Екологично предизвикателство - подобно определение със сигурност подхожда на рудодобива,

Екологично предизвикателство - сходно определение сигурно подхожда на рудодобива, на изсичането на горите по света или на индустриализираното отглеждане на животни. Оказва се, обаче, че също толкоз комплицирана е и обстановката с нашите... облекла. Всяка година се вършат сред 80 и 150 милиарда бройки от тях и съгласно специалисти към този момент можем да приказваме за световна щета от свръхпроизводството им.

Решенията за справяне с казуса от време на време звучат напредничаво, само че в действителност не трансформират крайния резултат – образец е производството на обувки и облекла от рециклирани бутилки. Дори пластмасата да бъде използвана наново, след време продукцията отново ще отиде на сметището.

По данни на Асоциация на преработвателите и търговците на облекла втора ръка (АПТДВУ), в България всеки човек изхвърля почти 15 кг текстил на година. Това са 97 500 тона. Само текстил. Само в България. Само за година.

Текстилната промишленост заема едно от първите места по замърсяване на околната среда. Свръхпроизводството на облекла е четвъртият максимален консуматор на първоначални запаси и вода, на второ място по приложимост на земя и на 5-то място по количества нездравословни въглеродни излъчвания, акцентират още от АПТДВУ.

„ Масовата продукция води до голямо замърсяване на почвата и водата, а постоянно носи след себе си и неприятни условия на труд. Ако стартираме с естествените материи, по време на целия развой на развъждане на суровината за текстила, изключително при памука, който се отглежда най-масово, има отнасяне с нездравословни препарати “, коментира Виолета Керемидчиева от Екологично съдружие „ За Земята “.

Снимка: Личен списък

Бързата мода бързо се трансформира в проблем

Проблем основават и некачествените и краткотрайни облекла от така наречен бърза мода. Те са направени от по-евтини материали и надлежно цените им са по-ниски, само че вредата върху природата е огромна.

„ Свръхпроизводството на облекла носи със себе си и огромна продукция изкуствени материи. Те замърсяват водата с микропластмаса при пране и не престават да вредят на планетата откакто бъдат изхвърлени, тъй като се разпадат извънредно постепенно “, установи Керемидчиева.

Около 20% от световното замърсяване на водата е породено от боядисването и довършителната обработка на текстилните артикули.

Виолета Керемидчиева прибавя: „ Обработката с багрила – те освен са замърсители на околната среда, а и постоянно са нездравословни за хората, работещи с тях. “

Текстилната промишленост се оказва проблем освен за природата, само че и за служащите в бранша.

„ Проблемът с човешките права на служащите в текстилната промишленост продължава да бъде доста парещ. Българските шивачки са в по-лоши условия, в сравнение с в страните отвън Европейски Съюз, за които знаем, че имат сходни проблеми “, добавя природозащитникът.

Дрехите втора употреба като контрапункт

Срещу всеобщата продукция се изправят магазините за втора ръка, които в днешно време се развиват, както на място, по този начин и онлайн. Те подават ръка на планетата в миг на потребност.

„ Магазините за облекла втора употреба удължават живота на една дреха. Но забавянето на индустриалния цикъл не е задоволително. Свръхконсумацията, подбудена и от ниското качество на доста облекла, продължава да бъде на напред във времето. Да, по-добре е да пазарим от магазини за облекла втора ръка, само че в случай че купуваме доста, продължаваме да сме нехайни към природата “, изяснява Виолета.

„ Винаги ще има хора, които ще пазарят облекла втора ръка и такива, които в никакъв случай няма да стъпят в подобен магазин. Може би тъй като половината от магазините съставляват купища разхвърляни и миризливи облекла, което не е изключително атрактивно. С годините обаче се появиха кокетни магазинчета, в които облеклата са изгладени, подредени, сортирани и по нищо не се разграничават от елементарен магазин за облекла “, изяснява Румяна Пенева, съветник по цветове и персонален жанр.

Стигмата върху облеклата втора ръка към момента съществува, само че казусът идва от това, че нацията не е задоволително осведомена или просто не се интересува.

„ Макар производството на облекла да е измежду главните замърсители на земята, към момента няма задоволително осведоменост и осъзнатост на хората. Затова е нужно да се приказва повече по тематиката, да се написа, да има акции, да се търси метод за преработване на текстил и насърчаване на бизнесите, които застават зад зелените хрумвания “, установи стилистът.