Екатерини Стефаниди: Обичам овчарския скок, защото…
Екатерини Стефаниди е олимпийска, международна и европейска шампионка в овчарския скок. В сбирката на 27-годишната гъркиня липсва само международна купа в зала, само че още през март Стефаниди ще има опция да поправи това на планетарния конгрес в Бирмингам. Гъркинята беше специфичен посетител в една от новите рубрики в уеб страницата на IAAF, в която спортистите изясняват за какво обичат това, което вършат.
“Първото присъединяване на женския пастирски скок на олимпийски игри в Сидни през 2000 година беше ентусиазъм за мен да опитам тази дисциплинираност. Започнах с атлетиката млада. Родителите ми са представяли Гърция на юношеско равнище - татко ми е бил играч в тройния скок, а майка ми на 400 метра. Опитах доста дисциплини, само че доста бързо ми ставаха скучни.
Баща ми гледаше женския пастирски скок в Сидни по малкия екран и ми предложи да опитам пастирски скок. Той имаше връзки с националния тим, свърза ме с треньора по пастирски скок в Гръцката атлетическа федерация.
Адаптирах се бързо към новата дисциплинираност. Преодолях 2.30 м в първото си съревнование и сложих най-хубав резултат в света за 11-годишни. Сметнах дисциплината за занимателна и се любувах на разнообразието от тренировки. Но през множеството години харесвах, по-рядко обичах, овчарския скок.
Учението също беше значимо за мен. Знаех, че желаех да упражнявам докторска стратегия и мислех, че е допустимо да върша и двете. Когато започнах да пътувам повече поради овчарския скок, стана по-трудно да съчетавам двете неща.
Голямата причина да упражнявам овчарския скок пристигна след диалог с колежанския ми треньор в Съединени американски щати малко след класирането ми за Олимпийските игри в Лондон през 2012 година Казах му, че ще стана професионалистка и той ме попита 'защо'? 'Защо не се дипломираш и по-късно да започнеш кариера?' Мислех си 'аз съм в действителност добра състезателка в овчарския скок (Стефаниди завоюва международната купа за девойки до 18 години през 2005 г.), в случай че работя крепко с верните съветници, мога да се оправя добре’.
Друга причина да упражнявам овчарския скок е част от това коя съм аз. Скачам от 16-17 години, по-дълъг интервал от живота ми, в сравнение с не съм скачала пастирски скок. Спомням си идването си в университета в Станфорд. Когато хората ме питаха какво върша, аз споделях 'състезателка съм по пастирски скок’. Това стана огромна част от моята еднаквост.
Толкова съм признателна на овчарския скок. Даде ми толкоз доста житейски уроци, използвах ги и в спорта, и отвън него. Помогна ми да ръководя времето си, което от своя страна ми оказа помощ да съм сполучлива в образованието. Това е самостоятелен спорт, само че ми оказа помощ да работя като част от тим. Имам толкоз доста щастливи мемоари и страсти от скачането.
Все още нещото, на което се любувам най-вече, е присъединяване на международни шампионати. Когато се откажа, ще пострадвам най-вече за това. Състезаването на най-голямата сцена носи огромно напрежение и високи упования, само че аз обичам това възприятие да съм в положение да управлявам нервите си и да се показва добре.”
Снимки: Getty Images/Guliver
“Първото присъединяване на женския пастирски скок на олимпийски игри в Сидни през 2000 година беше ентусиазъм за мен да опитам тази дисциплинираност. Започнах с атлетиката млада. Родителите ми са представяли Гърция на юношеско равнище - татко ми е бил играч в тройния скок, а майка ми на 400 метра. Опитах доста дисциплини, само че доста бързо ми ставаха скучни. Баща ми гледаше женския пастирски скок в Сидни по малкия екран и ми предложи да опитам пастирски скок. Той имаше връзки с националния тим, свърза ме с треньора по пастирски скок в Гръцката атлетическа федерация.
Адаптирах се бързо към новата дисциплинираност. Преодолях 2.30 м в първото си съревнование и сложих най-хубав резултат в света за 11-годишни. Сметнах дисциплината за занимателна и се любувах на разнообразието от тренировки. Но през множеството години харесвах, по-рядко обичах, овчарския скок.
Учението също беше значимо за мен. Знаех, че желаех да упражнявам докторска стратегия и мислех, че е допустимо да върша и двете. Когато започнах да пътувам повече поради овчарския скок, стана по-трудно да съчетавам двете неща.
Голямата причина да упражнявам овчарския скок пристигна след диалог с колежанския ми треньор в Съединени американски щати малко след класирането ми за Олимпийските игри в Лондон през 2012 година Казах му, че ще стана професионалистка и той ме попита 'защо'? 'Защо не се дипломираш и по-късно да започнеш кариера?' Мислех си 'аз съм в действителност добра състезателка в овчарския скок (Стефаниди завоюва международната купа за девойки до 18 години през 2005 г.), в случай че работя крепко с верните съветници, мога да се оправя добре’.
Друга причина да упражнявам овчарския скок е част от това коя съм аз. Скачам от 16-17 години, по-дълъг интервал от живота ми, в сравнение с не съм скачала пастирски скок. Спомням си идването си в университета в Станфорд. Когато хората ме питаха какво върша, аз споделях 'състезателка съм по пастирски скок’. Това стана огромна част от моята еднаквост.
Толкова съм признателна на овчарския скок. Даде ми толкоз доста житейски уроци, използвах ги и в спорта, и отвън него. Помогна ми да ръководя времето си, което от своя страна ми оказа помощ да съм сполучлива в образованието. Това е самостоятелен спорт, само че ми оказа помощ да работя като част от тим. Имам толкоз доста щастливи мемоари и страсти от скачането.
Все още нещото, на което се любувам най-вече, е присъединяване на международни шампионати. Когато се откажа, ще пострадвам най-вече за това. Състезаването на най-голямата сцена носи огромно напрежение и високи упования, само че аз обичам това възприятие да съм в положение да управлявам нервите си и да се показва добре.”
Снимки: Getty Images/Guliver
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ