„Джумхюриет“: 2019 г. няма да донесе мир и спокойствие
Една от „ школите “ във външнополитическите кръгове на Съединени американски щати споделя: “Хайде да се изтеглим от районите, които непосредствено не въздействат върху нашият национални ползи, и да насочим ресурсите за сдържането на растежа на такива сили като Китай и Русия.
Ако Съединени американски щати, изтегляйки се от упоменатите райони, ще оставят своите зони на стратегическо въздействие на растящите сили, този метод, който на пръв взор наподобява рационален, освен няма да обезпечи сдържание, само че и още повече уголемява опциите за спор.
Историята демонстрира, че страните, започващи да се конкурират отвън рамките на своето въздействие, последователно могат да изгубят надзор над събитията и посредством взаимни неточности да основат циничен кръг, който може да послужи като причина за война.
Стратегическа агресия
В евразийското пространство, което класическата геополитика дефинира като най-важния район от позиция на построяването на световно владичество, Китай, финансирайки такива инфраструктурни вложения като скоростни железопътни автомагистрали, автомагистрали, пристанища, електростанции, петролни и газопроводи, се пробва да сътвори зона на въздействие в сходство с икономическите потребности на господстващия в страната капитал и стратегическите потребности на страната. До момента китайската страна вложи в този план над 400 милиарда $ и се контракти с повече от 86 страни за над 100 взаимни плана.
Китай също по този начин употребява типичен принадлежности на експанзията на капиталистическия империализъм. С помощта на заеми, финансиращи инфраструктурни планове, Пекин за малко време вкарва страните в изключителни задължения. Когато страните стартират да се затрудняват да изплащат задълженията си, Китай слага пред тях лист с претенции и по този метод стартира да овладява контрола над някои стратегически обекти, източници на произвеждане в разнообразни страни, правата да ги употребява.
В Близкия изток Китай се готви за агресия с потреблението на сходни способи. За унищожаването на ислямистите уйгури в Сирия Китай стартира да оказва военна помощ на администрацията на Асад и в този момент китайският капитал се готви да финансира процеса на възобновяване на Сирия, да привърже Иран, Ирак и Сирия към своята зона на въздействие благодарение на плана „ Един пояс, веднъж “.
Китай, който към 2017 година е дал на африкански страни заеми с общ размер 119 милиарда $, преследва сходна тактика и на този континент, притежаващ богати минерални и естествени запаси, където се намират 60% от още необработваните земи в света. Това, че в околните 10 години темповете на стопански напредък на 19 африкански страни ще бъде приблизително 5%, а общият потребителски капацитет ще доближи 14 трилиона $ през 2020 година още повече усилва смисъла на района.
Във времето, когато Тръмп изтегля военните си от отвъдокеанските конфликтни зони, пробвайки се да икономисва, неговият консултант по националната сигурност Джон Болтън на 13 декември огласи „ нова тактика “ във връзка с Африка. При представянето на африканската тактика Болтън упрекна Китай в неоколониализъм, наблягайки, че употребяваните от Китай заеми в Африка и тактиката на обвързване заплашват стратегическите ползи на Съединени американски щати.
Сега администрацита на Съединени американски щати явно ще се интересува по-отблизо от Африка. Но на едно място по време на своето изказване Болтън призна, че Съединени американски щати са лишени от такива финансови благоприятни условия, с каквито разполага Китай Дъг Бъндоу от Института Като в „ Нешънъл интерест “, обръщайки внимание на разноските на Съединени американски щати за защита, които започнаха да доближават един трилион $ и растящия с еднакъв ритъм на бюджетен недостиг, означи: “САЩ не могат да бъдат служител на реда на всички места, тъй като са банкрутирали “.
Ако Съединени американски щати прегледат растящото въздействие на Китай като стратегическа опасност, в случай че те нямат заеми, които да отстранят тази заплаха, и финансови запаси за оказване на помощ (т.е. мека сила), дали пък на тях не им остава единствено да се уповават единствено на ненадминати военни запаси и частни военни компании като „ Блекуотър “ (твърда сила)? Нима не сочи в тази посока обявлението на „ Блекуотър “, оповестено на цяла страница в последния брой на американското списание да оръжия „ Рикойл “: “Ние идваме “ във времето, когато Тръмп приказва за евакуиране на военните от отвъдморските конфликтни зони? И белким Турция, под управлението на Партията на справедливостта и развиването, не се оказва притисната сред чука и наковалнята на огромни страни по силата на това, че тя по никакъв начин не може да създаде решение на кюрдския проблем?
Става ясно, че и 2019 година няма да донесе мир и успокоение и ще бъде тревожна година./БГНЕС
……………………….
в. „ Джумхюриет “
Ако Съединени американски щати, изтегляйки се от упоменатите райони, ще оставят своите зони на стратегическо въздействие на растящите сили, този метод, който на пръв взор наподобява рационален, освен няма да обезпечи сдържание, само че и още повече уголемява опциите за спор.
Историята демонстрира, че страните, започващи да се конкурират отвън рамките на своето въздействие, последователно могат да изгубят надзор над събитията и посредством взаимни неточности да основат циничен кръг, който може да послужи като причина за война.
Стратегическа агресия
В евразийското пространство, което класическата геополитика дефинира като най-важния район от позиция на построяването на световно владичество, Китай, финансирайки такива инфраструктурни вложения като скоростни железопътни автомагистрали, автомагистрали, пристанища, електростанции, петролни и газопроводи, се пробва да сътвори зона на въздействие в сходство с икономическите потребности на господстващия в страната капитал и стратегическите потребности на страната. До момента китайската страна вложи в този план над 400 милиарда $ и се контракти с повече от 86 страни за над 100 взаимни плана.
Китай също по този начин употребява типичен принадлежности на експанзията на капиталистическия империализъм. С помощта на заеми, финансиращи инфраструктурни планове, Пекин за малко време вкарва страните в изключителни задължения. Когато страните стартират да се затрудняват да изплащат задълженията си, Китай слага пред тях лист с претенции и по този метод стартира да овладява контрола над някои стратегически обекти, източници на произвеждане в разнообразни страни, правата да ги употребява.
В Близкия изток Китай се готви за агресия с потреблението на сходни способи. За унищожаването на ислямистите уйгури в Сирия Китай стартира да оказва военна помощ на администрацията на Асад и в този момент китайският капитал се готви да финансира процеса на възобновяване на Сирия, да привърже Иран, Ирак и Сирия към своята зона на въздействие благодарение на плана „ Един пояс, веднъж “.
Китай, който към 2017 година е дал на африкански страни заеми с общ размер 119 милиарда $, преследва сходна тактика и на този континент, притежаващ богати минерални и естествени запаси, където се намират 60% от още необработваните земи в света. Това, че в околните 10 години темповете на стопански напредък на 19 африкански страни ще бъде приблизително 5%, а общият потребителски капацитет ще доближи 14 трилиона $ през 2020 година още повече усилва смисъла на района.
Във времето, когато Тръмп изтегля военните си от отвъдокеанските конфликтни зони, пробвайки се да икономисва, неговият консултант по националната сигурност Джон Болтън на 13 декември огласи „ нова тактика “ във връзка с Африка. При представянето на африканската тактика Болтън упрекна Китай в неоколониализъм, наблягайки, че употребяваните от Китай заеми в Африка и тактиката на обвързване заплашват стратегическите ползи на Съединени американски щати.
Сега администрацита на Съединени американски щати явно ще се интересува по-отблизо от Африка. Но на едно място по време на своето изказване Болтън призна, че Съединени американски щати са лишени от такива финансови благоприятни условия, с каквито разполага Китай Дъг Бъндоу от Института Като в „ Нешънъл интерест “, обръщайки внимание на разноските на Съединени американски щати за защита, които започнаха да доближават един трилион $ и растящия с еднакъв ритъм на бюджетен недостиг, означи: “САЩ не могат да бъдат служител на реда на всички места, тъй като са банкрутирали “.
Ако Съединени американски щати прегледат растящото въздействие на Китай като стратегическа опасност, в случай че те нямат заеми, които да отстранят тази заплаха, и финансови запаси за оказване на помощ (т.е. мека сила), дали пък на тях не им остава единствено да се уповават единствено на ненадминати военни запаси и частни военни компании като „ Блекуотър “ (твърда сила)? Нима не сочи в тази посока обявлението на „ Блекуотър “, оповестено на цяла страница в последния брой на американското списание да оръжия „ Рикойл “: “Ние идваме “ във времето, когато Тръмп приказва за евакуиране на военните от отвъдморските конфликтни зони? И белким Турция, под управлението на Партията на справедливостта и развиването, не се оказва притисната сред чука и наковалнята на огромни страни по силата на това, че тя по никакъв начин не може да създаде решение на кюрдския проблем?
Става ясно, че и 2019 година няма да донесе мир и успокоение и ще бъде тревожна година./БГНЕС
……………………….
в. „ Джумхюриет “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ