70 години щастливи дни
Една художничка, ВИОЛЕТА РАДКОВА, сценограф на театрите в Русе и Силистра го твърди. Даже заглавието на юбилейната й галерия е още по –ярко: „ О, ЩАСТЛИВИ ДНИ”.
Виолета Радкова е посветила изложбата си на Иван С. Това е индивидът до нея –актьорът Иван Самоклиев:
-Прекрасен артист и мой обичан, с който през този май вършим 30 години от тайния ни църковен брак на морето през 1988 година
Към тази непомръкваща обич е благодарността на художничката. Виолета Радкова е приключила Националната художествена академия през
1973 година Има 30 независими изложения в Русе, София, Пловдив, Балчик, Рига, Инсбрук, Щутгарт, Виена, Анкара, Париж, Баден-Вюртенберг. Награждавана е с първа премия за сценография през 1989 г, както и премията на САБ „ Икар” през 2001 г.Член е на СБХ и на Съюза на артистите.
-Защо нарекохте изложбата си „ О, щастливи дни”?
- Картината с пясъчните часовници и с момичето с шутовската шапка се назовава „ О, щастливи дни”, заглавието на изложбата ми е инспирирано подсъзнателно от пиесата на Бекет.
-Мъжът ви и през днешния ден ли ви въодушевява?
-Да, мисля че за всеки човек е по този начин. Докато има обич, всичко в близост е красиво и вдъхновяващо. В картината ми „ Дон Кихот” съм нарисувала потрет на Иван, който ще е в центъра на юбилейната ми галерия. Асоциацията в портрета, изяснява и музиката и нежността в картините, които рисувам. На моите 70 години аз помня на първо време щастливите си дни. От какво са щастливи? Имам три неща – любовта - (любимият човек), детето ми, картините ми. Не знам по-голямо благополучие от това. Вие знаете ли? Нашите щастливи мигове са безплатният подарък за Душата! Да откриваме всеки ден по някое скрито знамение, даже в дребните неща.
А когато отминат множеството от отредените ни дни, да осъзнаем, че те са били най-важните: смехът на детето ни, непредвидена среща с положителни другари, тиха вечеря с обичания, насладата от приключената картина...
Продължавам да се запитвам – по какъв начин ли се рисува щастието?
Най-красивите неща от живота постепенно, само че несъмнено заличават раните в Душите ни. Така сме устроени – да помним хубавото. И тогава остават единствено спомените за щастливите ни дни и миговете, в които в действителност сме цели и положителни, тъй като сме научили най-важния си житейски урок, да прощаваме и да обичаме.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
„ Много ни трогна у дома приятелят ни Косьо Станев, който ми подари видеоклип в Ютуб, отдаден на юбилейната ми галерия.
Изложбата на Виолета Радкова в Русе е от 16 до 30 май в галерията на улица „ Борисова”срещу Общината.
Виолета Радкова е посветила изложбата си на Иван С. Това е индивидът до нея –актьорът Иван Самоклиев:
-Прекрасен артист и мой обичан, с който през този май вършим 30 години от тайния ни църковен брак на морето през 1988 година
Към тази непомръкваща обич е благодарността на художничката. Виолета Радкова е приключила Националната художествена академия през
1973 година Има 30 независими изложения в Русе, София, Пловдив, Балчик, Рига, Инсбрук, Щутгарт, Виена, Анкара, Париж, Баден-Вюртенберг. Награждавана е с първа премия за сценография през 1989 г, както и премията на САБ „ Икар” през 2001 г.Член е на СБХ и на Съюза на артистите.
-Защо нарекохте изложбата си „ О, щастливи дни”?
- Картината с пясъчните часовници и с момичето с шутовската шапка се назовава „ О, щастливи дни”, заглавието на изложбата ми е инспирирано подсъзнателно от пиесата на Бекет.
-Мъжът ви и през днешния ден ли ви въодушевява?
-Да, мисля че за всеки човек е по този начин. Докато има обич, всичко в близост е красиво и вдъхновяващо. В картината ми „ Дон Кихот” съм нарисувала потрет на Иван, който ще е в центъра на юбилейната ми галерия. Асоциацията в портрета, изяснява и музиката и нежността в картините, които рисувам. На моите 70 години аз помня на първо време щастливите си дни. От какво са щастливи? Имам три неща – любовта - (любимият човек), детето ми, картините ми. Не знам по-голямо благополучие от това. Вие знаете ли? Нашите щастливи мигове са безплатният подарък за Душата! Да откриваме всеки ден по някое скрито знамение, даже в дребните неща.
А когато отминат множеството от отредените ни дни, да осъзнаем, че те са били най-важните: смехът на детето ни, непредвидена среща с положителни другари, тиха вечеря с обичания, насладата от приключената картина...
Продължавам да се запитвам – по какъв начин ли се рисува щастието?
Най-красивите неща от живота постепенно, само че несъмнено заличават раните в Душите ни. Така сме устроени – да помним хубавото. И тогава остават единствено спомените за щастливите ни дни и миговете, в които в действителност сме цели и положителни, тъй като сме научили най-важния си житейски урок, да прощаваме и да обичаме.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
„ Много ни трогна у дома приятелят ни Косьо Станев, който ми подари видеоклип в Ютуб, отдаден на юбилейната ми галерия.
Изложбата на Виолета Радкова в Русе е от 16 до 30 май в галерията на улица „ Борисова”срещу Общината.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ