Единствено войната е възбуждала цялата мощ на неговата гладна желязна

" Единствено войната е възбуждала цялата мощност на неговата гладна желязна душа ", написа за съветския народ философът и книжовен критик Висарион Белински още през 19 век.

Един от най-удачните способи човек да разбере някоя общественост е да чуе някой неин член, който разсъждава за нейните мисли, настройки и хрумвания. Не е значимо дали сходни разсъждения са " справедлива истина " - нея можем да открием във външните погледи, както и в историческите архиви. Важното е, че посредством сходни представители усещаме самия пулс на съответната общественост, и можем да се догадим какво можем да чакаме от нея в избрани обстановки.

За общността " български народ "  такива представители са, да речем, Иван Хаджийски ( " Оптимистична доктрина за българския народ " ) и Георги Фотев ( " Българската потиснатост " ). По отношение на съветския народ изключително потребни се оказват разсъжденията на литературния критик и мъдрец Висарион Белински (1811-1848), които открих в Том 1 от неговите " Избранные философские сочинения ", издадени в Москва тъкмо 100 години след гибелта му.

Макар да написа най-много за прохождащата тогава съветска литература, Белински се занимава с три съществени въпроса: Какво е? Какво е? Какви са връзките посред им?

" Единствено войната е възбуждала цялата мощност на неговата гладна, желязна душа "

Започва с нещо, което всеки усеща, когато стъпи на съветска територия. Това не е Европа, само че не е и тъкмо Азия: " В Изтока на Европа, на границата сред двете елементи на света, провидението е заселило народ, който внезапно се отличава от западните си съседи ".

По своята природа, т.е. преди да бъде разтресен от промените на Петър Велики, този народ е една инертна,: " Умът му е бил потънал в тиха сънливост, битът му е бил монотонен. Това е бил живот саморасъл и присъщ, само че едностранен и изолиран. Единствено войната е възбуждала цялата мощност на неговата гладна, желязна душа, тъй като единствено потопена в кървавия потоп на борбите тя е бушувала и се е веселила… "

" Само потопена в кървавия потоп на борбите " съветската душа " е бушувала и се е веселяла ", написа Белински.

Оставаме с усещането, че си имаме работа с народ, който прекарва десетилетия в сън, а когато се разсъни, тръгва да води война с хъс и замайване. От тази съветска настройка явно идва обликът на митичния богатир Иля Муромец, който лежи на легло до 33-годишна възраст, след което става и стартира да върти меча.

Петър Първи и неслучилото се поевропейчване

Помежду лежането и героизма няма нищо приблизително - нито организиран живот, нито някакви подредени житейски цели. Това виждаме - извън Москва и Петербург - и през днешния ден, в прословутата неуреденост и безпосочност на съветския живот 

Обяснението на Белински: " И през днешния ден съветският селяндур е полу-азиатец, само че по своему… Колибата му наподобява на кочина и през зимата той с наслада я споделя с теленцата, агънцата, прасенцата и кокошките. И това не е заради неналичието на средства (ако немецът разполагаше с тези свободни средства, с които разполага съветският селяндур, той щеше да живее като господар), а от естественото престояване в лоното на майката природа ".

В началото на 18-ти век обаче върху тази инертна, задрямала общественост се стоварва " Европа ", т.е. промените на Петър Велики, целящи бързото поевропейчване на Русия, с цел да може тя да поеме ролята на европейска велика мощ. За Белински Петър е някакъв истински полубог - " умен и популярен, мирен без недостатъци, заплашителен, без да е тиранин " - превърнал руснаците от " народ "  (по Белински - " нещо неподвижно, не отиващо напред " ) в " народност ", т.е. в общественост, " носеща в себе си освен това, което е, само че и това, което ще бъде… "

От външни, по-обективни разбори, както и от архивите знаем, че промените на Петър. Напротив, те реализират - както с отегчение, само че почтено ни оповестява Белински - два непредвидени резултата. Първият: съветската общественост се разделя на две - на " народ "  и на " общество ". Народът, написа Белински, " остана в своя предходен, недодялан и полудив живот ", " обществото "  - т.е. претендиращият да е поевропейчен хайлайф -  " очевидно се промени, въпреки да не се усъвършенства, забравяйки всичко съветско ".

" Той се препърваше всякога, когато се навеждаше да целуне ръката на някоя дама "

Тези две елементи незабавно влизат в спор между тях. В писмо до собствен другар Белински разказва ситуацията такова, каквото е 120 години след Петър: " те (т.е. простолюдието) гледат на нас като на болестотворни налепи. Ние гледаме на тях като на куп смрадливи изпражнения ".

Реформите на Петър Първи не трансформират руснаците в същински европейски народ.

Дори сякаш поевропейченият хайлайф, обаче - и тук Белински е изключително остроумен - само имитира Европа. Дори говорещите френски столичани, чиито баварски бавачки учат децата им на немски, не стават европейци. " Присадените цветя са недълговечни ", написа Белински и разказва ситуацията " след Петър "  така: " След дългия си сън отворихме натежалите си клепачи и с удивление видяхме, че при нас са нахлули, като неканени посетители, чуждоземни традиции. Неловко, непривично, неестествено се оказа за съветския човек да върви с ръце в джобовете; той се препъваше всякога, когато се навеждаше да целуне ръката на някоя дама… Надянал униформата на европеизма, той се оказа единствено подигравка на европеец. "
Редакцията предлага
Наистина, съветската имитационност прави усещане на всеки клиент. Докато Русия например още произвеждаше коли, всичките им модели бяха реплика на американски и европейски такива. В последна сметка имитациите се оказаха нетрайни и несполучливи -  " пресадени цветя ", по Белински. В края на 20-ти век британският историк Робърт Конкуест установи, че " за седем десетилетия руска власт руснаците не съумяха да произведат даже реплика на порядъчен западен хотел ".

Къде е причината обаче за неуспеха на опита на Петър Велики да направи от Русия европейска страна? На този въпрос нито един съветски мъдрец, включително Белински, не съумява да даде отговор. За разлика от останалите обаче Белински се натъква на истината - и незабавно се губи в нея. 

Руската имитационност и изборният импорт от Европа

Истината е следната и тя важи за всички съветски " модернизатори ", от Петър и до през днешния ден: във всички интервали на промени съветската власт желае да внесе техническите, организационните и даже мисловните достижения на " Запада ", само че без да позволява вноса на това, което ги прави вероятни - личната независимост, частната благосъстоятелност, върховенството на закона, самоорганизацията на обществото " отдолу-нагоре ".

Белински е безусловно наясно, че Русия внася едното, забранявайки другото. Но даже той не прави извода, че в случай че внесеш западната техника, без да внасяш западната независимост, то ти оставаш жертван цялостен живот да я внасяш тази техника, без да си в положение да произведеш своя. Просто установи, че всичко в Русия остава на равнището на вноса: " Премислили сме целия мисловен живот на Европа. За всичко сме стигнали до съждения, за всичко сме спорили, всичко си присвоихме, без нищо ние самите да сме посяли, отгледали, основали сами. Други се трудеха за нас, а ние просто вземахме всичко наготово и го ползвахме ".

Руската имитационност и съветското готованство откровено го възмущават. Но самият той с възторг поддържа онази илюзия, която ги прави вероятни: " Правителството ни разрешава да получаваме от чужбина всичко, което създава независимост на мисленето (т.е. във философията) и не ни разрешава да внасяме политически книги, които могат единствено да навредят, като замаят главите на неоснователни хора. За мен, това е превъзходна мярка. Границата на Русия към Европа не е граница на мисълта, само че е граница на нездравословни за Русия политически посоки ".

По този метод руснаците са оповестени за " неоснователни хора ", които само ще се замаят от занятие с политика, т.е. с общите условия на живота си. Откъде при това положение да се чака някакво развиване? Отгоре, несъмнено, от царя: " Да, у на всичко се стартира отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре… от държавното управление, и то в лицето на един човек - нашия цар ".

Всичко е в ръцете на царя

Следва изцяло неясно за европейския човек размишление за това как ще се оформи бъдещото съветското гражданско общество: " Русия няма сама да развие, от себе си, своята гражданственост и своята независимост, само че ще получи и едното, и другото, от своите царе… ние още нямаме права (т.е. през 1843 година), ние сме плебеи, в случай че желаете, само че това е по този начин, тъй като сме още длъжни да бъдем роби… Да дадеш на Русия в днешното нейно положение конституция - това значи да погубиш Русия. Защото в разбирането на нашия народ свободата е " воля "  (те. разгул), а волята - възможността да правиш пакости. "

Какво се случва обаче, в случай че царят не е реформатор или, както в тази ситуация с Петър, се проваля в модернизацията?

Освен Александър Втори, Николай Втори, както и и Елцин през идващото столетие, съветските вождове не са си поставяли за цел да модернизират страната си. Но първите двама нямат задоволително време, с цел да реализиран трайни резултати, а вторите двама не знаят какво вършат. Резултатът е, че съветското население непрестанно обитава в изискванията на базово политическо незнание.

Белински предупреждава какво би се случило, в случай че върху това население ненадейно се стовари гореописаната " воля "  (свобода): " Освободеният съветски народ няма да тръгне към парламент, а ще хукне към кръчмата да пие, да чупи стъкла и да беси дворяните ". Точно това се случва през 1917 година, когато рестриктивните мерки отпадат, само че тяхното място не е заето от гражданска просвета и политическа просветеност. Същото, багра се, би се случило и през днешния ден, в случай че някой ден невежото съветско население тръгне да щурмува Кремъл,

Руската дивотия и Украйна, която " в никакъв случай не е била страна "

Накрая, въпреки да се прекланя пред писателския талант на, Висарион Белински разкрива това съветско пренебрежение към Украйна и украинците, което виждаме през днешния ден: " Малорусия (т.е. Украйна) в никакъв случай не е била страна и следователно не е имала история, в строгия смисъл на тази дума ".

" Никога не е била страна и следователно не е имала история ": още Белински разкрива презрението на руснаците към Украйна

Тук пропущам възмутителното умозаключение, че историята може да бъде само история на страните, пропущам и тези 300 години, през които Украйна е била най-голямата съставна териториална единица в най-прогресивната европейска страна, Жечпосполита  - и не преставам с Белински: " Малорусия постоянно е била племе и в никакъв случай не е била народ и още по-малко - държава ". След като афишира свободните украински казаци за " диваци, сходни на татарите ", Белински заключава: " Сливайки се завинаги с еднокръвната ѝ Русия, Малорусия отвори към себе си вратата на цивилизацията “.

Звучи като Путин през 2021-22 година, само че тук поражда въпросът: каква, пардон, цивилизация? Та нали съгласно самия Белински в Русия цивилизацията е реплика и пародия и вероятно ще настъпи в някакво бъдеще около дейностите на някой образован цар? Как по този начин Украйна, станала част от наличната непросветена Русия, към този момент е в цивилизация?

проф. Евгений Дайнов

Не знам как би реагирал Белински, само че през днешния ден виждаме в деяние както украинската, по този начин и съветската цивилизации, саморазкриващи се в техния боен конфликт. В думите и дейностите на украинците ние разпознаваме европейската цивилизация. В думите и дейностите на руснаците ние разпознаваме, която самият Белински е описал толкоз добре - пие, чупи стъкла и беси.

Ние, външните хора, съдим за положението на даден народ по делата му; за вероятностите му съдим по думите на неговите най-просветени представители. Висарион Белински е категорично сред тримата най-просветени съветски мислители. Останалите са историкът Василий Ключевски и с много уговорки философът Николай Бердяев. Но и в думите на Белински ние виждаме тези фундаментални дефицити, които обуславят да стъпи в лоното на цивилизования метод на живот.