Хатшепсут – първата жена фараон
Един от най-забележителните владетели на античния Египет е Хатшепсут – първата жена фараон, изкачила се на престола на могъщото в миналото царство. Царстването ѝ донесло мир и разцвет на страната, а народът я обикнал и запомнил епохи след края на ръководството ѝ.
Най-забележително на царстването на Хатшепсут е фактът, че тя достигнала до най-висшата държавна позиция в античния свят по време, в което дамите имали малко по-висок статут от домашните животни и били продавани и разменяни като стока.
Хатшепсут е била едвам третата жена, която е станала фараон в 3000-годишната античната египетска история, и първата, която реализира цялостната власт на тази позиция. Клеопатра, която също упражнява такава власт, управлявала към 14 века по-късно.
Хатшепсут била щерка на Тутмос I. Тя става кралица на Египет откакто на 12-годишна възраст се омъжва за полубрат си Тутмос II. След гибелта му става регент на доведения си наследник Тутмос III, като по този метод се трансформира в пълновръстен държател на цялата страна.
Като фараон Хатшепсут уголемява търговията на Египет и стартира амбициозни строителни планове, най-много храма на Дейр ел Бахри, ситуиран в западно от Тива. Описана (по нейно нареждане) като мъж в доста модерни облици и статуи, Хатшепсут остава значително непозната за учените до 19-ти век.
Знаейки, че властта ѝ е мощно застрашена поради пола ѝ, Хатшепсут се бори да отбрани своята легитимност, като твърди, че татко ѝ я е назначил за собствен правоприемник. Именно поради това на множеството ѝ скулптури и картини е изобразявана като мъж фараон, с брада и огромни мускули. В други изображения обаче тя се появява в обичайните женски регалии. Хатшепсут се обкръжава с последователи на основни постове в държавното управление, в това число и нейния основен министър Сененмут. Някои допускат, че Сенемут също е и ухажор на Хатшепсут, само че има малко доказателства в поддръжка на това изказване.
В качеството си на фараон, Хатшепсут подхваща амбициозни строителни планове, изключително в региона към Тива. Най-голямото ѝ достижение е големият мемориален храм в Дейр ел Бахри, считан за едно от архитектурните чудеса на античен Египет. Друго огромно достижение на нейното царуване е комерсиалната експедиция до мистериозното царство Пунт, което и до през днешния ден историците не са разкрили. От там царицата се завръща с невиждани благосъстояния, в това число слонова кост, абанос, злато, леопардови кожи, екзотични животни и тамян.
Хатшепсут евентуално умира към 1458 година прочие Хр., когато е в средата на 40-те си години. Тя е заровена в Долината на царете, ситуирана в хълмовете зад Дейр ел Бахри. В още едно изпитание да легитимира царуването си, саркофагът ѝ е положен до този на татко ѝ. Доведеният ѝ наследник Тутмос III ръководи още 30 години и се потвърждава като упорит строител като мащехата си и популярен боец.
Малко откакто наследил трона, Тутмос III наредил да бъдат отстранени всички изображения на предшественичката му от храмове и публични здания. Историците считат, че това е опит да се заличи прецедентът, в който жена може да се възкачи на трона, и да се избави мъжкото заместничество на династията. В резултат на това учените знаят малко за съществуването на Хатшепсут до 1822 година, когато съумяват да декодират и прочетат йероглифите по стените на храма в Дейр ел Бахри.
