Георги Боздуганов: България и нейните държавни и духовни водачи успяват да направят за своите евреи невъзможното
Един от най-мрачините интервали в историята е Втората международна война и гоненията против евреи. Милиони от тях намират гибелта си в всеобщи гробове и концлагери. Антисемитската идеология набира скорост и в страни, които се причисляват към Тристранния пакт сред Рим, Берлин и Токио, и привеждат законодателството си в сходство с нацистките закони на Германия.
„ Застава на Дунава една половин милионна немска войска и задават на последния български договарящ по тези въпроси ген. Бойдев, делегат на цар Борис III, преди влизането ни в пакта през януари 1941 година въпроса: Приятел или зложелател е България? А второто, което споделят германците е, че извършват заповедите на фюрера и българското отвращение или опити за неутралитет, не могат да ги анулират. Т.е. ние влизаме в пакта. Тогава цар Борис III по време на тези в действителност последни договаряния, защото България няколко пъти преди този момент се пробва да отсрочва влизането си в пакта, да противодейства по някакъв метод, подписва указа, с който да бъде обнародван Закона за отбрана на нацията. Преди това той е признат от Народното събрание през декември 1940 година Ясно е, че германците ще влязат в България, защото всички виждат по какъв начин строят на Дунав понтонни мостове. Те идват в България поради англичаните, които са се настанили в Гърция и закъсването на Мусолини във войната. Хитлер е решил да му помогне и той би трябвало да мине отнякъде. Държавите, през които може да мине са България и Югославия ”, споделя Георги Боздуганов, откривател и журналист пред.
По това време в Европа никой не може да спре немската военна машина. Страните до нас, които не влизат в Тристранния пакт търпят големи човешки и материални загуби.
Влизането на България в Тристранния пакт избавя страната от опустошение и цялостна съсипия. Да вземем Югославия – тя влиза по-късно в пакта, тъй като там се прави прелом против краля, той бяга и така нататък – там убитите съгласно титовите историци са 1 млн. 700 хиляди, а съгласно американците са 1 млн. и 870 хиляди. Даваме ли си сметка какъв брой хора умират? В Гърция над 300 хиляди души умират единствено от апетит, тъй като германците им взимат всичко – зърно, животни, всичко каквото можем да се сетим германците го конфискуват откакто завладяват Гърция. Загиналите са общо към 600 хиляди души. България с влизането си в този пакт - колкото и зле да звучи от наша модерна позиция, тъй като през днешния ден гледаме с други очи на тези събития – е избавително за България, а също и за българските евреи. Ако германците бяха окупирали България, то тук щяха да останат толкоз евреи, колкото и в Югославия. Нула.
В книгата си „ Почти невероятно “, един дълготраен труд, Георги Боздуганов разгласява обстоятелства, от които 80 -90 % са изцяло незнайни до този миг. До тях той стига като изследва архивите в Германия, Обединеното кралство, Швейцария, Израел и България.
„ В този властнически режим последната дума по всички въпроси има цар Борис III, а доста постоянно и първата. Той и българското държавно управление по това време са твърдо решени да запазят всички евреи – български и задгранични, които се намират на територията на царство България. И те са непокътнати! Не единствено това – техният брой се усилва. В края на войната по документи, които съм разгласил в книгата си „ Почти невероятно ”, това се потвърждава. Едните са на консисторията, а другите са на четирима американски създатели, които вършат един доста сериозен разбор в книга за евреите в руските сателитни страни. Тя е издадена по поръчка и финансирана от Американския еврейски комитет, т.е. тези четиримата не са някакви инцидентни хора. Третият документ е информация на Държавна сигурност от 1945 година, която употребява полицейски данни от 1943 година, съгласно която евреите в България са 56 900 души. Да не забравяме, че германците желаят от нас 48 000, защото употребяват данни от едно броене от 30-те години. Както и да се вършат калкулации, това нарастване не може да е на база натурален приръст от раждания. Явно е, че в България идват други задгранични евреи, които живеят тук с вярата, че България ще резервира своята визия по тези събития и те ще преживеят по някакъв метод кошмара и ужаса, който нацистите основават в Европа ”, добавя Боздуганов.
Както всяко нещо, обвързвано с политическо деяние у нас, пораждат разногласия и разделяне. Не прави и изключение въпросът кой избави българските евреи.
Тук пораждат разногласия, които десетилетия водим. Преди 1989 година нямаше разногласия, Тодор Живков беше избавил евреите. Имаше филм „ Ешелоните ”, който показваше това, а Живков бе препоръчан за Нобелова премия, която в никакъв случай не получи. Сега обаче има един доста тежки разногласия в последните 30 година Кой избави евреите? Ами този, който има власт! Още на 16 февуари 1943 година, един месец преди акцията на Димитър Пешев, последвана от достойните дейности на църквата, министър председателят Богдан Филов вика Адолф Бекерле, посланикът на Германия у нас, и му споделя следното: „ Българските евреи ще бъдат мобилизирани и ще работят за българския народен интерес. ” Никакво експулсиране, депортация и други сходни неща. Публикувал съм го и всеки може да го види. Документът в българските архиви е липсващ, само че е останал в немските. Докладът на Бекерле разказва тази среща и това е първото нещо, което прави цар Борис III.
На 10 март 1943 година Православната ни черква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил подхващат дейни дейности срещу депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43-ма народни представители разкриват тайната конвенция сред България и Третия Райх за депортиране на десетки хиляди евреи и осуетяват проектите на нацистка Германия. Това надигане на българското общество оказва помощ на цар Борис III.
„ На него му би трябвало сериозна национална поддръжка, с цел да покаже пред света и най-много пред нацистите, че в България няма антисемитизъм, българският народ е доста търпелив и добре надъхан към евреите. Обаче нещата се стягат, против него работят Белев (бел. ред. Александър Белев – основен комисар в Комисарството по еврейските въпроси) и Данекер (Теодор Данекер, върховен нацистки функционер, консултант по „ еврейския въпрос “ в немското посолство в София от януари до септември 1943 г.). Белев де факто работи като немски наемен чиновник от самото начало, нацист по разбиране, антисемит. Той желае да изсели както евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, по този начин и колкото може повече евреи от България. Първоначалните му проекти са били за 8000 души. Цар Борис III отпътува на 31 март 1943 година в Берлин, намира се с Хитлер и Рибентроп и непосредствено им декларира своето дефинитивно решение – евреи няма да бъдат изселвани, 25 хиляди души мъже ще бъдат употребявани за правене на пътища, строителни и мелиоративни действия, което се и случва. И това е! ”, споделя Боздуганов.
Още от началото на войната през 1939 година стартира всеобщо преселение на евреи от Западна и Централна Европа към други елементи на света, търсейки избавление от нацистите. Малко прочут факт е, че значима роля в този развой по издаването на директни визи играе българското държавно управление. Те се изселват с български кораби, с непознати кораби, само че под български байрак, с български влакове и български директни визи – през България към Турция, Истанбул и оттова към Палестина. Там обаче срещат доста огромни компликации от страна на англичаните. Тяхната политика е да пазят английската империя и в нея да няма стълкновения сред араби и евреи в Палестина. Затова вкарват така наречен „ квотен принцип ” с издаването на избран брой документи всяка година, не повече от 10 000. В края на войната остават три хиляди неоползотворени документи. Британците пречат по всевъзможен метод на свободното преселване на евреи. Въпреки това България съумява да пресели над 11 хиляди евреи от тероризираната от нацистите Западна и Източна Европа. Техният брой съгласно мен е доста по-голям, само че с документи мога да потвърдя единствено толкоз.
От години у нас се води спор какво е ролята на българското държавно управление при депортирането на над 11 хиляди евреи от Беломорието и Вардарска Македония.
„ Няма нито един документ с интернационално правна мощ, даже сред България и Германия, за връщане на тези земи в патримониума на Царство България. Няма нито един документ от българските управляващи – Народното събрание или държавното управление, с който тези земи да са оповестени за анексирани, т.е. от на следващия ден се афишира присъединението на Беломорието и Вардарска Македония. Тези въпроси са оставени за след войната. България в някаква степен е нахалник в земи, завладяни от Вермахта. Там българите се разгръщат толкоз, колкото висшето немско управление им разрешава ”.
Факт е, че българските управляващи оказват помощ в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, заплащат превозването им до лагерите в Полша, от където те не се връщат.
Признанията са доста, някои са спорни. Но най-значителното за мен е признанието на шефа на Лигата срещу поругаването Ейбрахам Фоксман, който пред камерата на една известна българска журналистка Силвия Авдала, в едно дълго изявление декларира следното: „ Упрекват България в тази ситуация с Македония. Но в случай че всяка страна беше избавила единствено СВОИТЕ евреи, ние нямаше да имаме холокост, нямаше да има тези ужаси, които са ставали. За мен България е страна на славата. И аз още преди време споделих на президента Петър Стоянов, че съм подготвен да стана дипломат на България пред света и да разпространявам нейната популярност ", разяснява Георги Боздуганов.
Преди 80 години България и нейните държавни и духовни водачи съумяват да създадат и невъзможното. В Талмуда, книгата, събрала хилядолетната мъдрост на еврейския народ, има стих: „ Този, който избави един човешки живот, избавя целия свят ”.
„ Застава на Дунава една половин милионна немска войска и задават на последния български договарящ по тези въпроси ген. Бойдев, делегат на цар Борис III, преди влизането ни в пакта през януари 1941 година въпроса: Приятел или зложелател е България? А второто, което споделят германците е, че извършват заповедите на фюрера и българското отвращение или опити за неутралитет, не могат да ги анулират. Т.е. ние влизаме в пакта. Тогава цар Борис III по време на тези в действителност последни договаряния, защото България няколко пъти преди този момент се пробва да отсрочва влизането си в пакта, да противодейства по някакъв метод, подписва указа, с който да бъде обнародван Закона за отбрана на нацията. Преди това той е признат от Народното събрание през декември 1940 година Ясно е, че германците ще влязат в България, защото всички виждат по какъв начин строят на Дунав понтонни мостове. Те идват в България поради англичаните, които са се настанили в Гърция и закъсването на Мусолини във войната. Хитлер е решил да му помогне и той би трябвало да мине отнякъде. Държавите, през които може да мине са България и Югославия ”, споделя Георги Боздуганов, откривател и журналист пред.
По това време в Европа никой не може да спре немската военна машина. Страните до нас, които не влизат в Тристранния пакт търпят големи човешки и материални загуби.
Влизането на България в Тристранния пакт избавя страната от опустошение и цялостна съсипия. Да вземем Югославия – тя влиза по-късно в пакта, тъй като там се прави прелом против краля, той бяга и така нататък – там убитите съгласно титовите историци са 1 млн. 700 хиляди, а съгласно американците са 1 млн. и 870 хиляди. Даваме ли си сметка какъв брой хора умират? В Гърция над 300 хиляди души умират единствено от апетит, тъй като германците им взимат всичко – зърно, животни, всичко каквото можем да се сетим германците го конфискуват откакто завладяват Гърция. Загиналите са общо към 600 хиляди души. България с влизането си в този пакт - колкото и зле да звучи от наша модерна позиция, тъй като през днешния ден гледаме с други очи на тези събития – е избавително за България, а също и за българските евреи. Ако германците бяха окупирали България, то тук щяха да останат толкоз евреи, колкото и в Югославия. Нула.
В книгата си „ Почти невероятно “, един дълготраен труд, Георги Боздуганов разгласява обстоятелства, от които 80 -90 % са изцяло незнайни до този миг. До тях той стига като изследва архивите в Германия, Обединеното кралство, Швейцария, Израел и България.
„ В този властнически режим последната дума по всички въпроси има цар Борис III, а доста постоянно и първата. Той и българското държавно управление по това време са твърдо решени да запазят всички евреи – български и задгранични, които се намират на територията на царство България. И те са непокътнати! Не единствено това – техният брой се усилва. В края на войната по документи, които съм разгласил в книгата си „ Почти невероятно ”, това се потвърждава. Едните са на консисторията, а другите са на четирима американски създатели, които вършат един доста сериозен разбор в книга за евреите в руските сателитни страни. Тя е издадена по поръчка и финансирана от Американския еврейски комитет, т.е. тези четиримата не са някакви инцидентни хора. Третият документ е информация на Държавна сигурност от 1945 година, която употребява полицейски данни от 1943 година, съгласно която евреите в България са 56 900 души. Да не забравяме, че германците желаят от нас 48 000, защото употребяват данни от едно броене от 30-те години. Както и да се вършат калкулации, това нарастване не може да е на база натурален приръст от раждания. Явно е, че в България идват други задгранични евреи, които живеят тук с вярата, че България ще резервира своята визия по тези събития и те ще преживеят по някакъв метод кошмара и ужаса, който нацистите основават в Европа ”, добавя Боздуганов.
Както всяко нещо, обвързвано с политическо деяние у нас, пораждат разногласия и разделяне. Не прави и изключение въпросът кой избави българските евреи.
Тук пораждат разногласия, които десетилетия водим. Преди 1989 година нямаше разногласия, Тодор Живков беше избавил евреите. Имаше филм „ Ешелоните ”, който показваше това, а Живков бе препоръчан за Нобелова премия, която в никакъв случай не получи. Сега обаче има един доста тежки разногласия в последните 30 година Кой избави евреите? Ами този, който има власт! Още на 16 февуари 1943 година, един месец преди акцията на Димитър Пешев, последвана от достойните дейности на църквата, министър председателят Богдан Филов вика Адолф Бекерле, посланикът на Германия у нас, и му споделя следното: „ Българските евреи ще бъдат мобилизирани и ще работят за българския народен интерес. ” Никакво експулсиране, депортация и други сходни неща. Публикувал съм го и всеки може да го види. Документът в българските архиви е липсващ, само че е останал в немските. Докладът на Бекерле разказва тази среща и това е първото нещо, което прави цар Борис III.
На 10 март 1943 година Православната ни черква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил подхващат дейни дейности срещу депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43-ма народни представители разкриват тайната конвенция сред България и Третия Райх за депортиране на десетки хиляди евреи и осуетяват проектите на нацистка Германия. Това надигане на българското общество оказва помощ на цар Борис III.
„ На него му би трябвало сериозна национална поддръжка, с цел да покаже пред света и най-много пред нацистите, че в България няма антисемитизъм, българският народ е доста търпелив и добре надъхан към евреите. Обаче нещата се стягат, против него работят Белев (бел. ред. Александър Белев – основен комисар в Комисарството по еврейските въпроси) и Данекер (Теодор Данекер, върховен нацистки функционер, консултант по „ еврейския въпрос “ в немското посолство в София от януари до септември 1943 г.). Белев де факто работи като немски наемен чиновник от самото начало, нацист по разбиране, антисемит. Той желае да изсели както евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, по този начин и колкото може повече евреи от България. Първоначалните му проекти са били за 8000 души. Цар Борис III отпътува на 31 март 1943 година в Берлин, намира се с Хитлер и Рибентроп и непосредствено им декларира своето дефинитивно решение – евреи няма да бъдат изселвани, 25 хиляди души мъже ще бъдат употребявани за правене на пътища, строителни и мелиоративни действия, което се и случва. И това е! ”, споделя Боздуганов.
Още от началото на войната през 1939 година стартира всеобщо преселение на евреи от Западна и Централна Европа към други елементи на света, търсейки избавление от нацистите. Малко прочут факт е, че значима роля в този развой по издаването на директни визи играе българското държавно управление. Те се изселват с български кораби, с непознати кораби, само че под български байрак, с български влакове и български директни визи – през България към Турция, Истанбул и оттова към Палестина. Там обаче срещат доста огромни компликации от страна на англичаните. Тяхната политика е да пазят английската империя и в нея да няма стълкновения сред араби и евреи в Палестина. Затова вкарват така наречен „ квотен принцип ” с издаването на избран брой документи всяка година, не повече от 10 000. В края на войната остават три хиляди неоползотворени документи. Британците пречат по всевъзможен метод на свободното преселване на евреи. Въпреки това България съумява да пресели над 11 хиляди евреи от тероризираната от нацистите Западна и Източна Европа. Техният брой съгласно мен е доста по-голям, само че с документи мога да потвърдя единствено толкоз.
От години у нас се води спор какво е ролята на българското държавно управление при депортирането на над 11 хиляди евреи от Беломорието и Вардарска Македония.
„ Няма нито един документ с интернационално правна мощ, даже сред България и Германия, за връщане на тези земи в патримониума на Царство България. Няма нито един документ от българските управляващи – Народното събрание или държавното управление, с който тези земи да са оповестени за анексирани, т.е. от на следващия ден се афишира присъединението на Беломорието и Вардарска Македония. Тези въпроси са оставени за след войната. България в някаква степен е нахалник в земи, завладяни от Вермахта. Там българите се разгръщат толкоз, колкото висшето немско управление им разрешава ”.
Факт е, че българските управляващи оказват помощ в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, заплащат превозването им до лагерите в Полша, от където те не се връщат.
Признанията са доста, някои са спорни. Но най-значителното за мен е признанието на шефа на Лигата срещу поругаването Ейбрахам Фоксман, който пред камерата на една известна българска журналистка Силвия Авдала, в едно дълго изявление декларира следното: „ Упрекват България в тази ситуация с Македония. Но в случай че всяка страна беше избавила единствено СВОИТЕ евреи, ние нямаше да имаме холокост, нямаше да има тези ужаси, които са ставали. За мен България е страна на славата. И аз още преди време споделих на президента Петър Стоянов, че съм подготвен да стана дипломат на България пред света и да разпространявам нейната популярност ", разяснява Георги Боздуганов.
Преди 80 години България и нейните държавни и духовни водачи съумяват да създадат и невъзможното. В Талмуда, книгата, събрала хилядолетната мъдрост на еврейския народ, има стих: „ Този, който избави един човешки живот, избавя целия свят ”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ