Как се карат щастливите двойки
Един от най-честите източници на спорове в връзките е, когато сътрудниците не са се разбрали какъв вид диалог водят. Някои диалози са практични: дано решим проблем дружно. Други са прочувствени: Нека поговорим и разберем възприятията си. В доста разногласия двойките бъркат практическите с прочувствени диалози и противоположното - това написа журналистът Чарлз Дахиг в новата си книга „ Суперкомуникатори " (Supercommunicators).
Как се карат щастливите двойки споделя редакторът Дерек Томпсън от The Atlantic, като се базира на причини от книгата на Дахиг.
В доста конфликтни обстановки се вижда следната наклонност. Първият сътрудник желае да показа страстите си и да ги удостовери.
Пример:
1: Шефът ми е гадняр и имам възприятието, че никой от сътрудниците ми не ме харесва.
2: Имам концепция. Може би би трябвало да организираш някакво събиране, с цел да разчупите леда.
1: Не ме слушаш, шефът ми просто е гадняр, елементарен и елементарен. Опитах се да бъда мил/а, само че това не е допустимо с този човек. С никого в офиса не се държи по този начин.
2. Това го чух. Просто се пробвам да оказа помощ. Ако организирате това събиране може...
1. Спри да се опитваш да ми набиеш решение на обстановката и просто ме изслушай.
И в този момент идва ред на втория сътрудник да се разтрои. Защото той слуша и осмисля всяка дума. Не е ли това, което вършат положителните сътрудници? И по някакъв метод всичко, което сте създали, ви е довело до кавга.
Този образец илюстрира по какъв начин вторият сътрудник прескача прочувствената част и незабавно минава към правенето на лист с решения. Впоследствие първият се ядосва и резултатът е спор, който не е поради липса на обич или грижа. Вторият сътрудник просто не е имал вероятността да се " отдръпне " и да проучва формата на диалога - разговорът не е брейнсторминг, а по-скоро е сесия за шерване.
Човек може да допусна, че най-хубавите събеседници са най-бързи с думите, най-талантливи в конструирането на причини, или най-умните в задаването на въпроси, с цел да съберат нова информация.
Според книгата на Духиг обаче нищо от това не е в основата на изкуството на сложните диалози в партньорските връзки. Много по-важно е да знаете разликата сред прочувствен и на практика продан на информация.
Какво се случва на процедура в кавгите
През 70-те години на предишния век група психолози желаят да схванат по какъв начин фамилните двойки се оправят с споровете. За опита се споделя и в книгата „ Love Shrinks “ (2011), напомня The Atlantic.
Психолозите вършат видео изявленията на съпрузи и съпруги, които приказват за съвсем всичко: домакинска работа, деца, другари, секс. Записани са повече от 1000 разногласието.
Когато експертите проучват данните, две неща стават явни. Първо, всички двойки се карат. Второ, кавгите имат извънредно друг резултат върху другите двойки.
Психолозите желаят да схванат за какво за някои двойки свадите са отрова, която унищожава връзката им капка по капка, до момента в който за други споровете са по-скоро като физиотерапевтична сесия - мъчителна сега, само че укрепваща връзките с времето.
Докато написа „ Суперкомуникатори ", Дахиг беседва с няколко от психолозите, провели опита, разказан в „ Love Shrinks " и чете стенограми от кавгите. Той схваща, че макар експертизата на психолозите, всички техни първични хипотези за кавгите са неверни.
Първата догадка е била, че щастливите и нещастните двойки се карат за разнообразни неща. Вторите може би по-често спорят за огромни неща – пари, здраве, корист със вещества. Докато при първите споровете са за тривиални неща, които няма да оставят диря („ Никога не сваляш капака на тоалетната паница! “). Тази догадка е била неправилна. Ако вие и вашият сътрудник се карате по съществени тематики като отговорност, пари и развъждане на деца, може да сте сигурни, че всички останали вършат същото.
Хипотеза № 2: Щастливите двойки просто са по-издръжливи. Може би просто са по-добри в прощаването и забравянето. Отново неверно. Всъщност откривателите откриват, че доста щастливи двойки са ужасни в прощаването и забравянето. Дори водят един и същи спор още веднъж и още веднъж - като Сизиф от древногръцката митология, който бута великански камък по нагоре по хълма. Тези двойки към момента си показват, че са щастливи.
Ключът не е, че щастливите двойки се карат за верните неща, а че се карат по верния метод.
„ Психолозите откриват, че при неприятни кавги и диалози и двамата във връзката се пробват да се управляват един различен “, написа Духиг.
Това може да одобри формата на изказвания от вида: „ Трябва да спреш да приказваш “, „ Трябва да спреш да работиш толкоз доста “, „ Е, би трябвало да работиш повече “, „ Трябва да приказваш с мен повече ”, „ Трябва да ме слушаш повече! ”
Вместо да се пробват да управляват сътрудниците си, щастливите двойки са по-склонни да се съсредоточат върху управлението на себе си. Седят повече безмълвно. Забавят абсурда, като размишляват, преди да приказват.
Опират се на изказвания като: „ Чувствам се засегнат, че сподели това за родителите ми “, а не на директни догатки: „ Винаги си ненавиждал майка ми “.
Здравите двойки също се стремят да управляват границите на самия спор.
„ Когато щастливите двойки се карат, те нормално се пробват да създадат кавгата си допустимо най-малка, с цел да не я оставят да прерасне в други кавги ", счита Бенджамин Карни от на Лабораторията за брак и близки връзки в UCLA, представен в книгата на Духиг.
„ Не отваряйте нови табове "
Когато човек се усеща в отбранителна позиция по време на спор, постоянно се случва той да промени тематиката, с което да отвори нов таб или нов раздел (препракта към табовете в уеб браузърите), написа създателят на The Atlantic.
Пример:
1: Може ли да те помоля да ми отговаряш малко по-бързо, когато ти пиша или ти звъня "
2: „ Права си. Ще ти връщам отговори по-бързо. / „ Била съм зает/заета "
Ако индивидът отговори по втория метод, една от идващите реплики може да бъде „ И за какво (изобщо да ти давам отговор по-бързо) не виждаш какъв брой крепко работя? “, което си е чисто отваряне на нов раздел във към този момент стартирания спор или връщане към предходен забранен в спор. Това Дерек Томпсън назовава „ отваряне на нови табове ", съвсем като в брузър.
За Томпсън с течение на времето това неуместно държание е станало толкоз явно за него, че стига до заключението, че прекалено много табове в диалог неизбежно забавят взаимното схващане и срутват продуктивния разговор.
Идеята е, в случай че единият сътрудник се усеща отчаян, че другият не е измил чиниите, да не повдига тематика от предходна кавга или да не стартира нова. Разговорът би трябвало да е стеснен до сапун и чинии.
„ Не отваряйте нови табове “ не е някакво изцяло ново просветление. Ключът към положителната кавга е упражняването на надзор върху себе си и върху тематиката на диалога.
Много взаимоотношения могат да се запазят, в случай че си задаваме три доста къси въпроса в разгара на спор.
1. „ Отваряме ли нови табове? “ Твърде доста кавги ескалират, когато един тежък диалог се разклони в няколко сложни тематики.
2. „ Споделяме ли или търсим решение на проблем? “ Много кавги стартират, когато един сътрудник се пробва да организира прочувствен диалог и се усеща изолиран от проливен дъжд от неемоционални на практика оферти от отсрещната страна.
3. „ Ами в случай че се опитам да управлявам единствено себе си? “ Много разногласия се изострят от нуждата от изказвания по адрес на другия. А констатация от вида " Аз би трябвало да... " насочва желанието за надзор във вътрешността.
Според Духиг задачата не е да избегнете спор, а да разпознаете, на най-високо равнище, какъв вид диалог в действителност водите.
Как се карат щастливите двойки споделя редакторът Дерек Томпсън от The Atlantic, като се базира на причини от книгата на Дахиг.
В доста конфликтни обстановки се вижда следната наклонност. Първият сътрудник желае да показа страстите си и да ги удостовери.
Пример:
1: Шефът ми е гадняр и имам възприятието, че никой от сътрудниците ми не ме харесва.
2: Имам концепция. Може би би трябвало да организираш някакво събиране, с цел да разчупите леда.
1: Не ме слушаш, шефът ми просто е гадняр, елементарен и елементарен. Опитах се да бъда мил/а, само че това не е допустимо с този човек. С никого в офиса не се държи по този начин.
2. Това го чух. Просто се пробвам да оказа помощ. Ако организирате това събиране може...
1. Спри да се опитваш да ми набиеш решение на обстановката и просто ме изслушай.
И в този момент идва ред на втория сътрудник да се разтрои. Защото той слуша и осмисля всяка дума. Не е ли това, което вършат положителните сътрудници? И по някакъв метод всичко, което сте създали, ви е довело до кавга.
Този образец илюстрира по какъв начин вторият сътрудник прескача прочувствената част и незабавно минава към правенето на лист с решения. Впоследствие първият се ядосва и резултатът е спор, който не е поради липса на обич или грижа. Вторият сътрудник просто не е имал вероятността да се " отдръпне " и да проучва формата на диалога - разговорът не е брейнсторминг, а по-скоро е сесия за шерване.
Човек може да допусна, че най-хубавите събеседници са най-бързи с думите, най-талантливи в конструирането на причини, или най-умните в задаването на въпроси, с цел да съберат нова информация.
Според книгата на Духиг обаче нищо от това не е в основата на изкуството на сложните диалози в партньорските връзки. Много по-важно е да знаете разликата сред прочувствен и на практика продан на информация.
Какво се случва на процедура в кавгите
През 70-те години на предишния век група психолози желаят да схванат по какъв начин фамилните двойки се оправят с споровете. За опита се споделя и в книгата „ Love Shrinks “ (2011), напомня The Atlantic.
Психолозите вършат видео изявленията на съпрузи и съпруги, които приказват за съвсем всичко: домакинска работа, деца, другари, секс. Записани са повече от 1000 разногласието.
Когато експертите проучват данните, две неща стават явни. Първо, всички двойки се карат. Второ, кавгите имат извънредно друг резултат върху другите двойки.
Психолозите желаят да схванат за какво за някои двойки свадите са отрова, която унищожава връзката им капка по капка, до момента в който за други споровете са по-скоро като физиотерапевтична сесия - мъчителна сега, само че укрепваща връзките с времето.
Докато написа „ Суперкомуникатори ", Дахиг беседва с няколко от психолозите, провели опита, разказан в „ Love Shrinks " и чете стенограми от кавгите. Той схваща, че макар експертизата на психолозите, всички техни първични хипотези за кавгите са неверни.
Първата догадка е била, че щастливите и нещастните двойки се карат за разнообразни неща. Вторите може би по-често спорят за огромни неща – пари, здраве, корист със вещества. Докато при първите споровете са за тривиални неща, които няма да оставят диря („ Никога не сваляш капака на тоалетната паница! “). Тази догадка е била неправилна. Ако вие и вашият сътрудник се карате по съществени тематики като отговорност, пари и развъждане на деца, може да сте сигурни, че всички останали вършат същото.
Хипотеза № 2: Щастливите двойки просто са по-издръжливи. Може би просто са по-добри в прощаването и забравянето. Отново неверно. Всъщност откривателите откриват, че доста щастливи двойки са ужасни в прощаването и забравянето. Дори водят един и същи спор още веднъж и още веднъж - като Сизиф от древногръцката митология, който бута великански камък по нагоре по хълма. Тези двойки към момента си показват, че са щастливи.
Ключът не е, че щастливите двойки се карат за верните неща, а че се карат по верния метод.
„ Психолозите откриват, че при неприятни кавги и диалози и двамата във връзката се пробват да се управляват един различен “, написа Духиг.
Това може да одобри формата на изказвания от вида: „ Трябва да спреш да приказваш “, „ Трябва да спреш да работиш толкоз доста “, „ Е, би трябвало да работиш повече “, „ Трябва да приказваш с мен повече ”, „ Трябва да ме слушаш повече! ”
Вместо да се пробват да управляват сътрудниците си, щастливите двойки са по-склонни да се съсредоточат върху управлението на себе си. Седят повече безмълвно. Забавят абсурда, като размишляват, преди да приказват.
Опират се на изказвания като: „ Чувствам се засегнат, че сподели това за родителите ми “, а не на директни догатки: „ Винаги си ненавиждал майка ми “.
Здравите двойки също се стремят да управляват границите на самия спор.
„ Когато щастливите двойки се карат, те нормално се пробват да създадат кавгата си допустимо най-малка, с цел да не я оставят да прерасне в други кавги ", счита Бенджамин Карни от на Лабораторията за брак и близки връзки в UCLA, представен в книгата на Духиг.
„ Не отваряйте нови табове "
Когато човек се усеща в отбранителна позиция по време на спор, постоянно се случва той да промени тематиката, с което да отвори нов таб или нов раздел (препракта към табовете в уеб браузърите), написа създателят на The Atlantic.
Пример:
1: Може ли да те помоля да ми отговаряш малко по-бързо, когато ти пиша или ти звъня "
2: „ Права си. Ще ти връщам отговори по-бързо. / „ Била съм зает/заета "
Ако индивидът отговори по втория метод, една от идващите реплики може да бъде „ И за какво (изобщо да ти давам отговор по-бързо) не виждаш какъв брой крепко работя? “, което си е чисто отваряне на нов раздел във към този момент стартирания спор или връщане към предходен забранен в спор. Това Дерек Томпсън назовава „ отваряне на нови табове ", съвсем като в брузър.
За Томпсън с течение на времето това неуместно държание е станало толкоз явно за него, че стига до заключението, че прекалено много табове в диалог неизбежно забавят взаимното схващане и срутват продуктивния разговор.
Идеята е, в случай че единият сътрудник се усеща отчаян, че другият не е измил чиниите, да не повдига тематика от предходна кавга или да не стартира нова. Разговорът би трябвало да е стеснен до сапун и чинии.
„ Не отваряйте нови табове “ не е някакво изцяло ново просветление. Ключът към положителната кавга е упражняването на надзор върху себе си и върху тематиката на диалога.
Много взаимоотношения могат да се запазят, в случай че си задаваме три доста къси въпроса в разгара на спор.
1. „ Отваряме ли нови табове? “ Твърде доста кавги ескалират, когато един тежък диалог се разклони в няколко сложни тематики.
2. „ Споделяме ли или търсим решение на проблем? “ Много кавги стартират, когато един сътрудник се пробва да организира прочувствен диалог и се усеща изолиран от проливен дъжд от неемоционални на практика оферти от отсрещната страна.
3. „ Ами в случай че се опитам да управлявам единствено себе си? “ Много разногласия се изострят от нуждата от изказвания по адрес на другия. А констатация от вида " Аз би трябвало да... " насочва желанието за надзор във вътрешността.
Според Духиг задачата не е да избегнете спор, а да разпознаете, на най-високо равнище, какъв вид диалог в действителност водите.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ