Владислав Стоименов: актьорът, който е изгряваща звезда като режисьор
" Един човек, който преоткрива себе си и света, в който живее. "
Така показва себе си артистът и сценичен режисьор Владислав Стоименов, с който се срещаме в един от дребното слънчеви дни при започване на юни. Той е част от трупата на Младежки спектакъл " Николай Бинев ", взе участие във кино лентата на Валери Йорданов " Шекспир като улично куче ", неотдавна завоюва и.
Роден е през 1996 година в Шумен. Театърът навлиза в живота му с помощта на неговата майка, която му демонстрира какво е това изкуство. Първият театър, който гледа, е на фестивала " Друмеви театрални празници " в Шумен - " Змейове " с режисьор Бина Харалампиева. В учебно заведение го канят да влезе в едно зрелище и той споделя " да ". И по този начин незабелязано и може би на смешка стартира театралният му път.
Кандидатства в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", където го одобряват да учи " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. доктор Атанас Атанасов. След това придобива и магистърска степен " Режисура в театралните изкуства " с ръководители проф. Пламен Марков, доцент Петър Кауков и Явор Гърдев.
Разказва, че по пътя си среща доста учители: " Гледам да се изучавам от всекиго, тъй като всеки един човек може да бъде източник на знание и опит. Има и доста образци, които се пробвам да последвам, тъй като същински ме въодушевяват с това, което те вършат. Това е отлично, тъй като от време на време, с цел да се възпламени нещо в нас, имаме потребност от външен повод ".
Първото му зрелище като професионален артист е " Катастрофа " (Театрална работилница " Сфумато " ) с режисьор Антон Угринов. Спектакълът е на съдружие " 5х5 " и е по текстове на Харолд Пинтър и Самюел Бекет. " Катастрофа " следва няколко сюжетни линии, които показват тематиката за властта. Представлението е фрагментарно и всеки един от актьорите има няколко функции, които са обединени от единна логичност.
© София Филм Фест
Кадър от кино лентата " Шекспир като улично куче "
Дебютът на Владислав Стоименов като артист в киното е във кино лентата " Шекспир като улично куче " с режисьор Валери Йорданов. Неговият воин Шеки е едно момче, чийто живот е белязан от две крайности - театъра и уличния бокс. Той умее да написа доста добре, обожава да чете Шекспир, само че по едно и също време с това е гангстерът на своята улица. Във кино лентата Владислав си партнира с Васил Илиев, с който си поделят премията за основна мъжка роля от 40-ото издание на фестивала " Златна роза ".
Владислав Стоименов споделя, че има допирни точки сред него и героя му във кино лентата, само че те се трансформират непрекъснато: " Вярвам, че индивидът е динамична големина и е напълно естествено, когато сме работили по този филм, да съм отключил нещо у себе си, за което Валери да каже: " Това е моят човек. " Но поради това, че ние се развиваме, е обикновено тогава някакви неща да са били годни, а в този момент не. "
За да бъдат определени за функциите си в този филм, двамата с Васил Илиев минават през многочислени кастинги. Владислав споделя, че снимачният развой го е научил на доста неща, най-много на това да развие актьорска сетивност пред камера, тъй като играта пред камерата е доста по-различна от играта на сцената:
" В театъра всичко е тук и в този момент и не съществува преграда сред теб и феновете. При играта пред камерата се построява една невидима стена, която малко или доста те отчуждава от фена. Това по някакъв метод разграничава вида фен, тъй като единият има директна връзка с художествената действителност, а другият - косвена. Това оказва въздействие върху метода, по който ти действаш сега.
Играта пред камера се запечатва и остава такава каквато е, до момента в който едно зрелище всякога е друго като сила и взаимоотношения.
Може би заради това доста постоянно, с цел да схванеш в дълбочина смисъла на една концепция, фраза или монолог, е належащо време - с развиването на представлението се следи и израстване на персонажа. "
Някъде около премиерата на кино лентата, артистът взема решение за малко да остане отвън светлината на прожекторите и да се изяви като режисьор. Спира се на постановката " Арт " от Ясмина Реза и я предлага на шефа на Младежкия спектакъл. Поставя я точно там, а за функциите избира Петър Петров-Перо, Кирил Недков и Георги Гоцин. Именно за режисьорския си дебют Владислав получава " Аскеер " за изгряваща звезда, а.
Това, което го предизвика да изследва тази пиеса, е архетипната тематика за другарството и властовите механизми, които го ръководят: по какъв начин ние гледаме на другарството, дали то е една равновесна система, или там едноличното мнение се приема като закон и работи строго завършена подчиненост в връзките.
Интересното в пиесата съгласно него е, че се изследва тематиката за другарството през призмата на изкуството. По думите му драматургичният текст е многопластов и това дава опция вътре да намираш най-различни линии както сред персонажите, по този начин и обвързани вторични звена като тематиката за отчуждаването и безразличието. Не на последно място обект на интерес става и ролята на езика за оголването на концепцията за другарството като равновесна система - в спора, доведен до парадокс посредством преекспониране на баналното, могат да бъдат открити дълбоките разломи в видимо безпрепятствено скрепените другарски връзки.
© Гергана Дамянова
Георги Гоцин, Кирил Недков и Петър Петров-Перо в " Арт "
Спектакълът също по този начин визира въпроси като тези дали сме способни да бъдем другари, чуваме ли се, разбираме ли се един различен: " В пиесата виждаш по какъв начин тези хора, които се познават от толкоз доста време, в един миг стартират да смъкват кожа от телата си с думи, тъй като егото настава и никой не е подготвен и не може да одобри индивида насреща, който познава до болежка, само че в действителност се оказва, че не е напълно по този начин. Всичко това е показано с възприятие за комизъм, което прави текста завладяващ. "
За работата си по този театър Владислав Стоименов получава премия " Аскеер ", за която споделя, че приема като комплимент за това, че някой е оценил труда му: " Радвам се, че фондация " А`Аскеер " оцени нашия труд, само че виждам да заставам единствено в това. Опитвам се да не си притурям непотребна тежест или значение, тъй като в последна сметка това идва, отминава и по-късно може би няма чак такова значение. "
Владислав споделя, че желае да се развива както като артист, по този начин и като режисьор: " Двете неща по прекомерно друг метод разкриват какъв е светът, в който пребивавам. Придават доста по-голям смисъл на това кой съм, тъй като имам вяра, че театърът прилича нас самите.
Като артист доста ми харесва това, че мога да " полудея " по верен метод, а като режисьор това, че мога да проучвам нещо в неговата мащабност - дълбочина на хрумвания, внушения, новост, тема и логичност. Може би по този метод сполучвам в по-голяма степен да преоткрия себе си.
Харесва ми това да давам независимост на актьорите, аз самият съм артист и се усещам благополучен когато ми дават свободата да изявя своя гений, тъй като това е двустранен развой. В този смисъл доверието е належащо, защото актьорите са тези, които ще пресъздадат облиците, затова не трябва да се подценява тяхното чувство. "
А каква е цената на това да се занимаваш с изкуство през днешния ден? Каква е задачата на театъра? Актьорът споделя, че изкуството е нещо, което изисква доста старания и сила: " Аз персонално имам вяра, че функционалността на театъра е да те държи безсънен, фокусиран и да вълнува. Напоследък дори мисля, че театърът има способността да сплотява поради силата на груповото прекарване - група хора изпитва нещо доста мощно дружно и това общо прекарване има съответна цел - търсене на решения. По този метод стартира един развой на идентификация с съответен персонаж и през него човек търси отговори за самия себе си. "
А посредством срещата с огромните драматурзи, режисьори и текстове Владислав има вяра, че посредством тях се трансформира вероятността, през която гледаме на нещата. Това дава опция да се опитва в театралните форми, създаване на нов сценичен език и театрални техники. Споделя, че с помощта на срещите си с тях сега е на стадий, в който задълбочава разбирането за всичко това, което би желал да прави, и за посоката, в която би желал да се развива. И има вяра, че както животът непрекъснато се трансформира, по този начин и театърът, тъй като той прилича неговият темп.
Така показва себе си артистът и сценичен режисьор Владислав Стоименов, с който се срещаме в един от дребното слънчеви дни при започване на юни. Той е част от трупата на Младежки спектакъл " Николай Бинев ", взе участие във кино лентата на Валери Йорданов " Шекспир като улично куче ", неотдавна завоюва и.
Роден е през 1996 година в Шумен. Театърът навлиза в живота му с помощта на неговата майка, която му демонстрира какво е това изкуство. Първият театър, който гледа, е на фестивала " Друмеви театрални празници " в Шумен - " Змейове " с режисьор Бина Харалампиева. В учебно заведение го канят да влезе в едно зрелище и той споделя " да ". И по този начин незабелязано и може би на смешка стартира театралният му път.
Кандидатства в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", където го одобряват да учи " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. доктор Атанас Атанасов. След това придобива и магистърска степен " Режисура в театралните изкуства " с ръководители проф. Пламен Марков, доцент Петър Кауков и Явор Гърдев.
Разказва, че по пътя си среща доста учители: " Гледам да се изучавам от всекиго, тъй като всеки един човек може да бъде източник на знание и опит. Има и доста образци, които се пробвам да последвам, тъй като същински ме въодушевяват с това, което те вършат. Това е отлично, тъй като от време на време, с цел да се възпламени нещо в нас, имаме потребност от външен повод ".
Първото му зрелище като професионален артист е " Катастрофа " (Театрална работилница " Сфумато " ) с режисьор Антон Угринов. Спектакълът е на съдружие " 5х5 " и е по текстове на Харолд Пинтър и Самюел Бекет. " Катастрофа " следва няколко сюжетни линии, които показват тематиката за властта. Представлението е фрагментарно и всеки един от актьорите има няколко функции, които са обединени от единна логичност.
© София Филм Фест
Кадър от кино лентата " Шекспир като улично куче "
Дебютът на Владислав Стоименов като артист в киното е във кино лентата " Шекспир като улично куче " с режисьор Валери Йорданов. Неговият воин Шеки е едно момче, чийто живот е белязан от две крайности - театъра и уличния бокс. Той умее да написа доста добре, обожава да чете Шекспир, само че по едно и също време с това е гангстерът на своята улица. Във кино лентата Владислав си партнира с Васил Илиев, с който си поделят премията за основна мъжка роля от 40-ото издание на фестивала " Златна роза ".
Владислав Стоименов споделя, че има допирни точки сред него и героя му във кино лентата, само че те се трансформират непрекъснато: " Вярвам, че индивидът е динамична големина и е напълно естествено, когато сме работили по този филм, да съм отключил нещо у себе си, за което Валери да каже: " Това е моят човек. " Но поради това, че ние се развиваме, е обикновено тогава някакви неща да са били годни, а в този момент не. "
За да бъдат определени за функциите си в този филм, двамата с Васил Илиев минават през многочислени кастинги. Владислав споделя, че снимачният развой го е научил на доста неща, най-много на това да развие актьорска сетивност пред камера, тъй като играта пред камерата е доста по-различна от играта на сцената:
" В театъра всичко е тук и в този момент и не съществува преграда сред теб и феновете. При играта пред камерата се построява една невидима стена, която малко или доста те отчуждава от фена. Това по някакъв метод разграничава вида фен, тъй като единият има директна връзка с художествената действителност, а другият - косвена. Това оказва въздействие върху метода, по който ти действаш сега.
Играта пред камера се запечатва и остава такава каквато е, до момента в който едно зрелище всякога е друго като сила и взаимоотношения.
Може би заради това доста постоянно, с цел да схванеш в дълбочина смисъла на една концепция, фраза или монолог, е належащо време - с развиването на представлението се следи и израстване на персонажа. "
Някъде около премиерата на кино лентата, артистът взема решение за малко да остане отвън светлината на прожекторите и да се изяви като режисьор. Спира се на постановката " Арт " от Ясмина Реза и я предлага на шефа на Младежкия спектакъл. Поставя я точно там, а за функциите избира Петър Петров-Перо, Кирил Недков и Георги Гоцин. Именно за режисьорския си дебют Владислав получава " Аскеер " за изгряваща звезда, а.
Това, което го предизвика да изследва тази пиеса, е архетипната тематика за другарството и властовите механизми, които го ръководят: по какъв начин ние гледаме на другарството, дали то е една равновесна система, или там едноличното мнение се приема като закон и работи строго завършена подчиненост в връзките.
Интересното в пиесата съгласно него е, че се изследва тематиката за другарството през призмата на изкуството. По думите му драматургичният текст е многопластов и това дава опция вътре да намираш най-различни линии както сред персонажите, по този начин и обвързани вторични звена като тематиката за отчуждаването и безразличието. Не на последно място обект на интерес става и ролята на езика за оголването на концепцията за другарството като равновесна система - в спора, доведен до парадокс посредством преекспониране на баналното, могат да бъдат открити дълбоките разломи в видимо безпрепятствено скрепените другарски връзки.
© Гергана Дамянова
Георги Гоцин, Кирил Недков и Петър Петров-Перо в " Арт "
Спектакълът също по този начин визира въпроси като тези дали сме способни да бъдем другари, чуваме ли се, разбираме ли се един различен: " В пиесата виждаш по какъв начин тези хора, които се познават от толкоз доста време, в един миг стартират да смъкват кожа от телата си с думи, тъй като егото настава и никой не е подготвен и не може да одобри индивида насреща, който познава до болежка, само че в действителност се оказва, че не е напълно по този начин. Всичко това е показано с възприятие за комизъм, което прави текста завладяващ. "
За работата си по този театър Владислав Стоименов получава премия " Аскеер ", за която споделя, че приема като комплимент за това, че някой е оценил труда му: " Радвам се, че фондация " А`Аскеер " оцени нашия труд, само че виждам да заставам единствено в това. Опитвам се да не си притурям непотребна тежест или значение, тъй като в последна сметка това идва, отминава и по-късно може би няма чак такова значение. "
Владислав споделя, че желае да се развива както като артист, по този начин и като режисьор: " Двете неща по прекомерно друг метод разкриват какъв е светът, в който пребивавам. Придават доста по-голям смисъл на това кой съм, тъй като имам вяра, че театърът прилича нас самите.
Като артист доста ми харесва това, че мога да " полудея " по верен метод, а като режисьор това, че мога да проучвам нещо в неговата мащабност - дълбочина на хрумвания, внушения, новост, тема и логичност. Може би по този метод сполучвам в по-голяма степен да преоткрия себе си.
Харесва ми това да давам независимост на актьорите, аз самият съм артист и се усещам благополучен когато ми дават свободата да изявя своя гений, тъй като това е двустранен развой. В този смисъл доверието е належащо, защото актьорите са тези, които ще пресъздадат облиците, затова не трябва да се подценява тяхното чувство. "
А каква е цената на това да се занимаваш с изкуство през днешния ден? Каква е задачата на театъра? Актьорът споделя, че изкуството е нещо, което изисква доста старания и сила: " Аз персонално имам вяра, че функционалността на театъра е да те държи безсънен, фокусиран и да вълнува. Напоследък дори мисля, че театърът има способността да сплотява поради силата на груповото прекарване - група хора изпитва нещо доста мощно дружно и това общо прекарване има съответна цел - търсене на решения. По този метод стартира един развой на идентификация с съответен персонаж и през него човек търси отговори за самия себе си. "
А посредством срещата с огромните драматурзи, режисьори и текстове Владислав има вяра, че посредством тях се трансформира вероятността, през която гледаме на нещата. Това дава опция да се опитва в театралните форми, създаване на нов сценичен език и театрални техники. Споделя, че с помощта на срещите си с тях сега е на стадий, в който задълбочава разбирането за всичко това, което би желал да прави, и за посоката, в която би желал да се развива. И има вяра, че както животът непрекъснато се трансформира, по този начин и театърът, тъй като той прилича неговият темп.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ