Олигархичният кръг „Капитал“ ликвидира спецпрокуратурата. Надежда Йорданова вкара лобизма през парадния вход на правосъдното министерство
Два законопроекта за публично разискване показа ръководеното от Надежда Йорданова Министерство на правораздаването в първия месец на 2022-а година. Първият - за промени в Граждански процесуален кодекс, а вторият - за смяна на правосъдния закон. Прави усещане, че и по двата законопроекта, Йорданова понижава на половина периода за публични съвещания, като от един месец той е редуциран на две седмици. По значителното обаче е, че посредством предлаганите промени в Граждански процесуален кодекс, а още повече тези в Закон за съдебната власт, безнадеждната правосъдна шефка, вкарва лобисткото законодателство не даже скрито, а непосредствено през парадния вход на ведомството, а оттова зависимостите ще се трансферират и към Народното събрание. Това оповестява в собствен разбор " Труд ".
По готвените промени в Граждански процесуален кодекс, свързани с прекачване към министъра на правораздаването на опцията да съставлява страната по каузи, Антикорупционната комисия непосредствено разгласи, че се основава корупционен риск. Facebook група, носеща хумористичното заглавие „ Правна полуда “ и списвана от съдии, юристи и представители на академичната общественост, пък непосредствено попита: „ Чии ползи се обслужват с преместването на държавното юрисконсултство в Министерството на правораздаването? “. В юридическата колегия добре се знае името на адвокатската фирма, която ще бъде облагодетелствана от измененията в Граждански процесуален кодекс. Въпрос на време е, в случай че съдружното болшинство прокара текстовете през Народното събрание, това име да стане и публично известно, откакто адвокатската фирма подписа съответния контракт с правосъдното министерство.
Проектът за ремонт на правосъдния закон, който Йорданова пусна по мрачно в края на работния ден в петък, освен разкрива тоталните зависимости на политическото управление на министерството, само че за прощален път изважда на показ и юридическата мизерия на създателите. Няма никакво подозрение, че стартирането на плана в петък по здрач имаше връзка със състоялото се в събота по обед Национално заседание на „ Да, България “, преизбрало за водач на партията единствения претендент Христо Иванов. Политическото избавяне на Иванов бе уредено и с анонса му, също от петък, че предлага основаването на парламентарна комисия за промяна на Конституцията. Иванов желае Народното събрание да промени главния закон, най-много с цел да обезпечи надзор върху парламентарната квота във Висшия правосъден съвет, като това безусловно стане преди стартирането на процедурата по желание на нов състав. Конституционалисти обаче са безапелационни, че възможностите нещо сходно да се случи в границите на идващите два месеца е безусловно невероятно, защото при започване на април, процедурата за новите правосъдни кадровици би трябвало да започва. От плана за смяна на Закон за съдебната власт е видно, че той има реваншистки привкус, изключително що се отнася до сегашния състав на Висш съдебен съвет и на инспектората към него. За кукловодите на Христо Иванов и наследничката му в Министерство на правосъдието - Надежда Йорданова, е непростимо, че този Висш съдебен съвет избра на два пъти Иван Гешев за основен прокурор, а още повече, че отхвърлят да се огънат под натиска за отстраняването му, което служебният министър на правораздаването Янаки Стоилов изиска по фабрикувани от вътрешния министър Бойко Рашков претекстове, основаващи се на политически заявления на Съюза на съдиите в България, други НПО-та и на отрязъци от вестници. Заради това кадровиците, които ще се върнат в правосъдната власт след края на мандата, не би трябвало да получат покачване, считат от Министерство на правосъдието. Същото се планува и за правосъдните инспектори.
Същността на правосъдния закон обаче е плануваното в него очистване на спецправосъдието. За няма и година време това е трети опит на олигархичния кръг „ Капитал “ и група подсъдими олигарси, чрез политическите си проксита, да пробват да закрият спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Подобно и на предходните два плана, които Надежда Йорданова внасяше непосредствено като народен представител, дружно с Христо Иванов и други депутати от „ Демократична България “, този също се оказва цялостен с недомислици и груби фактологични неточности. Куриозът в плана за ремонт на Закон за съдебната власт, импортиран в 46-ото Народно заседание, бе, че закононарушения, свързани с тероризъм трябваше да се проверяват от районните прокуратури и да са подсъдни надлежно на районните съдилища. Този път „ бисерът “ е, че приемник на Специализирана прокуратура ще бъде Софийска окръжна прокуратура. Поне по този начин е записано на стр. 6 от претекстовете. Правилното би трябвало да е Софийска градска прокуратура, само че създателите на плана или са бързали да го довършат преди конференцията на „ Да, България “ или са стажанти в адвокатска адвокатска фирма и са пропуснали лекциите си през първия учебен срок на първия курс, компетентност право. Всъщност, единият не изключва другият вид.
По-интересно е, че Министерство на правосъдието загърбва концепцията на служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който преди да бъде „ заплатен “ за офанзивите си против обвинител №1 посредством изпращането му в Конституционния съд, оферираше делата на спецсъдилищата да се поемат от апелативните съдилища в петте апелативни региона на страната. Това, съгласно Стоилов, трябваше да подсигурява, че локалните зависимости ще бъдат избегнати. Тъкмо това обаче предлага Надежда Йорданова, която счита, че не е проблем, в случай че делата против проведените незаконни групи на братя Галеви следва да се гледат в Кюстендил, против Димитър Желязков - в Бургас, а против Ценко Чоков - във Враца. Нищо че историята е посочила по какъв начин локални феодали имат солидни контакти в правосъдната система на локално равнище и това е измежду главните аргументи дълги години водачите на незаконни групировки да останат недосегаеми.
Безспорно, най-облагодетелстван от плана на Закон за съдебната власт, който Йорданова се надява, че Народното събрание скоростно ще одобри през март месец, ще е политическият съдийски съюз в правосъдната власт, а точно – ССБ. Това би било допустимо, в случай че делата за корупция по високите етажи на властта бъдат върнати още веднъж в двете столични съдилища – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Именно двете правосъдни инстанции са бастион на двуцифрената върхушка на ССБ, за която цялата юридическа колегия знае в какъв брой прелестни връзки е с няколко столични адвокатски фирми, една от които пък обслужва персонално координатора на олигархичния кръг „ Капитал “ Иво Прокопиев. Ефектът от тази „ промяна “ ще е налице доста скоро, откакто се реализира. Тогава може и да забележим по какъв начин съдиите от ССБ ще четат закона по метод, по който са привикнали – за тези олигарси от кръга „ Капитал “, недосегаемостта ще е обезпечена, до момента в който против съперниците им – ще са в ход покровителствани от съда репресии. Как се „ правораздава “ в Софийски градски съд и САС е общоизвестен факт – Джок Полфрийман може да го каже. Може да го каже и оправданият за убийството в „ Борисовата градина “ Йоан Матев. А делата за корупция – тези, които са завършили с неоправдателни присъди, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Както в Съдебната палата се майтапят – не спецсъдилищата да се закрият, а когато се това стане със Софийски градски съд на ССБ, все ще е късно… Но тъй като става въпрос за корупционни закононарушения – в претекстовете към законопроекта на Надежда Йорданова, даже липсва обосновката – по какъв начин тъкмо са избрани съответните способени правосъдни органи, които ще се занимават с следствия на корупционни закононарушения.
Още по-интересно е, че очевидно в правосъдното министерство даже не знаят, че следственият отдел към Специализирана прокуратура е зает по делата, които са от компетентността на Европейската прокуратурата и деветимата делегирани прокурори на Лаура Кьовеши у нас. Излиза по този начин, че занапред ще се мисли по какъв начин при закриването на спецпрокуратурата ще се уреди въпроса с следствията на европрокуратурата. Ако текстовете бъдат признати във типа, препоръчан от „ вярата “ на „ Да, България “ в правораздаването, то Кьовеши надали ще е удовлетворена.
Прокарването на Закон за съдебната власт ще се следи с огромен интерес и от самите „ клиенти “ на спецпрокурорите. В момента пред Специализирания углавен съд „ висящи “ са делата против Цветан Василев и компания - за банкрута на КТБ, семействата Баневи и Арабаджиеви, Миню Стайков, братята Бобокови - за горенето на рискови боклуци и Нено Димов за безводието в Перник. Те и още доста като тях гледат на плана на Надежда Йорданова като на реванш против спецмагистратите. Доволен от ликвидирането на спецправосъдието би трябвало да е и Румен Овчаров, тогавашният сив кардинал на Българска социалистическа партия. Той получи неоправдателни присъди и на двете спецсъдебни инстанции.
Прави усещане и различен миг, който е образец за лицемерен стандарт на актуалното управление на правосъдното министерство. Години наред неправителствените организации, сложили основите на „ Да, България “ и политкомисарите от ССБ, обясняваха „ по какъв начин не се пишат закони на коляно “, зовяха за необятни и обществени съвещания, а обслужващите ги медии подлагаха на критика властта, че с промени в един закон, прокарват такива в различен. Сега, когато Христо Иванов е във властта, а неговата някогашна секретарка Надежда Йорданова персонално управлява правосъдното министерство, пък било то и като номинален министър на лобисти, тъкмо това се случва. Чрез смяната на Закон за съдебната власт се прокарва и корекция в член 194, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс. По този метод, вместо следователите да проверяват закононарушенията, дело на заемащи висши обществени постове, които са регламентирани в Антикорупционния закон (ЗПКОНПИ), това отсега нататък ще вършат служителите на реда. С този „ бонус “ се дават пълномощия на политизираното Министерство на вътрешните работи да проверява съперниците на властта, които към момента по една или друга, главно законодателна причина, не са отстранени от служба. Иначе казано – Надежда Йорданова прокарва лобистката концепция на Бойко Рашков за възобновяване на милицията, която (почти) безотговорно ще тормози опозицията и икономическите съперници на близки до властта предприемачи, до момента в който опъва чадър над злоупотребите на самите ръководещи.
На фона на обстоятелствата за съществуването на очевиден лобизъм в плановете за Граждански процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, рискът от това, че с ликвидирането на спецправосъдието, позабравените мутренски времена следва да изживеят своя подем, а европрокуратурата да остане без опция да проверява злоупотреби с еврофондове у нас, Надежда Йорданова решително твърди, че Четворната коалиция е твърдо решена да прокара измененията през пленарната зала на Народното събрание. Тази убеденост кукловодите на министърката на правораздаването и политическите й началници от „ Да, България “, а към този момент и от „ Продължаваме промяната “, я имаше и в предходните два Народното събрание. Тогава обаче властта по този начин и не се случи. Различното този път е, че до момента в който закрият спецсъдилищата ръководещите могат и да са хвърлили „ бялата забрадка “. И по никакъв начин не е инцидентно, че тъкмо това разгласи Христо Иванов. Явно прокарването на лобистките закони е допустимо само посредством подмолен напън, изнудване и шантаж сред сътрудници. Освен излъганите очаквания на хората, ужасени от резултата (без)Надежда в правораздаването занапред ще бъдат европейските ни сътрудници.
По готвените промени в Граждански процесуален кодекс, свързани с прекачване към министъра на правораздаването на опцията да съставлява страната по каузи, Антикорупционната комисия непосредствено разгласи, че се основава корупционен риск. Facebook група, носеща хумористичното заглавие „ Правна полуда “ и списвана от съдии, юристи и представители на академичната общественост, пък непосредствено попита: „ Чии ползи се обслужват с преместването на държавното юрисконсултство в Министерството на правораздаването? “. В юридическата колегия добре се знае името на адвокатската фирма, която ще бъде облагодетелствана от измененията в Граждански процесуален кодекс. Въпрос на време е, в случай че съдружното болшинство прокара текстовете през Народното събрание, това име да стане и публично известно, откакто адвокатската фирма подписа съответния контракт с правосъдното министерство.
Проектът за ремонт на правосъдния закон, който Йорданова пусна по мрачно в края на работния ден в петък, освен разкрива тоталните зависимости на политическото управление на министерството, само че за прощален път изважда на показ и юридическата мизерия на създателите. Няма никакво подозрение, че стартирането на плана в петък по здрач имаше връзка със състоялото се в събота по обед Национално заседание на „ Да, България “, преизбрало за водач на партията единствения претендент Христо Иванов. Политическото избавяне на Иванов бе уредено и с анонса му, също от петък, че предлага основаването на парламентарна комисия за промяна на Конституцията. Иванов желае Народното събрание да промени главния закон, най-много с цел да обезпечи надзор върху парламентарната квота във Висшия правосъден съвет, като това безусловно стане преди стартирането на процедурата по желание на нов състав. Конституционалисти обаче са безапелационни, че възможностите нещо сходно да се случи в границите на идващите два месеца е безусловно невероятно, защото при започване на април, процедурата за новите правосъдни кадровици би трябвало да започва. От плана за смяна на Закон за съдебната власт е видно, че той има реваншистки привкус, изключително що се отнася до сегашния състав на Висш съдебен съвет и на инспектората към него. За кукловодите на Христо Иванов и наследничката му в Министерство на правосъдието - Надежда Йорданова, е непростимо, че този Висш съдебен съвет избра на два пъти Иван Гешев за основен прокурор, а още повече, че отхвърлят да се огънат под натиска за отстраняването му, което служебният министър на правораздаването Янаки Стоилов изиска по фабрикувани от вътрешния министър Бойко Рашков претекстове, основаващи се на политически заявления на Съюза на съдиите в България, други НПО-та и на отрязъци от вестници. Заради това кадровиците, които ще се върнат в правосъдната власт след края на мандата, не би трябвало да получат покачване, считат от Министерство на правосъдието. Същото се планува и за правосъдните инспектори.
Същността на правосъдния закон обаче е плануваното в него очистване на спецправосъдието. За няма и година време това е трети опит на олигархичния кръг „ Капитал “ и група подсъдими олигарси, чрез политическите си проксита, да пробват да закрият спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Подобно и на предходните два плана, които Надежда Йорданова внасяше непосредствено като народен представител, дружно с Христо Иванов и други депутати от „ Демократична България “, този също се оказва цялостен с недомислици и груби фактологични неточности. Куриозът в плана за ремонт на Закон за съдебната власт, импортиран в 46-ото Народно заседание, бе, че закононарушения, свързани с тероризъм трябваше да се проверяват от районните прокуратури и да са подсъдни надлежно на районните съдилища. Този път „ бисерът “ е, че приемник на Специализирана прокуратура ще бъде Софийска окръжна прокуратура. Поне по този начин е записано на стр. 6 от претекстовете. Правилното би трябвало да е Софийска градска прокуратура, само че създателите на плана или са бързали да го довършат преди конференцията на „ Да, България “ или са стажанти в адвокатска адвокатска фирма и са пропуснали лекциите си през първия учебен срок на първия курс, компетентност право. Всъщност, единият не изключва другият вид.
По-интересно е, че Министерство на правосъдието загърбва концепцията на служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който преди да бъде „ заплатен “ за офанзивите си против обвинител №1 посредством изпращането му в Конституционния съд, оферираше делата на спецсъдилищата да се поемат от апелативните съдилища в петте апелативни региона на страната. Това, съгласно Стоилов, трябваше да подсигурява, че локалните зависимости ще бъдат избегнати. Тъкмо това обаче предлага Надежда Йорданова, която счита, че не е проблем, в случай че делата против проведените незаконни групи на братя Галеви следва да се гледат в Кюстендил, против Димитър Желязков - в Бургас, а против Ценко Чоков - във Враца. Нищо че историята е посочила по какъв начин локални феодали имат солидни контакти в правосъдната система на локално равнище и това е измежду главните аргументи дълги години водачите на незаконни групировки да останат недосегаеми.
Безспорно, най-облагодетелстван от плана на Закон за съдебната власт, който Йорданова се надява, че Народното събрание скоростно ще одобри през март месец, ще е политическият съдийски съюз в правосъдната власт, а точно – ССБ. Това би било допустимо, в случай че делата за корупция по високите етажи на властта бъдат върнати още веднъж в двете столични съдилища – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Именно двете правосъдни инстанции са бастион на двуцифрената върхушка на ССБ, за която цялата юридическа колегия знае в какъв брой прелестни връзки е с няколко столични адвокатски фирми, една от които пък обслужва персонално координатора на олигархичния кръг „ Капитал “ Иво Прокопиев. Ефектът от тази „ промяна “ ще е налице доста скоро, откакто се реализира. Тогава може и да забележим по какъв начин съдиите от ССБ ще четат закона по метод, по който са привикнали – за тези олигарси от кръга „ Капитал “, недосегаемостта ще е обезпечена, до момента в който против съперниците им – ще са в ход покровителствани от съда репресии. Как се „ правораздава “ в Софийски градски съд и САС е общоизвестен факт – Джок Полфрийман може да го каже. Може да го каже и оправданият за убийството в „ Борисовата градина “ Йоан Матев. А делата за корупция – тези, които са завършили с неоправдателни присъди, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Както в Съдебната палата се майтапят – не спецсъдилищата да се закрият, а когато се това стане със Софийски градски съд на ССБ, все ще е късно… Но тъй като става въпрос за корупционни закононарушения – в претекстовете към законопроекта на Надежда Йорданова, даже липсва обосновката – по какъв начин тъкмо са избрани съответните способени правосъдни органи, които ще се занимават с следствия на корупционни закононарушения.
Още по-интересно е, че очевидно в правосъдното министерство даже не знаят, че следственият отдел към Специализирана прокуратура е зает по делата, които са от компетентността на Европейската прокуратурата и деветимата делегирани прокурори на Лаура Кьовеши у нас. Излиза по този начин, че занапред ще се мисли по какъв начин при закриването на спецпрокуратурата ще се уреди въпроса с следствията на европрокуратурата. Ако текстовете бъдат признати във типа, препоръчан от „ вярата “ на „ Да, България “ в правораздаването, то Кьовеши надали ще е удовлетворена.
Прокарването на Закон за съдебната власт ще се следи с огромен интерес и от самите „ клиенти “ на спецпрокурорите. В момента пред Специализирания углавен съд „ висящи “ са делата против Цветан Василев и компания - за банкрута на КТБ, семействата Баневи и Арабаджиеви, Миню Стайков, братята Бобокови - за горенето на рискови боклуци и Нено Димов за безводието в Перник. Те и още доста като тях гледат на плана на Надежда Йорданова като на реванш против спецмагистратите. Доволен от ликвидирането на спецправосъдието би трябвало да е и Румен Овчаров, тогавашният сив кардинал на Българска социалистическа партия. Той получи неоправдателни присъди и на двете спецсъдебни инстанции.
Прави усещане и различен миг, който е образец за лицемерен стандарт на актуалното управление на правосъдното министерство. Години наред неправителствените организации, сложили основите на „ Да, България “ и политкомисарите от ССБ, обясняваха „ по какъв начин не се пишат закони на коляно “, зовяха за необятни и обществени съвещания, а обслужващите ги медии подлагаха на критика властта, че с промени в един закон, прокарват такива в различен. Сега, когато Христо Иванов е във властта, а неговата някогашна секретарка Надежда Йорданова персонално управлява правосъдното министерство, пък било то и като номинален министър на лобисти, тъкмо това се случва. Чрез смяната на Закон за съдебната власт се прокарва и корекция в член 194, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс. По този метод, вместо следователите да проверяват закононарушенията, дело на заемащи висши обществени постове, които са регламентирани в Антикорупционния закон (ЗПКОНПИ), това отсега нататък ще вършат служителите на реда. С този „ бонус “ се дават пълномощия на политизираното Министерство на вътрешните работи да проверява съперниците на властта, които към момента по една или друга, главно законодателна причина, не са отстранени от служба. Иначе казано – Надежда Йорданова прокарва лобистката концепция на Бойко Рашков за възобновяване на милицията, която (почти) безотговорно ще тормози опозицията и икономическите съперници на близки до властта предприемачи, до момента в който опъва чадър над злоупотребите на самите ръководещи.
На фона на обстоятелствата за съществуването на очевиден лобизъм в плановете за Граждански процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, рискът от това, че с ликвидирането на спецправосъдието, позабравените мутренски времена следва да изживеят своя подем, а европрокуратурата да остане без опция да проверява злоупотреби с еврофондове у нас, Надежда Йорданова решително твърди, че Четворната коалиция е твърдо решена да прокара измененията през пленарната зала на Народното събрание. Тази убеденост кукловодите на министърката на правораздаването и политическите й началници от „ Да, България “, а към този момент и от „ Продължаваме промяната “, я имаше и в предходните два Народното събрание. Тогава обаче властта по този начин и не се случи. Различното този път е, че до момента в който закрият спецсъдилищата ръководещите могат и да са хвърлили „ бялата забрадка “. И по никакъв начин не е инцидентно, че тъкмо това разгласи Христо Иванов. Явно прокарването на лобистките закони е допустимо само посредством подмолен напън, изнудване и шантаж сред сътрудници. Освен излъганите очаквания на хората, ужасени от резултата (без)Надежда в правораздаването занапред ще бъдат европейските ни сътрудници.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ