Илияна Йотова: Очакват ни две тежки години заради новия пакт за миграцията на ЕС
Йотова разяснява и новия пакт за миграцията и убежището , който публично беше утвърден от министрите на стопанската система на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС).
" 10 години бяха нужни на европейските институции, с цел да създадат европейското законодателство. България публично поддържа пакта, само че и тук стартират нашите проблеми, тъй като единствено в границите на две години би трябвало да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от доста старания на разнообразни равнища в България, за жалост се резервираха текстовете, в които главната тежест за миграционните талази и потоци ще поемат страните на външните граници на Европейски Съюз, каквато е и България ", сподели тя.
Вицепрезидентът акцентира, че с новия пакт се слагат още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще би трябвало да бъде осъществено всичко - от идентификацията на влизащите мигранти до вероятно тяхната реадмисия .
" Не съм сигурна, че ние разполагаме с този запас и за това споделям, че идващите две години ще са доста тежки за страната ни, с цел да можем да влезем в границите на гласуваните европейски закони ", изясни Йотов.
Като човек, който повече от 17 години се занимава с тематиката миграция считам, че този принцип на релокация, който е умислен в пакта, няма да проработи и в този момент. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и в този момент. Ще има не малко страни, които ще избират да заплащат в европейския бюджет, само че да не одобряват мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, освен в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, сподели още тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Според нея от ден на ден деца идват в страната ни без никакви придружители.
" Те имат голям пакет от проблеми, който доста мъчно се взема решение. Първо - по какъв начин влизат те в България? Те са жертва на каналджии, заплаща се доста съществено за тяхното превозване незаконно, тъй като по-късно се счита, че ще могат да издърпат и родителите, защото към този момент има европейски закони за събиране на фамилиите, това е по този начин нареченото " вторично придвижване на мигранти ". Вторият огромен проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без персонални документи и в множеството случай ние не знаем на какъв брой години са ", добави вицепрезидентът.
Снимка: БТА
Тя изясни, че съгласно новото законодателство всяко едно дете би трябвало да има аставник и добави, че в България тази система въобще не е развита. По думите ѝ сега формалните юридически адвокатски фирми и юристи, които се занимават с центровете, поемат функционалностите и на настойници.
Йотова бе безапелационна, че ние сме задължени като страна да осигурим опазването на здравето и образованието на тези деца. Тя акцентира, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се показват за такива, не желаят децата да посещават български учебни заведения.
Според нея това задава една голяма заплаха за интеграцията на тези деца , тъй като една не дребна част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е създаден нито на българско, нито на европейско равнище.
Снимка: БТА
" Сигурна зона за непридружени деца бежанци "
Капацитетът на откритата през днешния ден " Сигурна зона за непридружени деца бежанци " в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) в град Харманли е 98 души, като броят може да бъде подсилен при рецесия. Сигурната зона е основана взаимно с Държавната организация за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с поддръжката на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.
Това е третата такава зона, открита в България . Средствата за построяването й са 1,6 милиона лв.. Периметърът за сигурна престояване разполага със спални за девойки и момчета, деца с увреждания, трапезария и всекидневна. Назначен е и профилиран личен състав. На откриването на зоната в Харманли през днешния ден участваха и служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов, и ръководителят а Държавната организация за бежанците Мариана Тошева.
Снимка: БТА
Убеден съм, че всяка институция, всяко министерство, е належащо да прави дребни, само че сигурни и постоянни стъпки, каза Калин Стоянов. Той уточни, че главната група непридружени лица са жители на трети страни, в които от години има военни спорове. От 2013 година, когато стартира мигрантският напън, ние извървяхме доста дълъг и сложен път, с цел да осъществим отговорностите си към тази група, означи вътрешният министър. След промени в редица нормативни актове, по негови думи към днешна дата идентифицирането на непридружените малолетни и малолетни измежду останалите мигранти е приоритет за всички институции.
Снимка: БТА
Председателят а Държавната организация за бежанците Мариана Тошева уточни, че правата на индивида стартират от правата на децата. Тя цитира статистика, съгласно която в последните години сме очевидци на невиждано повишаване на броя на непридружениете деца . Българи дружно с Нидерлания и Германия е от страните с максимален брой през 2023 година, а от 2021 година досега у нас са регистрирани над 15 000 непридружени деца. Тошева акцентира, че Сигурната зона е краткотрайна мярка и престоят на децата в нея би трябвало да е оптимално къс.
Тече и втора стратегия сред България Швейцария. Тя има мощен съставен елемент за ръководство на миграционните процеси, за връщане, реинтеграция и справяне с трафика на хора, сподели посланикът на страната у нас Раймунд Фурер. Той изрази вяра, че с тези ограничения могат да се реализиран триумфи. Проектът в РПЦ - Харманли е осъществен с финансова помощ от Швейцария.
Снимка: БТА
Директорът на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн счита, че необходимо е да се прави от ден на ден и повече за най-уязвимата група от мигрантите - децата. По данни на УНИЦЕФ настанените търсещи протекция в центъра в Харманли към днешна дата са 302-ма души, главно от Сирия. От тях 135 са деца.
" 10 години бяха нужни на европейските институции, с цел да създадат европейското законодателство. България публично поддържа пакта, само че и тук стартират нашите проблеми, тъй като единствено в границите на две години би трябвало да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от доста старания на разнообразни равнища в България, за жалост се резервираха текстовете, в които главната тежест за миграционните талази и потоци ще поемат страните на външните граници на Европейски Съюз, каквато е и България ", сподели тя.
Вицепрезидентът акцентира, че с новия пакт се слагат още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще би трябвало да бъде осъществено всичко - от идентификацията на влизащите мигранти до вероятно тяхната реадмисия .
" Не съм сигурна, че ние разполагаме с този запас и за това споделям, че идващите две години ще са доста тежки за страната ни, с цел да можем да влезем в границите на гласуваните европейски закони ", изясни Йотов.
Като човек, който повече от 17 години се занимава с тематиката миграция считам, че този принцип на релокация, който е умислен в пакта, няма да проработи и в този момент. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и в този момент. Ще има не малко страни, които ще избират да заплащат в европейския бюджет, само че да не одобряват мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, освен в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, сподели още тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Според нея от ден на ден деца идват в страната ни без никакви придружители.
" Те имат голям пакет от проблеми, който доста мъчно се взема решение. Първо - по какъв начин влизат те в България? Те са жертва на каналджии, заплаща се доста съществено за тяхното превозване незаконно, тъй като по-късно се счита, че ще могат да издърпат и родителите, защото към този момент има европейски закони за събиране на фамилиите, това е по този начин нареченото " вторично придвижване на мигранти ". Вторият огромен проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без персонални документи и в множеството случай ние не знаем на какъв брой години са ", добави вицепрезидентът.
Снимка: БТА
Тя изясни, че съгласно новото законодателство всяко едно дете би трябвало да има аставник и добави, че в България тази система въобще не е развита. По думите ѝ сега формалните юридически адвокатски фирми и юристи, които се занимават с центровете, поемат функционалностите и на настойници.
Йотова бе безапелационна, че ние сме задължени като страна да осигурим опазването на здравето и образованието на тези деца. Тя акцентира, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се показват за такива, не желаят децата да посещават български учебни заведения.
Според нея това задава една голяма заплаха за интеграцията на тези деца , тъй като една не дребна част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е създаден нито на българско, нито на европейско равнище.
Снимка: БТА
" Сигурна зона за непридружени деца бежанци "
Капацитетът на откритата през днешния ден " Сигурна зона за непридружени деца бежанци " в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) в град Харманли е 98 души, като броят може да бъде подсилен при рецесия. Сигурната зона е основана взаимно с Държавната организация за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с поддръжката на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.
Това е третата такава зона, открита в България . Средствата за построяването й са 1,6 милиона лв.. Периметърът за сигурна престояване разполага със спални за девойки и момчета, деца с увреждания, трапезария и всекидневна. Назначен е и профилиран личен състав. На откриването на зоната в Харманли през днешния ден участваха и служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов, и ръководителят а Държавната организация за бежанците Мариана Тошева.
Снимка: БТА
Убеден съм, че всяка институция, всяко министерство, е належащо да прави дребни, само че сигурни и постоянни стъпки, каза Калин Стоянов. Той уточни, че главната група непридружени лица са жители на трети страни, в които от години има военни спорове. От 2013 година, когато стартира мигрантският напън, ние извървяхме доста дълъг и сложен път, с цел да осъществим отговорностите си към тази група, означи вътрешният министър. След промени в редица нормативни актове, по негови думи към днешна дата идентифицирането на непридружените малолетни и малолетни измежду останалите мигранти е приоритет за всички институции.
Снимка: БТА
Председателят а Държавната организация за бежанците Мариана Тошева уточни, че правата на индивида стартират от правата на децата. Тя цитира статистика, съгласно която в последните години сме очевидци на невиждано повишаване на броя на непридружениете деца . Българи дружно с Нидерлания и Германия е от страните с максимален брой през 2023 година, а от 2021 година досега у нас са регистрирани над 15 000 непридружени деца. Тошева акцентира, че Сигурната зона е краткотрайна мярка и престоят на децата в нея би трябвало да е оптимално къс.
Тече и втора стратегия сред България Швейцария. Тя има мощен съставен елемент за ръководство на миграционните процеси, за връщане, реинтеграция и справяне с трафика на хора, сподели посланикът на страната у нас Раймунд Фурер. Той изрази вяра, че с тези ограничения могат да се реализиран триумфи. Проектът в РПЦ - Харманли е осъществен с финансова помощ от Швейцария.
Снимка: БТА
Директорът на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн счита, че необходимо е да се прави от ден на ден и повече за най-уязвимата група от мигрантите - децата. По данни на УНИЦЕФ настанените търсещи протекция в центъра в Харманли към днешна дата са 302-ма души, главно от Сирия. От тях 135 са деца.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ