Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили,

" Ние изследваме редовно, по време на всички избори, психическите профили, метода на живот, прочувственото положение, психично-здравния статус на хората, които не гласоподават. Последното огромно проучване беше 2023 година, след следващите избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 стопански дейни българи, без пенсионери, студенти и безработни. "

Това сподели в изявление за БНР общественият психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психическите асоциации.

25% от хронично негласуващите българи - солидна група, са хора, които живеят градивно и имат действителни достижения, занимават се с действия, насочени към развиване и реализация. Това е доста значима група, която не взе участие на избори, очерта една от групите в проучването той.

Според данните на ЦИК, на последните избори за парламент предишното лято, право на глас са имали съвсем 6,6 млн. гласоподаватели. Гласували са 40% от тях, а близо 4 млн. не са упражнили правото си на глас.

Почти половината участниците в миналогодишната извадка в този момент са  откликнали да се включат още веднъж. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласоподават на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е значимо да има чуваемост на тези причини, " на инат за всички комфортни на водещите политически сили послания ", които желаят да вземат властта единствено през твърдите си електорати.

Първи фактор с най-голяма тежест е същинската, неподправена угриженост на претендентите за благополучието на елементарните хора в България.

На второ място е политическата сензитивност към всички заинтригувани страни, умеене да се поддържа връзка от близко и намерено.

" Очакват претендентите да са чувствителни за другите дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни стратегии. "

42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно настройка, имат доста проблеми, които не се вземат решение от политическите играчи и не влизат в държавните политики, акцентира Пламен Димитров, като напомни част от резултатите на последното проучване.

" Хората чакат решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, само че които не са самовлюбени, които имат зряла убеденост в себе си. Които да ги съставляват, пазят и да им дават не просто сигурност и поддръжка, ангажираност, която се мери с практики и сред изборите. "

Терминът " углавен избор " за психолозите е прекомерно генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво сериозни, означи Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с доста високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и така наречен властохолици, които биха желали самите те да бъдат избирани.

Общо 75% от изследваните лица са със приблизително и на границата на високо равнище на прочувствено прегаряне. Сред водещите страсти при тях са настъпателност и обезсърчение – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в градивна, по този начин и в патогенна тенденция, изясни Димитров.

" Тъжното за младежите, с които разговаряхме, е, че доста от тях са прегорели преди да са почнали да поставят старания. "

Трети основен фактор е честността – да познават биографиите на претендентите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, уточни в умозаключение психологът.