Двама англичани в България: Невъзможно е да се върнем на Запад след всичко това, което открихме тук
Дунавската низина в Северна България е същинско бяло леке в туристическите пътеводители. Като пристигнеш на огромната гара в Попово, пейзажът въобще не е обаятелен, а против него са силозите на завода за преправка на слънчоглед. Наоколо е низина, засята със зърно, докъдето ти стига погледът, на места гористи хълмчета и села с идентични къщи от кафяви тухли. В центъра на този дребен регион, Попово не изкушава с нищо – нито със запуснатите индустриални терени, които помнят по-добри дни, нито със сивия бетон на централния площад. И все пак те са избрали да се настанят тук. Не всеобщо, само че същинско преселение, продължаващо от десетина години. Започва с Марк и Кара, двойка англичани в България, които се влюбили в региона и неговите 300 дни слънце годишно.
Сайтът им е „ спусъкът ”. Сайт на британски, с всички практични елементи, които можете да си визиите за локалния живот, и по какъв начин да се заселите, и доста фотоси. Скоро идват и други, които вършат свои уеб сайтове. Мнозина стават спонтанни медиатори при покупката на къщи и улеснението на новопристигащите. После следва едно тв реалити, отдадено на пионерите от първата вълна. Днес над 600 англичани имат дом в България, в региона на Попово.
Има и други сходни общности из туристическите места в България, само че тази в Попово е на най-невероятната. Клер и Крис се настаняват в Паламарца преди 5 години. От 600-те поданици на селото 10% са новопристигнали като тях. Двамата бързо стават дирек на общността. И образец за сполучлива интеграция: „ Искахме да се установим във Франция и да стартираме дребен аграрни план, само че беше доста скъпо. Решихме да пробваме в България ”. Първо стават доброволци при Марк и Кара. После остават – уверени, че са попаднали на неповторимо място в Европа. Бързо репродуцират модела: стая за посетители и дребна био плантация за зеленчуци, яйца, месо и мляко, които обезпечават разточителни закуски за гостите.
Крис работи отдалечено за университет в Съединени американски щати, а Клер провежда курсове по рейки. „ Хората, които ни познават от дълго време, в никакъв случай не са си представяли, че ще живеем по този начин “, се забавлява Крис. Археолози по специалност, по-скоро градски хора, той и Клер съумяват да провеждат добре живота си на село, въпреки и да е малко недопечен от време на време. Двойката бързо открива връзки със съседите: „ Още първоначално ги помолихме за помощ, с цел да възстановим къщата. Искахме да запазим локалната архитектура, да използваме същите тухли от печена пръст, от които са издигнати старите къщи. Съседите ни помогнаха и за градината и за козите. ” Двамата поставят старания да научат български. За тях е немислимо да останат в изолираност в англоезичната общественост. Крис върви с цигулката си на локалните празници и свири с локалната фолклорна група, горделивост за селото. През 2013 година взе участие в организирането на първия в района фестивал за българска музика и DJ електронен микс. Идеята е заимствана тази година и на друго място.
Най-консервативните измежду локалните хора одобряват фестивала, а младежите в Попово напряко са щастливи.
Освен тези двама забавни англичани в България, различен преселник е Йън, намерил дом в близкото село Паламарца. През първата година се е посветил на къщата. После се заема с отглеждане на животни. Като доста от новопристигналите, не знае нищо. Съседите българи му оказват помощ. Това не му пречи да прави неточности. Дълго ще си спомня за първото си прасе: „ Като същински дилетанти, направихме това през лятото. В 6.00 сутринта вървеше доста добре. Но в 9.00 към този момент беше 30 °С и на всички места имаше мухи. Наложи се да изхвърлим много от месото. ”
Йън изяснява: „ Съседите ни в селото живеят като квази затворено общество, което няма потребност от външния свят. Знаят по какъв начин да строят къщите си, да сеят и да прибират годишна продукция, да отглеждат животни и да покачват добива. Правят това добре от много време. Ще сме луди, в случай че не се допитваме до тях. ” Така че на въпроса „ Защо сте пристигнали в Попово? ”, отговорът на Йън е явен като бистрата му ракия: „ Тук съм свободен. Никой не ми споделя какво и по какъв начин да направя, имам същинска връзка с моите съседи. И има пространство. Невъзможно е да се върна да пребивавам на Запад след всичко това ”.
Източник: bgnow.eu
