Главното за мъжа е да живее и работи ~ Сергей МИХАЛКОВ
Думи на видния съветски публицист, стихотворец, драматург, боен сътрудник Сергей Владимирович. Автор на текста на химна на Съюз на съветските социалистически републики и Руската Федерация, татко на надарените режисьори Андрей Кончаловски и Никита Михалков. 
(1913 ~ 2009 )
За мен може да мислите каквото ви е угодно.
Не изпитвам нищо, когато ме подлагат на критика. Аз рецензии не чувам. Написах химна. Други написаха собствен вид. Не зная, дали ми се е удало да изразя това, което усещах тогава, само че стиховете на останалите не ги одобриха – одобриха моите.
Искам да пребивавам и от нищо да не се опасявам. На 94 години съм. На тая възраст мислиш единствено за едно – скоро всичко ще свърши, само че ми се желае хората да живеят по-спокойни на тая земя, и в частност – в нашата страна.
У дамите постоянно ме е привличала душата. Ако дамата живее за теб – значи тя има душа. Понякога се случва по този начин, че тя желае ти да живееш за нея. Това към този момент е комплициран психически очерк.
Мъжът е задължен да се облича спретнато с това, което му подхожда – а това взема решение жена му.
Трудно ми е да кажа по какъв начин пребивавам сега. Едно е, когато виждаш зле на 30. Друго е, когато си на 94. Но би трябвало да търпиш и да работиш. Главното за мъжа е да живее и работи. А писателят – той постоянно работи.
Обичам два кино лентата на Никита Сергеевич – „ Роднини ” и „ Обломов ”. Всъщност нямам право нито да го лаская, нито да го хуля. Синът ми, Никита Сергеевич – та той към този момент е остарял човек, скоро ще навърши 70.
Нищо не прелиствам, тъй като по този начин или другояче всичко помня.
Всичките ми близки другари умряха, едни поради болест, други заради трагичен случай. Искало ми се е да се срещна с някои от известните персони, а внезапно отваряш вестника и прочиташ, че към този момент са отпътували от тоя свят. Учудвам се, че някои доста неприятни хора, за политиците приказвам, живеят толкоз дълго. Но и те умират.
Изобщо, за гибелта е нужно да се мисли по този начин, както за живота.
Познавах Ворошилов, Хрушчов, Берия, Микоян, Молотов. Срещах се със Сталин – той харесваше стиховете ми – не ми го е казвал персонално, това го говореше на другите. Не ми се замая главата от всички тия познанства, тъй като съм човек с възприятие за комизъм.
Човечеството във всички времена, и през 70-те години, и през днешния ден – в последна сметка се вълнува от едно – никой не желае войни. В съпоставяне с това, всичко останало са нелепости.
Напразно ругаят Хари Потър. Прочетох книгата. Хари Потър никому с нищо не вреди. Това е доста увлекателно четиво.
С хората на моята възраст не желая да беседвам – нищо хубаво няма да чуеш от тях.
Снимка: Российская газета
