В този български град е имало най-много шафрантии
Думата " шафрантия " придобива огромна известност в България в края на 19 и началото на 20 век. За страдание, тя е непокътната с отрицателно значение, което постоянно се пояснява неправилно. Понятието е въведено през средата на 19 век за дамите в избран български град. Градът се гордее, че доста постоянно е бил преди всичко в България - първото театрално зрелище, първото читалище, първият оркестър са основани тук.
Този град е Шумен - дано се срещнем повече за връзката му с думата " шафрантия ". След несполучливата унгарска гражданска война през 1848 година, мнозина унгарци напущат родината си. Над 6000 души идват в България, като забележителна част от тях са под управлението на Лайош Кошут и избират да се открият в град Шумен.
Един от най-известните от тях е Михай Шафран, който през 1851 година основава първия български оркестър. В състава му свири Панайот Волов, както и Добри Войников. В допълнение към музиката, Шафран открива малко кафене, където оркестърът извършва музика, а дамите се причисляват към танците и пеенето. Това деяние се смята за провокация към възрожденските традиции, като локалните стартират да назовават тези дами " шафрантии " - дами с по-освободено държание от нормалното.
Терминът е композиция от името на унгареца и турската дума " шъфрънтъ ", с което поражда нова известна дума измежду българското население. Най-старата българска снимка съхранява облика на този бележит маджарин, който показва многостранния си принос към България Шумен и алените фенери.
В интервала сред 1853 и 1856 година се развихря Кримската война, където всички Западни Велики сили и Османската империя сплотяват напъните си против Руската империя. В този миг в град Шумен се намира задграничен контингент, състоящ се от французи и англичани. Те държат със себе си труженички от най-древната специалност.
Един от богаташите на Шумен, Иван Сяров, основава казино, където задграничните бойци се забавляват до късно вечерта. Смята се, че това място предлага и други услуги. Поради тази причина, локалната власт взима решение да откри правила, по които да контролира тази активност. Тези правила са непокътнати до 1892 година, когато е непокътнат документ, определящ условията за отваряне на обществен дом.
Те са разказани в 15 точки, като някои от най-интересните са: " Приказъ за отговорностите на съдържателите на обществените домове и на ** в гр. Шуменъ “:
Изисква се позволение от общината
Преглед на служителките 2 пъти седмично при доктор
Къпане най-малко един път в седмицата
Болните се отстраняват и се подлагат на лекуване
Умивалник, сапун и забрадка във всяка стая
Забрана за подвикване на минувачите пред обществения дом
Забрана да бъдат разголени или в неприлични пози пред обществения дом.
Тук се включват и прозорците.
Отговорът на посочения въпрос в заглавието е град Шумен. Важно е да подчертаем, че по съответните стандарти на това време било считано за извънредно една жена да се занимава с актьорство или да извършва модерните европейски танци. Това постоянно довеждало до етикетирането на тези дами като шафрантии - дума, употребена за дамите, работили с Михай Шафран, написа actualno.com.
Този град е Шумен - дано се срещнем повече за връзката му с думата " шафрантия ". След несполучливата унгарска гражданска война през 1848 година, мнозина унгарци напущат родината си. Над 6000 души идват в България, като забележителна част от тях са под управлението на Лайош Кошут и избират да се открият в град Шумен.
Един от най-известните от тях е Михай Шафран, който през 1851 година основава първия български оркестър. В състава му свири Панайот Волов, както и Добри Войников. В допълнение към музиката, Шафран открива малко кафене, където оркестърът извършва музика, а дамите се причисляват към танците и пеенето. Това деяние се смята за провокация към възрожденските традиции, като локалните стартират да назовават тези дами " шафрантии " - дами с по-освободено държание от нормалното.
Терминът е композиция от името на унгареца и турската дума " шъфрънтъ ", с което поражда нова известна дума измежду българското население. Най-старата българска снимка съхранява облика на този бележит маджарин, който показва многостранния си принос към България Шумен и алените фенери.
В интервала сред 1853 и 1856 година се развихря Кримската война, където всички Западни Велики сили и Османската империя сплотяват напъните си против Руската империя. В този миг в град Шумен се намира задграничен контингент, състоящ се от французи и англичани. Те държат със себе си труженички от най-древната специалност.
Един от богаташите на Шумен, Иван Сяров, основава казино, където задграничните бойци се забавляват до късно вечерта. Смята се, че това място предлага и други услуги. Поради тази причина, локалната власт взима решение да откри правила, по които да контролира тази активност. Тези правила са непокътнати до 1892 година, когато е непокътнат документ, определящ условията за отваряне на обществен дом.
Те са разказани в 15 точки, като някои от най-интересните са: " Приказъ за отговорностите на съдържателите на обществените домове и на ** в гр. Шуменъ “:
Изисква се позволение от общината
Преглед на служителките 2 пъти седмично при доктор
Къпане най-малко един път в седмицата
Болните се отстраняват и се подлагат на лекуване
Умивалник, сапун и забрадка във всяка стая
Забрана за подвикване на минувачите пред обществения дом
Забрана да бъдат разголени или в неприлични пози пред обществения дом.
Тук се включват и прозорците.
Отговорът на посочения въпрос в заглавието е град Шумен. Важно е да подчертаем, че по съответните стандарти на това време било считано за извънредно една жена да се занимава с актьорство или да извършва модерните европейски танци. Това постоянно довеждало до етикетирането на тези дами като шафрантии - дума, употребена за дамите, работили с Михай Шафран, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ