„Зад завесата“: Lidl обясни защо храните в България поскъпват повече
Драстично повишаване на яйцата и млечните артикули и боязън от спомагателен скок при доматите поради преустановяване на вноса от Турция. Информационни заглавия в тази посока има всекидневно - кореспонденти вършат живи връзки от пазари, а търговски аташета обикалят комерсиалните вериги в чужбина, с цел да съпоставят цени.
Медийният звук не е инцидентен – тематиката за цените директно визира хората, а политиците комфортно я употребяват на фона на идните избори. " Спекула " и " картелни съглашения " са единствено част от обвиняванията, които се чуват в ефир, а комерсиалните вериги още веднъж са в окото на бурята.
На специфична конференция, отдадена на пътя стоката от склада на Lidl до рафта в магазина, изпълнителният шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска изясни по какъв начин се образуват цените и за какво размерът на българския пазар, дефицитът на задоволително българско производството и даже инфраструктурата в страната оказват въздействие върху стоката за крайния клиент.
Драгийска подсети и за основаната още през есента работна група сред властта и търговците, която към момента не се е събирала нито един път, а в това време в общественото пространство се раждат всевъзможни хрумвания за надзор на цените.
От компанията показаха и цифри за растежа на цените за цяла Европа, от които се вижда, че страната с най-строги държавни ограничения и интервенция в свободния пазар - Унгария, има най-високи цени.
„ Търговците на дребно нямат изгода от завишаване на цените на храните, тъй като разчитат на продажбата на оборотни артикули с къс период на валидност “, уточни изпълнителният шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска на конференция през днешния ден.
От управлението на компанията обясниха правилото на ценообразуване по веригата на доставки и разясниха настоящите тематики към инспекциите на Комисията за отбрана на потребителите и прокарваните от служебния кабинет противоречиви оферти за ограничения против преодоляването на цените.
Драгийска употребява случая, освен с цел да повдигне завесата към процесите, предшестващи крайната цена, само че и да обърне внимание на от дълго време неслучили се промени, като тази в агросектора да вземем за пример, които по думите ѝ оказват значително значение върху особеностите на локалния пазар.
Занемаряването на земеделието и неналичието на тласъци и дотации лимитират локалното произвеждане, сподели Драгийска. Според нея това е повода от ден на ден хора да отхвърлят от бранша и да не могат да се притеглят нови фермери. Всичко това, от своя страна, води до недостиг и увеличение на вносните плодове и зеленчуци.
„ Зависими сме от импорт, а с него се привнасят други резултати, като инфлацията “, посочи Милена Драгийска.
Пресен образец може да се даде с новината към прекъсването на износа на турски домати, която разбуни духовете, че следва ново повишаване. С към 86 хиляди тона, идващи годишно в България от Турция, страната се подрежда на трето място в Европейски Съюз като максимален вносител на въпросния зарзават оттова.
От друга страна България е дребен пазар и не може да разчита на цени въз основата на размери спрямо Германия или Франция.
Търговските вериги от години упорстват за промяна в земеделието, само че по думите на Драгийска, страната не прави нужното, а компании като ръководената от нея са иззели функционалностите ѝ. Тя уточни политиката на веригата да приоритизира дребните производители и оформилите се около това локални кооперативи. Даде образец с подобен сред земеделци край Пловдив, основали логистична база, която се употребява от няколко десетки фермери. Сдружението споделя хладилни камиони, хранилища и разноски, като координира и прави и общо доставки до базата на веригата.
Положителен образец може да се откри в страни като Румъния и Полша, където вътрешното произвеждане е по-добре проведено и по тази причина повишаването на този вид артикули е по-малко.
Зависимостта на българския пазар от вноса е обвързвана и с по-високите разноски за превоз, до момента в който една стока пристигна от Западна Европа до България. " Ако до Берлин са 200 километра, до България са 2000 км. ", сподели Драгийска. Даде образец и с равнището на река Дунав, което като падне, морския превоз стопира и би трябвало да се търси различен транспорт. Проблемът за удълбочаването на реката е остарял и е неведнъж поставян и от румънска страна.
На този декор тече и „ съвършената стихия “ на интернационалната сцена – световна пандемия, последвана от война в сърцето на Европа, и трусовете от тези рецесии върху производството, веригата на доставките, цената на суровините и електрическата енергия. Достатъчно е да се спомене, че инфлацията, невиждана тук от 24 години, доближава 40-50-годишни върхове в развитите стопански системи от Европейски Съюз или в Съединени американски щати и Англия, с цел да стане ясно, че повишаването на живота надалеч не е локално събитие.
Конкретно при храните обаче растежът в България изпреварва този в Европейски Съюз – тук той гони 26%, а приблизително за Блока е 18,4%. Това буди въпроси за протичащото се и разумно насочва погледите към комерсиалните вериги.
За рентабилността и политиката
Отчитайки тези и всички останали съставни елементи по веригата на доставки – в това число за складова поддръжка и предпазване, маркетинг и заплати, от „ Лидл “ пресмятат, че рентабилността им е в действителност ниска.
След прекосяването на продукта от производителя до рафта, чистата облага на веригата в България за 2020 година е 4,85%, а за 2021 година – 4,73%. Тази за 2022 година, когато инфлацията бе най-висока, следва да стане ясна по-късно през тази година (б.р. – фирмите регистрират финансовите си резултати за миналата година през юни).
„ На всеки 100 лева доходи чистата облага е 4,73 лева “, разяснява Драгийска.
Миксираното ценообразуване е главен метод във всеки бизнес, в това число и в ритейл бранша. Това значи, че при едни артикули Lidl осъществя облага 5%, при други – 1%, при трети – 1 5%, а при четвърти – не осъществя облага. Именно по тази причина най-коректно е да се съпоставят потребителски кошници, а не обособени артикули, обясниха от компанията.
Дадоха образец и с нервността с олиото и изкупуването на високи цени по време на пандемията. " В момента всички вериги предлагаме олио на промоция, тъй като би трябвало да се освободим от тези размери ", изясни още Драгийска.
По мотив лансираното от служебния кабинет предложение въвеждане на осведомителен уведомителен режим от всички търговци, които поставят надценка от над 20-25% върху дадена стока, съгласно шефа на „ Лидл България “ то наподобява като прекомерно тромава и недобре измислена процедура.
Предложението на кабинета на този стадий звучи по този начин: в случай че магазинът има желание да продава нещо с надценка над избрания таван, това би трябвало да се съобщи пред КЗП, регулаторът да извърши инспекция, с цел да откри за какво се прави това, компанията от своя страна да изясни основанията си и едвам тогава да даде информация на потребителите.
„ Аз не мога да си показва по какъв начин това въобще ще действа като тежка административна процедура, тъй като това значи ние в Lidl да вземем за пример да назначим още „ n “ на брой хора, които единствено това да вършат, в КЗП да се случи същото и някой да стои и да обработва тази информация “, разяснява Драгийска.
Не е ясно и за кого ще съществува условието – единствено за веригите или за всички търговски обекти, които в страната надвишават 9400. Ако е за всички, то размерът от работа за КЗП ще набъбне извънредно доста, а в случай че не – изскача въпросът на какъв принцип ще бъдат определени тези, които ще попаднат под удара на регулацията.
„ Таван на комерсиална надценка най-малко на мен не ми е известно да има в нито една страна членка на Европейски Съюз “, сподели Драгийска. От компанията прибавиха, че бизнесът е отворен за полемики с страната, само че упорства да се влезе в подробност и преди да се вкарват каквито и да законови промени, да има ясна оценка на въздействието.
·
Медийният звук не е инцидентен – тематиката за цените директно визира хората, а политиците комфортно я употребяват на фона на идните избори. " Спекула " и " картелни съглашения " са единствено част от обвиняванията, които се чуват в ефир, а комерсиалните вериги още веднъж са в окото на бурята.
На специфична конференция, отдадена на пътя стоката от склада на Lidl до рафта в магазина, изпълнителният шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска изясни по какъв начин се образуват цените и за какво размерът на българския пазар, дефицитът на задоволително българско производството и даже инфраструктурата в страната оказват въздействие върху стоката за крайния клиент.
Драгийска подсети и за основаната още през есента работна група сред властта и търговците, която към момента не се е събирала нито един път, а в това време в общественото пространство се раждат всевъзможни хрумвания за надзор на цените.
От компанията показаха и цифри за растежа на цените за цяла Европа, от които се вижда, че страната с най-строги държавни ограничения и интервенция в свободния пазар - Унгария, има най-високи цени.
„ Търговците на дребно нямат изгода от завишаване на цените на храните, тъй като разчитат на продажбата на оборотни артикули с къс период на валидност “, уточни изпълнителният шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска на конференция през днешния ден.
От управлението на компанията обясниха правилото на ценообразуване по веригата на доставки и разясниха настоящите тематики към инспекциите на Комисията за отбрана на потребителите и прокарваните от служебния кабинет противоречиви оферти за ограничения против преодоляването на цените.
Драгийска употребява случая, освен с цел да повдигне завесата към процесите, предшестващи крайната цена, само че и да обърне внимание на от дълго време неслучили се промени, като тази в агросектора да вземем за пример, които по думите ѝ оказват значително значение върху особеностите на локалния пазар.
Занемаряването на земеделието и неналичието на тласъци и дотации лимитират локалното произвеждане, сподели Драгийска. Според нея това е повода от ден на ден хора да отхвърлят от бранша и да не могат да се притеглят нови фермери. Всичко това, от своя страна, води до недостиг и увеличение на вносните плодове и зеленчуци.
„ Зависими сме от импорт, а с него се привнасят други резултати, като инфлацията “, посочи Милена Драгийска.
Пресен образец може да се даде с новината към прекъсването на износа на турски домати, която разбуни духовете, че следва ново повишаване. С към 86 хиляди тона, идващи годишно в България от Турция, страната се подрежда на трето място в Европейски Съюз като максимален вносител на въпросния зарзават оттова.
От друга страна България е дребен пазар и не може да разчита на цени въз основата на размери спрямо Германия или Франция.
Търговските вериги от години упорстват за промяна в земеделието, само че по думите на Драгийска, страната не прави нужното, а компании като ръководената от нея са иззели функционалностите ѝ. Тя уточни политиката на веригата да приоритизира дребните производители и оформилите се около това локални кооперативи. Даде образец с подобен сред земеделци край Пловдив, основали логистична база, която се употребява от няколко десетки фермери. Сдружението споделя хладилни камиони, хранилища и разноски, като координира и прави и общо доставки до базата на веригата.
Положителен образец може да се откри в страни като Румъния и Полша, където вътрешното произвеждане е по-добре проведено и по тази причина повишаването на този вид артикули е по-малко.
Зависимостта на българския пазар от вноса е обвързвана и с по-високите разноски за превоз, до момента в който една стока пристигна от Западна Европа до България. " Ако до Берлин са 200 километра, до България са 2000 км. ", сподели Драгийска. Даде образец и с равнището на река Дунав, което като падне, морския превоз стопира и би трябвало да се търси различен транспорт. Проблемът за удълбочаването на реката е остарял и е неведнъж поставян и от румънска страна.
На този декор тече и „ съвършената стихия “ на интернационалната сцена – световна пандемия, последвана от война в сърцето на Европа, и трусовете от тези рецесии върху производството, веригата на доставките, цената на суровините и електрическата енергия. Достатъчно е да се спомене, че инфлацията, невиждана тук от 24 години, доближава 40-50-годишни върхове в развитите стопански системи от Европейски Съюз или в Съединени американски щати и Англия, с цел да стане ясно, че повишаването на живота надалеч не е локално събитие.
Конкретно при храните обаче растежът в България изпреварва този в Европейски Съюз – тук той гони 26%, а приблизително за Блока е 18,4%. Това буди въпроси за протичащото се и разумно насочва погледите към комерсиалните вериги.
За рентабилността и политиката
Отчитайки тези и всички останали съставни елементи по веригата на доставки – в това число за складова поддръжка и предпазване, маркетинг и заплати, от „ Лидл “ пресмятат, че рентабилността им е в действителност ниска.
След прекосяването на продукта от производителя до рафта, чистата облага на веригата в България за 2020 година е 4,85%, а за 2021 година – 4,73%. Тази за 2022 година, когато инфлацията бе най-висока, следва да стане ясна по-късно през тази година (б.р. – фирмите регистрират финансовите си резултати за миналата година през юни).
„ На всеки 100 лева доходи чистата облага е 4,73 лева “, разяснява Драгийска.
Миксираното ценообразуване е главен метод във всеки бизнес, в това число и в ритейл бранша. Това значи, че при едни артикули Lidl осъществя облага 5%, при други – 1%, при трети – 1 5%, а при четвърти – не осъществя облага. Именно по тази причина най-коректно е да се съпоставят потребителски кошници, а не обособени артикули, обясниха от компанията.
Дадоха образец и с нервността с олиото и изкупуването на високи цени по време на пандемията. " В момента всички вериги предлагаме олио на промоция, тъй като би трябвало да се освободим от тези размери ", изясни още Драгийска.
По мотив лансираното от служебния кабинет предложение въвеждане на осведомителен уведомителен режим от всички търговци, които поставят надценка от над 20-25% върху дадена стока, съгласно шефа на „ Лидл България “ то наподобява като прекомерно тромава и недобре измислена процедура.
Предложението на кабинета на този стадий звучи по този начин: в случай че магазинът има желание да продава нещо с надценка над избрания таван, това би трябвало да се съобщи пред КЗП, регулаторът да извърши инспекция, с цел да откри за какво се прави това, компанията от своя страна да изясни основанията си и едвам тогава да даде информация на потребителите.
„ Аз не мога да си показва по какъв начин това въобще ще действа като тежка административна процедура, тъй като това значи ние в Lidl да вземем за пример да назначим още „ n “ на брой хора, които единствено това да вършат, в КЗП да се случи същото и някой да стои и да обработва тази информация “, разяснява Драгийска.
Не е ясно и за кого ще съществува условието – единствено за веригите или за всички търговски обекти, които в страната надвишават 9400. Ако е за всички, то размерът от работа за КЗП ще набъбне извънредно доста, а в случай че не – изскача въпросът на какъв принцип ще бъдат определени тези, които ще попаднат под удара на регулацията.
„ Таван на комерсиална надценка най-малко на мен не ми е известно да има в нито една страна членка на Европейски Съюз “, сподели Драгийска. От компанията прибавиха, че бизнесът е отворен за полемики с страната, само че упорства да се влезе в подробност и преди да се вкарват каквито и да законови промени, да има ясна оценка на въздействието.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ