Красимира Александрова: Феномен е, че са пълни читалните на Националната библиотека в нашето бездуховно време
Доц. Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “ в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Четящите народи са стопански по-проспериращи. Проучване отпреди няколко години гласи, че в случай че се променят отрицателните трендове при четенето и се увеличи грамотността на популацията у нас, Брутният вътрешен продукт е допустимо да се увеличи четири пъти. Инвестициите в четенето и грамотността са вложения в бъдещето. В тази връзка ще беседваме в утринния ни блок с доцент Красимира Александрова – шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “. От какво се интересуват посетителите и читателите на Националната библиотека?
С забавен въпрос започваме. Интересуват се преди всичко от книгите, само че става известно, че влизайки в библиотеката, нашите консуматори избират да влязат в библиотеката, тъй като тя е едно място, което подготвя към четене, към друг тип връзка, към нещо, което е друго, отвън всекидневието, в което те са сложени по една или друга причина. Ако би трябвало да обобщя, това значи, че библиотеката е и място за престояване, което дава просвета, което дава и образование, и отношение към културата на една нация. Интересни са наблюденията, които имаме в месеците след привършване общо казано с пандемията, тъй като към момента проучваме тази обстановка, само че мога да кажа със удовлетворение, че доста се усили броят на нашите читатели, които са на по-малка възраст – имам поради студенти, възпитаници. Забелязваме, че доста от студентите да вземем за пример влизат в библиотеката, с цел да приготвят своите задания, свързани с образователния развой, и на тях им харесва да бъдат на несъмнено място в някоя от нашите читални, и там те да работят. Пълни са читалните на Националната библиотека, което също е феномен в нашето, както всички обичаме да приказваме на всеослушание – бездуховно време, само че може би библиотеките останаха едно от дребното средища на духовността, които действително действат 24 часа. Защото с изключение на времето, в което може да се влезе в библиотеката, огромна част от ресурсите се оферират и виртуално и това дава опция за извънредно дейна и ползотворна връзка с нашите читатели.
Колко и какви онлайн запаси оферирате в услуга на читателите? Знаем, че има безвъзмездни електронни запаси, профилирани такива.
Да.
Да кажем малко по-подробно за тях.
Пандемията ни научи да бъдем доста гъвкави и извличайки изгодите от неприятното – постоянно има такива, и изводите несъмнено, ние развихме и активирахме своите виртуални услуги. Всички благоприятни условия на библиотеката могат да бъдат употребени онлайн. На първо място може да се стартира с регистрация онлайн. Необходими са обикновени данни, които да се дават, с цел да може да бъде регистриран съответният четец. Също по този начин могат да се обезпечават благоприятни условия за приемане на избрани копия, избран брой копия – до 15 страници, от декларирано издание. Държа да отбележа, че потреблението на библиотеката, регистрацията на нашите читатели е безвъзмездна. Това също е една опция, която обезпечава достъп на всеки до информацията, с която ние разполагаме.
Отделно от това е доста значимо да се знае, че Националната библиотека работи с по-специализирана публика поради спецификата. Могат да употребяват библиотеката всички, които са навършили 14 години. И може би това в огромна степен дава опция и на по-младата публика да влезе в библиотеката, само че има една детайлност: в Националната библиотека не може да се заемат книги за дома. Казвам това и го дублирам доста пъти, тъй като към момента има хора, които не знаят този подробност, и се учудват, когато им бъде обяснено това. Да продължа с виртуалните услуги. Могат да се вършат информации, тематични информации, които също се дават онлайн, може да се получи информация за разнообразни изложения или по избрани тематики да се следи какво се случва в библиотеката. Разбира се електронният азбучник на библиотеката също е разполагаем на нашите консуматори. И в случай че би трябвало да приказваме за читателите и хората, които се ориентират към услугите на Националната библиотека, още веднъж би трябвало да се създадат няколко разяснения. Спецификата на Националната библиотека е, че тя е насочена към публика, която да обслужва откриватели, учени, студенти несъмнено.
И тъкмо това дефинира и профила на читателя на Националната библиотека. Трудно може да се направи разбор по повод, в случай че ми зададете въпрос " Какво чете българинът? “, тъй като при нас се чете по-специализирана литература.
Използват се архивни документи от Български исторически списък, от ориенталските сбирки, старопечатни редки скъпи издания. Разбира се има периодика, която е извънредно богата сбирка. Имаме картографски издания, музикални издания и всичко това е обвързвано с сбирки, които дават опция на откривателите да вършат своите изследвания и разбори.
Но казвате, читалните са цялостни, ползата е голям.
Да. Пълни са и продължава наклонността към повишаване на броя на читателите. Във връзка с диалога, който в този момент организираме, приготвих за себе си, също и за мен е потребно да видя какъв е профилът въпреки всичко на хората, които влизат в библиотеката. Това, което мога да кажа, е, че доминира в малко по-голяма степен броят на мъжете гости – те са 44 000. Като съответствие броят на дамите е 39 000. Минимална е разликата, само че по този начин или другояче тя съществува. По отношение на категориите читатели, напълно разумно и обикновено, броят на експертите, откриватели, учени, академични преподаватели – те са преди всичко водещи като гости. И хубавото е, че към този момент компактно ги следват учениците и студентите. Като числа мога да посоча – към 13 000 е броят на експертите, броят на студентите и учениците е към 8500, които влизат и употребяват Националната библиотека. Съотношението също по този начин сред действително употребени документи на място и виртуално употребените също е 50:50, което значи, че българският консуматор към този момент има едно напълно обикновено отношение и действителен интерес към виртуалните услуги, които библиотеките оферират. Прави усещане, че в интервала месец януари – към този момент приказвам за актуалната година, и летния сезон извънредно доста нараства броят на посетителите от чужбина. Вероятно това е обвързвано с ваканциите, с времето, което те посещават България по един или различен мотив, само че огромна част от нашите консуматори са и от чужбина. И това единствено по себе си е едно доказателство, че сбирките, които ние съхраняваме и предоставяме за прилагане, фактически се ценят извънредно доста. А с цел да се стигне до информация за тях, несъмнено че електронните ни запаси са водещи във връзка с избора на тези документи.
Доц. Александрова, можем ли да кажем кои са най-новите попълнения в най-голямата съкровищница на България като за край на нашия диалог?
Много е мъчно да се отговори на този въпрос, тъй като библиотеката е обвързана със Закона за депозита и всяко издателство, което отпечатва нови издания, е длъжно в границите на седем дни да подава в Националната библиотека своята продукция. Като цифра ще посоча, че годишно новите издания, които влизат, са с размер сред 50 и 60 хиляди нови заглавия. Това единствено по себе си е една нова библиотека, която влиза в Националната годишно.
И в умозаключение, тази година ние означаваме 145-та си годишнина с 8,5 милиона фонд и нови издания, които ние предоставяме на нашите консуматори в един в действителност голям размер, който ние би трябвало да направляваме и да организираме. Не вършат изключение и даренията и тъкмо по тази причина сме се ориентирали към приготовление ежемесечно на специфични витрини, вид галерия, които да показват нашите донори.
Четящите народи са стопански по-проспериращи. Проучване отпреди няколко години гласи, че в случай че се променят отрицателните трендове при четенето и се увеличи грамотността на популацията у нас, Брутният вътрешен продукт е допустимо да се увеличи четири пъти. Инвестициите в четенето и грамотността са вложения в бъдещето. В тази връзка ще беседваме в утринния ни блок с доцент Красимира Александрова – шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “. От какво се интересуват посетителите и читателите на Националната библиотека?
С забавен въпрос започваме. Интересуват се преди всичко от книгите, само че става известно, че влизайки в библиотеката, нашите консуматори избират да влязат в библиотеката, тъй като тя е едно място, което подготвя към четене, към друг тип връзка, към нещо, което е друго, отвън всекидневието, в което те са сложени по една или друга причина. Ако би трябвало да обобщя, това значи, че библиотеката е и място за престояване, което дава просвета, което дава и образование, и отношение към културата на една нация. Интересни са наблюденията, които имаме в месеците след привършване общо казано с пандемията, тъй като към момента проучваме тази обстановка, само че мога да кажа със удовлетворение, че доста се усили броят на нашите читатели, които са на по-малка възраст – имам поради студенти, възпитаници. Забелязваме, че доста от студентите да вземем за пример влизат в библиотеката, с цел да приготвят своите задания, свързани с образователния развой, и на тях им харесва да бъдат на несъмнено място в някоя от нашите читални, и там те да работят. Пълни са читалните на Националната библиотека, което също е феномен в нашето, както всички обичаме да приказваме на всеослушание – бездуховно време, само че може би библиотеките останаха едно от дребното средища на духовността, които действително действат 24 часа. Защото с изключение на времето, в което може да се влезе в библиотеката, огромна част от ресурсите се оферират и виртуално и това дава опция за извънредно дейна и ползотворна връзка с нашите читатели.
Колко и какви онлайн запаси оферирате в услуга на читателите? Знаем, че има безвъзмездни електронни запаси, профилирани такива.
Да.
Да кажем малко по-подробно за тях.
Пандемията ни научи да бъдем доста гъвкави и извличайки изгодите от неприятното – постоянно има такива, и изводите несъмнено, ние развихме и активирахме своите виртуални услуги. Всички благоприятни условия на библиотеката могат да бъдат употребени онлайн. На първо място може да се стартира с регистрация онлайн. Необходими са обикновени данни, които да се дават, с цел да може да бъде регистриран съответният четец. Също по този начин могат да се обезпечават благоприятни условия за приемане на избрани копия, избран брой копия – до 15 страници, от декларирано издание. Държа да отбележа, че потреблението на библиотеката, регистрацията на нашите читатели е безвъзмездна. Това също е една опция, която обезпечава достъп на всеки до информацията, с която ние разполагаме.
Отделно от това е доста значимо да се знае, че Националната библиотека работи с по-специализирана публика поради спецификата. Могат да употребяват библиотеката всички, които са навършили 14 години. И може би това в огромна степен дава опция и на по-младата публика да влезе в библиотеката, само че има една детайлност: в Националната библиотека не може да се заемат книги за дома. Казвам това и го дублирам доста пъти, тъй като към момента има хора, които не знаят този подробност, и се учудват, когато им бъде обяснено това. Да продължа с виртуалните услуги. Могат да се вършат информации, тематични информации, които също се дават онлайн, може да се получи информация за разнообразни изложения или по избрани тематики да се следи какво се случва в библиотеката. Разбира се електронният азбучник на библиотеката също е разполагаем на нашите консуматори. И в случай че би трябвало да приказваме за читателите и хората, които се ориентират към услугите на Националната библиотека, още веднъж би трябвало да се създадат няколко разяснения. Спецификата на Националната библиотека е, че тя е насочена към публика, която да обслужва откриватели, учени, студенти несъмнено.
И тъкмо това дефинира и профила на читателя на Националната библиотека. Трудно може да се направи разбор по повод, в случай че ми зададете въпрос " Какво чете българинът? “, тъй като при нас се чете по-специализирана литература.
Използват се архивни документи от Български исторически списък, от ориенталските сбирки, старопечатни редки скъпи издания. Разбира се има периодика, която е извънредно богата сбирка. Имаме картографски издания, музикални издания и всичко това е обвързвано с сбирки, които дават опция на откривателите да вършат своите изследвания и разбори.
Но казвате, читалните са цялостни, ползата е голям.
Да. Пълни са и продължава наклонността към повишаване на броя на читателите. Във връзка с диалога, който в този момент организираме, приготвих за себе си, също и за мен е потребно да видя какъв е профилът въпреки всичко на хората, които влизат в библиотеката. Това, което мога да кажа, е, че доминира в малко по-голяма степен броят на мъжете гости – те са 44 000. Като съответствие броят на дамите е 39 000. Минимална е разликата, само че по този начин или другояче тя съществува. По отношение на категориите читатели, напълно разумно и обикновено, броят на експертите, откриватели, учени, академични преподаватели – те са преди всичко водещи като гости. И хубавото е, че към този момент компактно ги следват учениците и студентите. Като числа мога да посоча – към 13 000 е броят на експертите, броят на студентите и учениците е към 8500, които влизат и употребяват Националната библиотека. Съотношението също по този начин сред действително употребени документи на място и виртуално употребените също е 50:50, което значи, че българският консуматор към този момент има едно напълно обикновено отношение и действителен интерес към виртуалните услуги, които библиотеките оферират. Прави усещане, че в интервала месец януари – към този момент приказвам за актуалната година, и летния сезон извънредно доста нараства броят на посетителите от чужбина. Вероятно това е обвързвано с ваканциите, с времето, което те посещават България по един или различен мотив, само че огромна част от нашите консуматори са и от чужбина. И това единствено по себе си е едно доказателство, че сбирките, които ние съхраняваме и предоставяме за прилагане, фактически се ценят извънредно доста. А с цел да се стигне до информация за тях, несъмнено че електронните ни запаси са водещи във връзка с избора на тези документи.
Доц. Александрова, можем ли да кажем кои са най-новите попълнения в най-голямата съкровищница на България като за край на нашия диалог?
Много е мъчно да се отговори на този въпрос, тъй като библиотеката е обвързана със Закона за депозита и всяко издателство, което отпечатва нови издания, е длъжно в границите на седем дни да подава в Националната библиотека своята продукция. Като цифра ще посоча, че годишно новите издания, които влизат, са с размер сред 50 и 60 хиляди нови заглавия. Това единствено по себе си е една нова библиотека, която влиза в Националната годишно.
И в умозаключение, тази година ние означаваме 145-та си годишнина с 8,5 милиона фонд и нови издания, които ние предоставяме на нашите консуматори в един в действителност голям размер, който ние би трябвало да направляваме и да организираме. Не вършат изключение и даренията и тъкмо по тази причина сме се ориентирали към приготовление ежемесечно на специфични витрини, вид галерия, които да показват нашите донори.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ