Дори социализмът, който възприемаме като нещо дошло от Русия, е

Дори социализмът, който възприемаме като нещо пристигнало от Русия, е западна концепция Международният ред се трансформира в ред с две световни сили - Съединени американски щати и Китай, добре е да внимаваме Българското общество не трябва да си разрешава да хаби силата си за вътрешни конфликти

Трябва да се опитаме да се превърнем от пешка най-малко в офицер на геополитическата шахматна дъска Време е от най-романтичната част на българската история, Македония да се трансформира в най-прагматичната, споделя Тома Биков
- Г-н Биков, издадохте нова книга " Българските революции 1878-1944-1989 ". Защо избрахте тъкмо тази тематика, какво предизвика изследователския Ви интерес?
- Революциите в България са основополагащи и по някакъв метод съдбовни събития, чийто резултат е нашето настояще. Ако желаеме да разберем какво и за какво се случва през днешния ден, би трябвало да изследваме тези интервали, тъй като там е генезисът на сегашното, а евентуално и на бъдещето. За да се взимаме съответни решения за бъдещето, би трябвало да познаваме трендовете и процесите, които са породили сегашното.
- Каква е връзката сред събитията в трите основни години?
- И трите събития водят към рационализация и озападняване на българското общество. Дори социализмът, който възприемаме като нещо пристигнало от Русия е западна концепция и нейното силово налагане в България трансформира коренно достоверното положение на българското общество. Не правя оценка модернизацията като нещо наложително положително или отрицателно, а като факт. За българското общество модернизационните процеси са травматични. До 1944 година 80 % от българското население е селско. Към 1989 година, селското население е намаляло до към 30 %. Това е голяма смяна, чиято цена плащаме и до през днешния ден. Другата връзка е общият логаритъм на революциите. Те постоянно идват извън и безусловно за няколко дни разпадат политическия, икономическия, обществения, културния и ценностния ред. След това стартира революционен безпорядък и безотговорно струпване на първичен капитал (в случая с 1944 година, капиталът е властови). В края на революционния безпорядък се стига до вторична гражданска война, която води след себе си образуване на персонализиран индоктриниран ред. Той постанова силово новата държавна идеология върху шокираното болшинство. След 1878 година този ред се въплъщава от Стефан Стамболов, след 1944 година от Вълко Червенков, а след 1989 година от Иван Костов. И тримата на вербално равнище са жигосани от съвременниците си, само че все пак, след ръководствата им, страната се движи в посоката заложена от тях.
- Казвате, че нито една от революциите у нас не е резултат от митинги. Нещо повече - потвърждавате, че те са разследване от външни фактори и радикални промени в интернационалния ред. Защо се получава по този начин?
- Българското общество не е революционно, тъй като революцията е присъща за огромния и приключен град. Към момента на Освобождението над 90 % от популацията е селско и затова неисторично и непознато на революционността. Подобна е картината през 1944 година. Не споделям това с упрек, тъй като самият аз съм песимистичен към революциите и техните резултати. През 1989 година има най-малко един град, в лицето на София, който се приближава до комплектност. Това обаче не е задоволително, с цел да се създаде лична история. В България революциите идват извън след радикални промени на интернационалния ред. Първата гражданска война е резултат от националното обединяване на Германия и превръщането в преобладаваща мощ в Европа. Втората гражданска война е резултат от края на Втората международна война и образуването на нов ред с две световни сили в лицето на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Третата гражданска война е резултат от краха на Съюз на съветските социалистически републики и образуването на ред с една преобладаваща световна мощ в лицето на Съединени американски щати. Сега интернационалният ред се трансформира в ред с две световни сили в лицето на Съединени американски щати и Китай, тъй че е добре да внимаваме.  
- Означава ли това, че ориста на страната ни постоянно ще бъде да е пешка в шахматната дъска на геополитическите сили?
- Страната ни се намира сред три цивилизационни зони - западната, ислямската и съветската. Това е комплициран опит, който бихме могли да използваме прагматично и да се опитаме да превърнем пешката в случай че не в кралица, то най-малко в офицер. В нашето състояние са Гърция, Румъния и Сърбия. Подобно на нас, те са наследници на угасналото византийско цивилизационно пространство и се пробват да лавират сред цивилизационните конфликти. Ако желаеме да бъдем индивид, а не обект на интернационалните връзки, би трябвало да взаимодействаме надалеч по-активно с тези балкански православни страни, тъй като техният и нашият интерес от ден на ден ще се препокриват.  
- В съзнанието на множеството българи случилото се на 9 септември 1944 година е прелом, не гражданска война. Какъв е Вашият разбор?
- След 1944 година е заменена формата на ръководство и от монархия, България се трансформира в република с еднопартийно ръководство. Икономиката е одържавена. Сменен е геополитическият курс, а преобладаващите дотогава християнски полезности и националистически настройки са отхвърлени силово. Всичко това се случва след прелом. Този факт не анулира, а удостоверява революционния темперамент на тези събития. 
- Българите са разграничени във връзка с социализма - мнозина го жигосват, други изпитват носталгия. Кои уроци от това време още не сме научили?
- Мисля, че е време да преглеждаме обстоятелствата от оптимално доста гледни точки. Факт е, че по времето на социализма се реализира радикална рационализация на обществото, по този начин както е реалност, че в този интервал се следи най-силната ескалация на политическо принуждение. Аз не виждам мотив за спор в тази констатация. По сходен метод стоят нещата с съвсем всички исторически обстоятелства. Ако изградим дарба да одобряваме историята в нейната целокупност, ще имаме надалеч по компактен и потребен исторически роман.
- Все още като общество спорим и приключи ли преходът, почнал на 10 ноември 1989 година Каква е Вашата оценка за станалото тогава?
- Революцията приключи през 2001 година. До тогава беше одобрен неолиберален консенсус сред всички съществени политически сили и беше сбъднат консенсус за геополитическия курс на страната. След натрупването на първичен капитал обществените статуси се стабилизираха и пазарната стопанска система се утвърди като основа на икономическите връзки. Дали сме удовлетворени от този резултат е различен въпрос. Това обаче не анулира обстоятелството на революционния край и реализирането на революционните хрумвания на процедура. 
- Какво страната ни завоюва и какво загуби в интервала на прехода?
- Най-големият триумф на революцията от 1989 година е прекратяването на политическото принуждение, което с разнообразни равнища на активност се реализира от 1919 година. Това е голямо достижение, тъй като сходни трендове се прекатурват доста мъчно. Затова е редно да отдадем дължимото най-много на тези, които бяха подложени на репресии по време на комунистическия интервал, само че не пожелаха да отмъстят след 1989 година. Колкото до това, какво загубихме - най-много илюзиите си. 
- От тази позиция събитията от 10 януари 1997 година по какъв начин могат да се дефинират?
- Като вторична гражданска война. Тези събития са аналогични с рецесията от 1886 година, когато от престола е свален княз Александър Батенберг и с убийството на Никола Петков през 1946 година. И трите събития са резултат от революционна невъзможност. Те играят ролята на катализатор на опциите радикалните революционери да осъществят революционните правила на процедура, без да се преценяват с настроенията на болшинството. Ако през 1997 година не се беше стигнало до тоталния стопански провал, ръководството на Иван Костов нямаше да има опция да реализира толкоз дълбоки и радикални промени, за толкоз къс интервал от време. Същата е обстановката и със Стамболов, който съумява да наложи тотална прозападна ориентировка на едно проруско към оня миг общество.
- Големи български революционери са обект на историческия спор сред България и Северна Македония. Успява ли страната ни да си изиграе добре картите в тази геополитическа игра?
- Мисля, че е време от най-романтичната част на българската история, Македония да се трансформира в най-прагматичната. Няма мощ, която да промени отношението на българите към хора като Гоце Делчев и Даме Груев. Затова този въпрос ще остане отворен. В същото време обаче е добре да погледнем на връзките със Северна Македония по-практично и от позиция на сегашното. Би трябвало да формулираме съответните си ползи там и да ги отстояваме на всички равнища.
- През последната година още веднъж всеки ден чувахме от митингите на площадите думи като " смяна ", " гражданска война ", " промяна на модела ". Какво би трябвало да трансформират изборите на 4 април?
- Революционно искане би било, някой от площада да каже, че желае анулация на многопартийната система или анулация на пазарните връзки, тъй като това е моделът. Да смениш държавното управление не е нито гражданска война, нито промяна на модела. Надявам се резултатите от изборите да се трансфорат в катализатор за разговор и да омекотят борбата без значение от това кой ще завоюва и кой ще загуби. Българското общество не трябва да си разрешава да хаби силата си за вътрешни конфликти, тъй като провокациите, пред които сме изправени са на всички места към нас.