Трите мисли, от които трябва да се откажете веднага, за да се почувствате щастливи на работното си място
Дори да се чувствате прелестно и да обичате работата си, е допустимо да се усъмните в верния избор, в случай че някой ви зададе простичкия въпрос: „ Щастлив ли си от това, което вършиш? ” или още по-зле: „ Чувстваш ли се задоволен от работата си? ”. Тези подли въпроси имат неприятната дарба да „ ти пуснат мухата ”, че в действителност май не си чак толкоз благополучен. И ето на – от мисъл на мисъл червейчето на подозрението се е загнездило в съзнанието ви. Психолозите имат изключително отношение към характерни области от живота, които съгласно тях директно въздействат върху метода, по който се усещаме. Освен неизбежните въпроси за детството и взаимоотношенията с родителите ви, сигурно биха ви попитали и по какъв начин се чувствате на работното си място. Предлагаме ви трите най-вредни мисли, от които би трябвало да се отърсите неотложно, както поучават учените.
1. „ Работата на еди-кого си е по-хубава от моята! ”
Нали сте чували, че сравняването с другите е апаш на благополучие? Това е горчивата и мъчителна истина, която важи с цялостна мощ, когато става дума за кариера. Ако непрекъснато сте вторачени в непознатите професионални триумфи, нищо чудно да престанете да се чувствате задоволени и даже да сте били щастливи до момента, внезапно да желаете да бъдете още по-щастливи. Не ни разбирайте неправилно – не споделяме да се задоволявате с това, което имате, да не се стремите към освен това, само че първо си отговорете на въпроса дали вътре в себе си не се чувствате щастливи и имате потребност от смяна, или непознатите триумфи са причина за неочакваното разлюляване на професионалното ви благополучие.
2. „ Ако можех единствено да…, щях да съм по-щастлив! ”
Имали ли сте възприятието, че щастието е нещо като финала на дълъг маратон, лентата, която би трябвало да пресечете и оттатък която към този момент ще сте благополучен? Ако сте размишлявали над въпроса дали сте благополучен, сигурно сте се опитвали да дефинирате това възприятие, да си го визиите, да го хванете за ръкава и да кажете: „ Аха, ето – това е то, щастието, значи! ”. Истината е, че то не е нещо, което да видите и да пипнете. Не си поставяйте неизпълними задания, не си казвайте, че в случай че извършите това или това, към този момент ще сте щастливи. Ами в случай че нищо не се промени? Ами в случай че сте били щастливи от самото начало, само че не сте си давали сметка за това? Най-важното е да разберете, че възприятието на вътрешно задоволство е строго самостоятелно. Ако не позволявате нищо да разклати вътрешния ви мир, ето ви едно несъмнено доказателство, че сте щастливи.
