Какво знаем за Донбас - индустриалния район на Украйна, който Русия иска да освободи
Донбас - индустриален регион в Източна Украйна, който Москва твърди, че желае да "освободи " - беше в центъра на кървавия спор от 2014 година сред Киев и проруските сепаратисти, напомня Агенция Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
С поддръжката на Москва отцепниците поеха надзор над част от миньорския регион с преобладаващо рускоезично население и прогласиха там две сепаратистки "народни републики " - Донецка и Луганска.
От близо 6,6 милиона души, които живееха в Донбас до тогава, съгласно украинската статистика, доста към този момент са напуснали региона към Украйна или Русия. Миграцията се форсира от началото на съветската инвазия на 24 февруари. Няма надеждни данни за настоящия брой на популацията.
Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари, три дни преди да стартира нашествието в Украйна, в името, сред друго, на "защитата " на рускоезичните поданици, които съгласно него са дискриминирани от Киев.
След доста обрати съветската войска разгласи в края на март, че трансформира проектите си, с цел да се концентрира върху "освобождаването на Донбас ". Оттогава Украйна се готви за огромна атака в тази част от региона, която управлява, а от понеделник бомбардировките там се ускориха.
Миньорски и металургичен регион
Донбас, чието название е редуциране от "Донецки басейн ", е територия с повърхност близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е независима административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.
През вековете това е гъстонаселена територия, разграничена сред кримските татари и украинските казаци. Икономическото развиване на Донбас датира от 19-и век, когато регионът се намира в рамките на Руската империя, а там са открити първите находища на въглища.
Този граничен регион на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие големи ресурси от каменни въглища и стоманени руди, които го трансфораха в промишлен център на Съветския съюз.
Именно в този регион през 30-те години на предишния век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си "стахановското придвижване "), трансфорат в образец за подражателство от руските управляващи.
Силна еднаквост
До войната от 2014 година най-големият град в Донбас - Донецк - и покрайнините му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният регион към момента е посипан със фабрики и мини с доста тежки условия на труд.
Наличието на доста рускоезични поданици там се дължи най-много на изпращането на съветски служащи в региона след Втората международна война.
Това промишлено и езиково завещание предопределя идентичността на Донбас, който резервира здрави стопански и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.
Москва оправдава поддръжката си за сепаратистите с обстоятелството, че тази рускоезична общественост е обект на дискриминация, основно след проевропейското придвижване, родено от събитията на Майдана в Киев, които провокираха рухването от власт на проруския украински президент Виктор Янукович напролет на 2014 година
Конфликтът от 2014 година до момента
Конфликтът сред украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна напролет на 2014 година в резултат на рухването на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.
Минските съглашения, подписани през 2015 година с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възобновяване на мира в региона. Киев и сепаратистите обаче се упрекваха взаимно в нарушение на примирието през осемте години на война.
Украйна и западните ѝ съдружници също така упрекваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите за да разпалва спора, при който бяха убити повече от 14 000 души.
Независимостта на Донецката и Луганската "народни републики ", провъзгласена през 2014 година след референдуми, не е приета от интернационалната общественост.
След прекосяването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна офанзива, взела 57 жертви, стана основен град на региона от Донбас под украински надзор и в този момент е съществена цел на съветската инвазия
С поддръжката на Москва отцепниците поеха надзор над част от миньорския регион с преобладаващо рускоезично население и прогласиха там две сепаратистки "народни републики " - Донецка и Луганска.
От близо 6,6 милиона души, които живееха в Донбас до тогава, съгласно украинската статистика, доста към този момент са напуснали региона към Украйна или Русия. Миграцията се форсира от началото на съветската инвазия на 24 февруари. Няма надеждни данни за настоящия брой на популацията.
Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари, три дни преди да стартира нашествието в Украйна, в името, сред друго, на "защитата " на рускоезичните поданици, които съгласно него са дискриминирани от Киев.
След доста обрати съветската войска разгласи в края на март, че трансформира проектите си, с цел да се концентрира върху "освобождаването на Донбас ". Оттогава Украйна се готви за огромна атака в тази част от региона, която управлява, а от понеделник бомбардировките там се ускориха.
Миньорски и металургичен регион
Донбас, чието название е редуциране от "Донецки басейн ", е територия с повърхност близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е независима административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.
През вековете това е гъстонаселена територия, разграничена сред кримските татари и украинските казаци. Икономическото развиване на Донбас датира от 19-и век, когато регионът се намира в рамките на Руската империя, а там са открити първите находища на въглища.
Този граничен регион на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие големи ресурси от каменни въглища и стоманени руди, които го трансфораха в промишлен център на Съветския съюз.
Именно в този регион през 30-те години на предишния век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си "стахановското придвижване "), трансфорат в образец за подражателство от руските управляващи.
Силна еднаквост
До войната от 2014 година най-големият град в Донбас - Донецк - и покрайнините му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният регион към момента е посипан със фабрики и мини с доста тежки условия на труд.
Наличието на доста рускоезични поданици там се дължи най-много на изпращането на съветски служащи в региона след Втората международна война.
Това промишлено и езиково завещание предопределя идентичността на Донбас, който резервира здрави стопански и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.
Москва оправдава поддръжката си за сепаратистите с обстоятелството, че тази рускоезична общественост е обект на дискриминация, основно след проевропейското придвижване, родено от събитията на Майдана в Киев, които провокираха рухването от власт на проруския украински президент Виктор Янукович напролет на 2014 година
Конфликтът от 2014 година до момента
Конфликтът сред украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна напролет на 2014 година в резултат на рухването на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.
Минските съглашения, подписани през 2015 година с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възобновяване на мира в региона. Киев и сепаратистите обаче се упрекваха взаимно в нарушение на примирието през осемте години на война.
Украйна и западните ѝ съдружници също така упрекваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите за да разпалва спора, при който бяха убити повече от 14 000 души.
Независимостта на Донецката и Луганската "народни републики ", провъзгласена през 2014 година след референдуми, не е приета от интернационалната общественост.
След прекосяването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна офанзива, взела 57 жертви, стана основен град на региона от Донбас под украински надзор и в този момент е съществена цел на съветската инвазия
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ