Разтърсваща история: Мъжът ми ме биеше, докато бях бременна
Домашното принуждение е един от най-основните и огромни проблеми в международен мащаб. Насилието може да бъде оказвано както от дамата по отношение на мъжа, по този начин и противоположното. Може би чисто поради физиката на двата пола, по-често срещаната обстановка е тази на мъж, който насилва жена си, а в по-крайни случаи даже протяга ръка и на децата си. Днес ви представяме една разтърсваща история. Жената, която показва пъкъла, през който е предходна, го прави с една ясна цел – да помогне на други дами в сходно състояние да се спасят и да не търпят сходно държание. Ето и какво тъкмо споделя дамата в тази разстърсваща история:
„ Още от дете бях полово насилвана от татко ми и като доста жертви на тормоз имах обезверена потребност от протекция и обич, по тази причина и се омъжих много рано. Бях едвам на 22, когато минах под венчилото. С половинката ми излизахме към година, преди да се реша на тази крачка. Ако би трябвало да съм откровена, не се замислих изобщо дали да приема предлагането му. Този мъж беше превъзходен, всичко, за което съм мечтала. Галантен, грижлив, срещите ни включваха цветя и сантиментални вечери. Изглеждаше ми като същински воин, принцът на бял кон. А момиче, жертва на принуждение, елементарно може да бъде пленено, тъй като мощно се нуждае от сигурност и любов. Но приказката завърши бързо.
Мъжът ми ми посегна за първи път по време на първия ден от медения ни месец.
Всичко стартира със спор по отношение на държанието ми на рецепцията в хотела, в който отседнахме. Обвини ме, че съм флиртувала с другите посетители. Опитах се да го убедя, че това не е правилно и да го успокоя, само че както разговаряхме, внезапно се озовах повалена на земята до спалнята, а той лежеше над мен и ме постановяваше с юмруци. Някак се измъкнах и избягах в банята. Заключих вратата и започнах да плача. Той излезе от жилището, а когато се върна няколко часа по-късно, и двамата се държахме все едно нищо не се е случило. Продължихме с пътешествието си и обикаляхме крайбрежието на Калифорния, до момента в който обстановката не се повтори два дни по-късно. Вече не помня какво провокира гнева му тогава.
Но още веднъж бе вследствие на ревнивост. Май бе решил, че съм се държала прекомерно фриволно със сервитьор, който ни обслужваше. Всичко още веднъж стартира като спор и приключи с тежък побой. Спомням си, че несъзнателно започнах да го извинявам. Казвах си, че това се случва, тъй като прекомерно доста ме обича и заради това ме ревнува толкоз мощно. А и откакто боят бе провокиран от ревнивост, очевидно аз грешах някъде в държанието си към другите мъже. Може би си го заслужавах и бях прекомерно фриволна към непознати. А до случаите постоянно се стигаше, откакто той бе използвал алкохол. Мислих си, че той просто не е наясно с постъпките си и че откакто го обичам, е моя отговорност да му покажа, че това държание не е вярно. Бях уверена, че съм длъжна да бъда до него и да му оказа помощ да преодолее този проблем. Мъжът ми искаше огромно семейство с доста деца, а аз имах медицински проблем, поради който не можех да забременея.
Затова, когато в последна сметка се оказа, че съм бременна, взех решение, че това е подарък от Господ и държанието на брачна половинка ми най-сетне ще се промени. Но това не се случи. Първият път, когато ми посегна, до момента в който бях бременна, като че ли преднамерено се опитваше да ме удря в корема. Риташе ме по него още веднъж и още веднъж. На идващия ден, разтреперена от терзание и с добре скалъпена неистина по какъв начин съм паднала в банята и съм си блъснала корема, отидох при лекаря. Той ме прегледа и съобщи, че всичко е наред. Но аз прекарах месеци наред в терзание дали бебето ще се роди живо и крепко след случилото се.
Побоят се повтори няколко пъти, до момента в който родя. Но очевидно осъзнал, че може да погуби личното си дете, той не ме удряше по корема. Интересно е, че всякога историята се развиваше по един и същи метод. Издебвах момента и избягвах от ударите му, като се криех в банята. Той риташе и удряше вратата, след което излизаше на открито и се връщаше няколко часа по-късно. Вече спокоен, само че в никакъв случай не се извиняваше за дейностите си. Никога. Всъщност ние не говорихме за протичащото се, не го обсъждахме, само че в случай че се споменеше инцидентно в диалог, и аз, и той го определяхме като кавга или спор, в никакъв случай не се е споменавала думата побой.
Към днешна дата не възприемам от кое място съм намирала сили да пренебрегвам всичко протичащо се и да се увещавам, че макар постоянния побой ние сме едно обикновено и любящо семейство. Плашещо е какъв брой елементарно мозъкът ти може да откри доказателства за обещано изказване, стига да желае. А аз желаех, споделях си, че сме влюбени, че той е татко на детето ми, че не мога да го напусна, тъй като това ще е безконтролно към сина ми. Все отново той се нуждае от двама родители. Затова си споделях „ стискай зъби и продължавай. Нещата ще се наредят. Когато майка му научи за протичащото се и му спретна голям скандал, си помислих, че пъкълът за мен ще завърши. Уви, това не се случи. Единствените интервали, в които побоищата намаляваха, наблягам намаляваха, само че не спираха, бяха по време на бременностите. И раждането на всеки идващ правоприемник като че ли го успокояваше за малко, само че не го отхвърляше от държанието му. Дори с годините ставаше все по-жесток. Стигна се до там да ме удря с бейзболна бухалка. Но не това или депресията ми и желанието за самоубийство ме отрезви и ме накара да проумея, че би трябвало да си потегли от този мъж.
Разбрах, че се постанова да го напусна, когато огромният ми наследник се опита да ме отбрани и той го удари. Това да посегне да детето ми бе капката, която преля чашата. А щом разбрах, че щерка ми излиза с момче, което я малтретира, и на мой въпрос за какво търпи сходно държание, тя отговори: „ Мамо, ти си ме научила по този начин “, се убедих, че би трябвало да си събера багажа и дружно с децата си да напусна този дом по най-бързия метод. Към днешна дата съм сигурна, че в случай че бях останала, щях да съм мъртва. Той щеше да ме убие. Когато си в обстановката, е мъчно да прозреш какъв брой ужасна и неправилна е тя в действителност.
Опитваш се да намериш извинения, тъй като обичаш този мъж и тъй като ти е мъчно да си признаеш, че сама си се довела до там, чувстваш се унизена даже единствено от мисълта, че си разрешила на някого да се отнася с теб по сходен метод. Затова я потискаш и продължаваш да се държиш като че ли всичко е наред. Днес работя с жертви на домашно принуждение и ви описвам тази история, с цел да оказа помощ на всички, които са били унизени. Иска ми се да ви отворя очите и да разберете, че един път посегне ли ви, най-вероятно това ще се повтори. Затова не неглижирайте този случай и не се опитвайте да го оправдаете. Насилниците не се трансформират, в противен случай, с годините стават все по-жестоки и от ден на ден озверяват, опиянени от силата, която им давате, стоешком и мълчейки. Затова го напуснете. Веднага. Още след първия случай. Не проваляйте живота си, както направих аз, и не травматизирайте децата си. По-добре отгледани от уединен родител, в сравнение с израснали с гледки на принуждение пред очите си, както се случи с моите деца. “
