Едно от вдъхновенията за романа „Убийство в Ориент експрес“
Докато романа от 1934 година, изработен и на филм, несъмнено, е художествено произведение, Агата Кристи взима елементи от историята напряко от заглавията на вестниците. В нейната книга, Поаро пътува на Ориент експрес, от Сирия до Лондон, когато човек на име Ратчет го моли да проверява смъртните закани, които получава. Поаро отхвърля с аргумента, че не харесва лицето му. На идната заран обаче снеговалеж стопира влака и Ратчет е открит намушкан до гибел в купето си.
Когато Поаро заема детективската си роля и претърсва купето на жертвата за улики, той открива парче изгоряла хартия, на която написа „ …помни дребната Дейзи Армстронг “. Заключава, че намушканият в действителност е мафиот на име Касети, който отвлича 3-годишната Дейзи Армстронг и прибира 200 000 $ откуп от родителите й, преди дребната да бъде открита мъртва. Вече богат човек, той съумява да избегне съда и да напусне страната. Разказът в книгата се концентрира върху това кой във влака е умъртвил Ратчет.
Бележката за откуп
Отвличането на Линдберг хвърля страната в гняв. Вестниците безусловно стопират пресите, с цел да напечатат новината още в утринните си издания. Директорът на ФБР Джон Едгар Хувър активизира сътрудници, с цел да помогне на държавните органи в издирването. Един от репортерите на Hearst, Адела Роджърс Сейнт Джон, напомня в своята автобиография: „ Не забравяйте, че дребният Линди (Чарлз Линдберг Младши) беше другото бебе на всички в страната. Ако те нямаха бебета, беше единственото им дете… Отвлечен? Бебето Линдберг? Кой би ПОСМЯЛ? “
Книгата става извънредно известна, откакто излиза, а специалистът по случая Линдберг, Робърт Зорн, споделя, че паралелите сред Дейзи и Чарлз Младши би трябвало да са явни за всички. „ Паралелите са прекомерно поразителни “, споделя той. Агата Кристи даже има лично мнение за случая – тя подозира, че отвличането е осъществено от чужденец. Това се оказва правилно и виновникът е немският преселник Ричард Хаптман. „ Мисля, че тя можеше по-добре да се добере до същността на отвличането от доста проверяващи “, споделя Зорн.
Подобно на героите на романа си, Криси също знае какво е да си затънал във трен. Тя обича да пътува с Ориент експрес като взима и пишещата си машина. При едно от пътуванията й, през 1931 година, влакът стопира поради наводняване. „ Скъпи, какво пътешестване! “, написа тя в писмо до втория си брачен партньор Макс Малоуън. „ Започна от Истанбул в страшна стихия. Движихме се доста постепенно през нощта и към 3 часа следобяд спряхме изцяло. “ Тя се въодушевява и от един случай през 1929 година, когато влакът е спрян поради снега в продължение на пет дни.
Историята на бебето Линдберг превзема въображението по метод, който книга в никакъв случай не съумява. Както Джойс Милтън написа в своята биография на семейство Линдбер „ Loss of Eden “ – 1932 година е ужасяващо време. Страната е в разгара на Голямата меланхолия, а гетата (наречени Hoovervilles, по името на Хърбърт Хувър, президента на Съединени американски щати по това време) са нормална панорама. Първата международна война, „ Войната, която ще спре всички войни “, не попречи на възхода на тоталитарни режими като фашизма, нацизма и комунизма. Американците не може да не се чудят какво се случва със света.
Що се отнася до самия Поаро, Кристи в никакъв случай не прецизира на кой същински човек базира персонажа си. Изследователят Майкъл Клап има вяра, че този човек може би е живял на същата улица като нея. Докато преглежда личната си фамилна история, Клап открива, че Кристи се е срещнала с пенсиониран белгийски служител на реда емигрант от войната на име Жак Хорней на благотворително събитие в интерес на бежанците от Белгия. „ Това не е дефинитивно доказателство “, сподели Клап пред The Telegraph, само че това е забавно съвпадане.
В личната си автобиография Кристи написа, че Поаро в действителност е въодушевен от един от съседите й. „ Защо да не направя моя детектив белгиец, помислих си. Имаше всевъзможни типове бежанци “, написа Кристи. „ Какво ще кажете за емигрант служител на реда? “
