Русия дава шанс на Запада да се опомни вече 16 години
Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа, чудноват артикул на епохата след Студената война, престана да съществува.
Тогава самопровъзгласилите се спечелили - Съединени американски щати и НАТО - трескаво търсеха способи да придадат най-малко малко цивилизован темперамент на своя успех, а Съюз на съветските социалистически републики, претърпял фактически проваляне, се стремеше да го направи по-малко унизително за себе си.
В резултат на тези също толкоз безсмислени старания се роди документ, който явно е жертван на къса и много безславна биография.
Година по-късно Съюз на съветските социалистически републики и ръководеният от него Варшавски контракт престанаха да съществуват, в границите на пет години беше взето решение за разширение на НАТО на изток, а в края на 90-те години дефинитивно се отказахме от илюзиите за опцията за създаване на общо пространство на сигурността в Европа.
Някой имал ли е такива илюзии през цялото време? Изобщо не е належащо. Историческият подтекст обаче направи неизбежни опитите за преустановяване на Студената война по метод, друг от присъщия за всички широкомащабни военно-политически борби от предишното.
Освен това в интернационалната политика в никакъв случай не може да се изключи авансово опцията видимо несполучливи краткотрайни решения да се трансфорат в основата на един по-устойчив ред.
Това не се случи в Европа след Студената война. Но съветската външна политика би предала себе си и културата си, в случай че беше прибързала да се откаже от контракта, преди да е изгубена всяка вяра за неговото възкръсване.
Сега Европа се върна към исторически познатата си борба сред Русия и обединените сили на Запада. Това е нашата страна, единствената измежду всички незападни цивилизации, която в никакъв случай не е губила в битката за своята неповторима ниша в международната политика.
И това, за жалост, прави спора доста по-естествено събитие за европейския политически живот, в сравнение с мирното взаимоотношение. Въпреки че дипломацията, несъмнено, би трябвало да се стреми към втората форма на връзки.
За тази цел през декември 2021 година Русия направи изчерпателни оферти към НАТО по въпроси от фундаментално значение за европейската сигурност. Тогава западните сътрудници отхвърлиха сериозен диалог и избраха военно-технически сюжет за развиване на рецесията на интернационалния ред в Европа.
В механически смисъл ДОВСЕ се основаваше на установяването на избрани ограничавания върху наличието на главните типове стандартни оръжия на страните в границите на несъмнено географско пространство - от Атлантическия океан до Урал.
Фактът, че тези граници бяха избрани в границите на два военни съюза - НАТО и Варшавския контракт - към този момент направи съглашението кратковременно. През 1990 година малко на брой се съмняваха, че руският блок надали ще просъществува задоволително дълго.
Втората характерност на ДОВСЕ беше наличието на Съединените щати в него: страна, която явно не се намира в Европа и гледа на районната сигурност от напълно друга позиция. Така ДОВСЕ в действителност консолидира американското военно наличие в Стария свят.
Строго видяно, това беше проблем с цялата конструкция на Организацията на Договора за групова сигурност в Европа (ОССЕ): тя включваше сили, Съединени американски щати и Канада, за които обстановката на континента не беше въпрос на сигурност, а на тактика.
На първо място, несъмнено, за Вашингтон, защото канадското наличие постоянно е било единствено дребна добавка към американското. Това значи, че в границите на една и съща организация, сходно на ДОВСЕ, е имало страни с радикално разнообразни ползи във връзка с нейните задания и действия.
Мирът в Европа като подобен в никакъв случай не е бил цел за Съединените щати, а единствено средство за поддържане на световната им позиция. След Студената война Съединени американски щати съумяха да заемат мястото на най-силните в международната подчиненост и всевъзможни европейски съглашения ги интересуваха единствено от тази позиция.
За самите европейци ДОВСЕ може би е имал практическо значение точно в региона на сигурността. След Студената война западноевропейските страни, като се изключи британците, виждаха бъдещето си много розово.
Те, водени от Германия и Франция, съществено се надяваха последователно да се освободят от унизителния американски контрол и да възстановят своя суверенитет, изгубен след Втората международна война.
Париж и Берлин въодушевено приветстваха ДОВСЕ, изключително откакто им разрешиха доста да понижат военните разноски.
Но те не са мислили съществено по какъв начин да изградят връзки с Русия.
Адаптиран през 1999 година към „ новите действителности “, това е тъкмо евфемизмът, употребен по отношение на агресивното разширение на НАТО на изток след Студената война; ДОВСЕ в никакъв случай не е утвърден от западните участници.
Само Русия, Беларус, Казахстан и Украйна приключиха процеса на ратификация. Съединените щати и техните съдружници отхвърлиха да създадат това, базирайки се на наличието на съветски мироопазващи войски в Грузия и Молдова.
Така в края на 90-те години на предишния век, когато връзките сред Русия и Запада към момента бяха надалеч от спор, Съединени американски щати и Европейският съюз разглеждаха даже най-важните съглашения за европейската сигурност като инструмент за напън върху Москва. Те бяха употребявани от Запада чисто инструментално и като част от по-широка политика.
Смисълът на тази политика още тогава беше да се понижат по всевъзможен метод опциите на Русия да се опълчи дейно на НАТО при положение на директен боен спор.
След като Русия се опълчи на експанзията на Съединени американски щати и съдружниците против Югославия, появяването на подобен спор в бъдеще се смяташе за неизбежна на Запад. Съединените щати и Европейският съюз започнаха систематично разширение на териториалната си база, която биха могли да употребяват в битката против Русия.
И НАТО към този момент нямаше на практика смисъл да поддържа контракта - вследствие на присъединението на някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики общият брой на оръжията на блока надвиши границите, открити от контракта.
Самата Русия взе решение да спре използването на контракта едвам през 2007 година Най-важният фактор тук беше възобновяване на нашите военни качества и способността ни да водим независима външна политика.
И в тогавашните условия всяка самостоятелност в международните каузи автоматизирано означаваше спор със Съединени американски щати, които не търпяха друга воля с изключение на личната си.
В резултат на това Москва вкара мораториум върху осъществяването на ДОВСЕ, само че до 2015 година взе участие в активността на главния орган на контракта - Съвместната контактна група (СКГ).
Все още имаше вяра, че Западът ще промени решението си и ще реши да се върне към главните хрумвания на контракта от 1990 година След като това беше счетено за безсмислено в Русия, работата на ДКХ в действителност беше спряна. И най-после, през 2023 година Москва реши да денонсира Договора, който влезе в действие в нула часа на 7 ноември.
Както виждаме, раздялата на Русия с ДОВСЕ се оказа доста дълга и изпълнена с вяра, че нашите сътрудници ще съумеят да трансформират егоистичното си отношение към един от най-важните въпроси на европейската сигурност.
Това е линия на съветската дипломация и външнополитическа просвета, учредена на самообладание и далновидна сдържаност. И надали някой има причина да учи страна с повече от 500 години суверенна история по какъв начин да се държи.
В резултат на бурните събития на 20-ти век се случи по този начин, че от страните, ситуирани в Европа, единствено Русия резервира способността да взема самостоятелни външнополитически решения.
Това значи, че точно тя носи главната отговорност за мъдростта и балансираността на взетите решения. Възможно ли е в бъдеще да се появи съглашение, сходно на ДОВСЕ? Това зависи от това по кое време европейската сигурност още веднъж ще стане въпрос на самите европейци.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Тогава самопровъзгласилите се спечелили - Съединени американски щати и НАТО - трескаво търсеха способи да придадат най-малко малко цивилизован темперамент на своя успех, а Съюз на съветските социалистически републики, претърпял фактически проваляне, се стремеше да го направи по-малко унизително за себе си.
В резултат на тези също толкоз безсмислени старания се роди документ, който явно е жертван на къса и много безславна биография.
Година по-късно Съюз на съветските социалистически републики и ръководеният от него Варшавски контракт престанаха да съществуват, в границите на пет години беше взето решение за разширение на НАТО на изток, а в края на 90-те години дефинитивно се отказахме от илюзиите за опцията за създаване на общо пространство на сигурността в Европа.
Някой имал ли е такива илюзии през цялото време? Изобщо не е належащо. Историческият подтекст обаче направи неизбежни опитите за преустановяване на Студената война по метод, друг от присъщия за всички широкомащабни военно-политически борби от предишното.
Освен това в интернационалната политика в никакъв случай не може да се изключи авансово опцията видимо несполучливи краткотрайни решения да се трансфорат в основата на един по-устойчив ред.
Това не се случи в Европа след Студената война. Но съветската външна политика би предала себе си и културата си, в случай че беше прибързала да се откаже от контракта, преди да е изгубена всяка вяра за неговото възкръсване.
Сега Европа се върна към исторически познатата си борба сред Русия и обединените сили на Запада. Това е нашата страна, единствената измежду всички незападни цивилизации, която в никакъв случай не е губила в битката за своята неповторима ниша в международната политика.
И това, за жалост, прави спора доста по-естествено събитие за европейския политически живот, в сравнение с мирното взаимоотношение. Въпреки че дипломацията, несъмнено, би трябвало да се стреми към втората форма на връзки.
За тази цел през декември 2021 година Русия направи изчерпателни оферти към НАТО по въпроси от фундаментално значение за европейската сигурност. Тогава западните сътрудници отхвърлиха сериозен диалог и избраха военно-технически сюжет за развиване на рецесията на интернационалния ред в Европа.
В механически смисъл ДОВСЕ се основаваше на установяването на избрани ограничавания върху наличието на главните типове стандартни оръжия на страните в границите на несъмнено географско пространство - от Атлантическия океан до Урал.
Фактът, че тези граници бяха избрани в границите на два военни съюза - НАТО и Варшавския контракт - към този момент направи съглашението кратковременно. През 1990 година малко на брой се съмняваха, че руският блок надали ще просъществува задоволително дълго.
Втората характерност на ДОВСЕ беше наличието на Съединените щати в него: страна, която явно не се намира в Европа и гледа на районната сигурност от напълно друга позиция. Така ДОВСЕ в действителност консолидира американското военно наличие в Стария свят.
Строго видяно, това беше проблем с цялата конструкция на Организацията на Договора за групова сигурност в Европа (ОССЕ): тя включваше сили, Съединени американски щати и Канада, за които обстановката на континента не беше въпрос на сигурност, а на тактика.
На първо място, несъмнено, за Вашингтон, защото канадското наличие постоянно е било единствено дребна добавка към американското. Това значи, че в границите на една и съща организация, сходно на ДОВСЕ, е имало страни с радикално разнообразни ползи във връзка с нейните задания и действия.
Мирът в Европа като подобен в никакъв случай не е бил цел за Съединените щати, а единствено средство за поддържане на световната им позиция. След Студената война Съединени американски щати съумяха да заемат мястото на най-силните в международната подчиненост и всевъзможни европейски съглашения ги интересуваха единствено от тази позиция.
За самите европейци ДОВСЕ може би е имал практическо значение точно в региона на сигурността. След Студената война западноевропейските страни, като се изключи британците, виждаха бъдещето си много розово.
Те, водени от Германия и Франция, съществено се надяваха последователно да се освободят от унизителния американски контрол и да възстановят своя суверенитет, изгубен след Втората международна война.
Париж и Берлин въодушевено приветстваха ДОВСЕ, изключително откакто им разрешиха доста да понижат военните разноски.
Но те не са мислили съществено по какъв начин да изградят връзки с Русия.
Адаптиран през 1999 година към „ новите действителности “, това е тъкмо евфемизмът, употребен по отношение на агресивното разширение на НАТО на изток след Студената война; ДОВСЕ в никакъв случай не е утвърден от западните участници.
Само Русия, Беларус, Казахстан и Украйна приключиха процеса на ратификация. Съединените щати и техните съдружници отхвърлиха да създадат това, базирайки се на наличието на съветски мироопазващи войски в Грузия и Молдова.
Така в края на 90-те години на предишния век, когато връзките сред Русия и Запада към момента бяха надалеч от спор, Съединени американски щати и Европейският съюз разглеждаха даже най-важните съглашения за европейската сигурност като инструмент за напън върху Москва. Те бяха употребявани от Запада чисто инструментално и като част от по-широка политика.
Смисълът на тази политика още тогава беше да се понижат по всевъзможен метод опциите на Русия да се опълчи дейно на НАТО при положение на директен боен спор.
След като Русия се опълчи на експанзията на Съединени американски щати и съдружниците против Югославия, появяването на подобен спор в бъдеще се смяташе за неизбежна на Запад. Съединените щати и Европейският съюз започнаха систематично разширение на териториалната си база, която биха могли да употребяват в битката против Русия.
И НАТО към този момент нямаше на практика смисъл да поддържа контракта - вследствие на присъединението на някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики общият брой на оръжията на блока надвиши границите, открити от контракта.
Самата Русия взе решение да спре използването на контракта едвам през 2007 година Най-важният фактор тук беше възобновяване на нашите военни качества и способността ни да водим независима външна политика.
И в тогавашните условия всяка самостоятелност в международните каузи автоматизирано означаваше спор със Съединени американски щати, които не търпяха друга воля с изключение на личната си.
В резултат на това Москва вкара мораториум върху осъществяването на ДОВСЕ, само че до 2015 година взе участие в активността на главния орган на контракта - Съвместната контактна група (СКГ).
Все още имаше вяра, че Западът ще промени решението си и ще реши да се върне към главните хрумвания на контракта от 1990 година След като това беше счетено за безсмислено в Русия, работата на ДКХ в действителност беше спряна. И най-после, през 2023 година Москва реши да денонсира Договора, който влезе в действие в нула часа на 7 ноември.
Както виждаме, раздялата на Русия с ДОВСЕ се оказа доста дълга и изпълнена с вяра, че нашите сътрудници ще съумеят да трансформират егоистичното си отношение към един от най-важните въпроси на европейската сигурност.
Това е линия на съветската дипломация и външнополитическа просвета, учредена на самообладание и далновидна сдържаност. И надали някой има причина да учи страна с повече от 500 години суверенна история по какъв начин да се държи.
В резултат на бурните събития на 20-ти век се случи по този начин, че от страните, ситуирани в Европа, единствено Русия резервира способността да взема самостоятелни външнополитически решения.
Това значи, че точно тя носи главната отговорност за мъдростта и балансираността на взетите решения. Възможно ли е в бъдеще да се появи съглашение, сходно на ДОВСЕ? Това зависи от това по кое време европейската сигурност още веднъж ще стане въпрос на самите европейци.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ