Ще драсне ли Тръмп клечката на изпроводяк?
Дните на Доналд Тръмп в Белия дом са преброени и това може да се окаже рисков интервал за света. Макар че към момента отхвърля да признае провалянето си на изборите, американският президент е наясно, че времето му отпред на Съединените щати изтича, а това му развързва ръцете да провокира външнополитическа рецесия до 20 януари – когато завършва мандатът му. Мишената му може да бъде Иран – страната, която той разгласи за основен зложелател и подложи на наказания. А евентуални съдружници - Израел и Саудитска Арабия .
Убийството на водещия ирански нуклеарен академик Мохсен Фахризаде на 27 ноември, за което Техеран упрекна Израел, пристигна като кулминационна точка на редица очевидно свързани събития от последните седмици.
На 11 ноември Международната организация за атомна сила заяви, че Иран е обогатил 2443 кг уран – доста надвишавайки контрактуваното в нуклеарното съглашение от 2015-а количество от 202 кг. Освен това две центрофуги от центъра за обогатяване на уран в Натанз са били преместени на незнайно място. Дни по-късно организацията осведоми и че в подземие в Натанз са ситуирани центрофуги за обогатяване от по-висок клас от позволения от съглашението.
Както заяви "Ню Йорк таймс ", по същото време Доналд Тръмп е изискал от
Пентагона да дефинира цели за боен удар
по Иран. Съветниците му го били разубедили, само че това не значи, че Тръмп се е отказал от концепцията си.
Скоро по-късно последва скришен полет на израелския министър председател Бенямин Нетаняху до Рияд, където съгласно осведомени медии той се е срещнал със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и с американския държавен секретар Майк Помпео. Едва ли мотивът е бил незначителен, в случай че това е първото документирано посещаване на израелски министър председател в саудитската столица – и то осъществено скрито.
Междувременно Джо Байдън съобщи, че неговата администрация ще възвърне международното водачество на Съединените щати, което е диктувано от техния народен интерес. Като част от този развой той счита
да върне Съединени американски щати в иранското нуклеарно съглашение
от 2015-а и да възвърне и укрепи връзките със съдружниците и изключително с другите подписали съглашението страни – Англия, Франция и Германия, които поставят старания за запазването му.
От друга страна, вследствие на отдръпването на Тръмп от договорката през 2018-а и ответната реакция на ислямската република, която усили обогатяването на уран над контрактуваните нива, тспоразумението на процедура е в клинична гибел. Лидерите на Израел и Саудитска Арабия се опълчват на съживяването му и като цяло на намаляването на враждебността сред Съединените щати и Иран.
Като се вземе поради всичко това, изказванията на Иран, че Израел стои зад убийството на Фахризаде, който Нетаняху по-рано бе оповестил за основната фигура в иранската секретна стратегия за основаване на нуклеарно оръжие, звучат безапелационно. Мълчанието на израелското държавно управление и на администрацията на Тръмп пред иранските обвинявания приказват задоволително сами по себе си. Техеран пък даде обещание, че ще нанесе ответен удар в определен от него миг.
Убийството на Фахризаде е вторият случай
за тази година, при който непозната мощ сполучливо отстрани водеща фигура в Иран. През януари Съединените щати убиха Касем Солеймани, командира на бригадите "Кудс " от Ислямския революционен гвардейски корпус – организацията, отговаряща за планирането и провеждането на иранската тактика за взаимоотношение със съюзни сили отвън страната.
Всъщност Израел е обвинен, че стои зад редицата детонации през последното лято на стратегически места в Иран – ракетни площадки, електроцентрали, медицински центрове, рафинерии, в това число нуклеарния център в Натанз. Еврейската страна има дълго досие от офанзиви против нуклеарни стратегии на вражески страни, в това число Иран. През последното десетилетие на нея се приписват редица убийства на нуклеарни учени и хакерски атаки за затрудняване на нуклеарната стратегия на Техеран.
Прави усещане, че
към този момент иранският отговор е сдържан
и деликатно преценен. Ислямската република се пробва да балансира сред две евентуално противоречащи си цели – чисто политически тя не може да си разреши да остави сходни офанзиви без отговор, само че и не трябва да позволява по-нататъшна ескалация и риск от директен конфликт със Съединените щати.
Независимо от това обаче по какъв начин ще реагира Техеран в останалите дни до встъпването в служба на Джо Байдън, никоя от вариантите пред него не е лишена от риск. А в случай че последва нов случай от калибъра на убийствата на Фахризаде или Солеймани, ислямската република може да се окаже въвлечена в събития, които избира да избегне. Иранските водачи евентуално ще свидлив зъби и ще запазят успокоение до 20 януари, само че не е изключено в дълготраен проект да стигнат до извода, че единственият метод да възпрат в бъдеще съперниците си от сходни офанзиви е сдобиването с нуклеарно оръжие – без значение от цената, която ще платят.
На този декор иранският парламент одобри на 1 декември законопроект, съгласно който би трябвало да се
усили степента на обогатяване на уран
Текстът ще задължи държавното управление да обезпечи годишно производството най-малко на 120 кг уран, обогатен до 20 на 100 непорочност – в случай че нуклеарната договорка разрешава на Иран да обогатява уран до не повече от 3,67 на 100 в течение на 15 години. Освен това управляващите ще бъдат задължени до една година да пуснат в ход по хиляда центрофуги в допълнение в нуклеарните обекти в Натанз и Фордо. Предвижда се също неотложно да бъде възобновен планът за реорганизация на нуклеарния реактор с тежка вода в Арак, демонтиран след подписването на нуклеарното съглашение.
Каквото и да е решил Техеран, то надали ще се реализира преди поемането на властта от Байдън. Същото обаче не може да се каже за Тръмп и Нетаняху.
Ако Тръмп реши да предприеме изострен конфликт с Иран, той ще реализира две цели. Едната е, че ще провокира рецесия, която ще направи извънредно мъчно за Байдън да върне съглашението към живот, да възобнови присъединяване на страната си в него и да снижи напрежението с Иран. А другата е, че ще забърка новоизбрания президент в спор, който ще го затрудни при оправянето с най-тежките вътрешни проблеми на Съединени американски щати – превъзмогването на разрушителните последствия от коронавирусната зараза, както и да извърши обещанието още веднъж да трансформира Америка в международен водач.
Убийството на водещия ирански нуклеарен академик Мохсен Фахризаде на 27 ноември, за което Техеран упрекна Израел, пристигна като кулминационна точка на редица очевидно свързани събития от последните седмици.
На 11 ноември Международната организация за атомна сила заяви, че Иран е обогатил 2443 кг уран – доста надвишавайки контрактуваното в нуклеарното съглашение от 2015-а количество от 202 кг. Освен това две центрофуги от центъра за обогатяване на уран в Натанз са били преместени на незнайно място. Дни по-късно организацията осведоми и че в подземие в Натанз са ситуирани центрофуги за обогатяване от по-висок клас от позволения от съглашението.
Както заяви "Ню Йорк таймс ", по същото време Доналд Тръмп е изискал от
Пентагона да дефинира цели за боен удар
по Иран. Съветниците му го били разубедили, само че това не значи, че Тръмп се е отказал от концепцията си.
Скоро по-късно последва скришен полет на израелския министър председател Бенямин Нетаняху до Рияд, където съгласно осведомени медии той се е срещнал със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и с американския държавен секретар Майк Помпео. Едва ли мотивът е бил незначителен, в случай че това е първото документирано посещаване на израелски министър председател в саудитската столица – и то осъществено скрито.
Междувременно Джо Байдън съобщи, че неговата администрация ще възвърне международното водачество на Съединените щати, което е диктувано от техния народен интерес. Като част от този развой той счита
да върне Съединени американски щати в иранското нуклеарно съглашение
от 2015-а и да възвърне и укрепи връзките със съдружниците и изключително с другите подписали съглашението страни – Англия, Франция и Германия, които поставят старания за запазването му.
От друга страна, вследствие на отдръпването на Тръмп от договорката през 2018-а и ответната реакция на ислямската република, която усили обогатяването на уран над контрактуваните нива, тспоразумението на процедура е в клинична гибел. Лидерите на Израел и Саудитска Арабия се опълчват на съживяването му и като цяло на намаляването на враждебността сред Съединените щати и Иран.
Като се вземе поради всичко това, изказванията на Иран, че Израел стои зад убийството на Фахризаде, който Нетаняху по-рано бе оповестил за основната фигура в иранската секретна стратегия за основаване на нуклеарно оръжие, звучат безапелационно. Мълчанието на израелското държавно управление и на администрацията на Тръмп пред иранските обвинявания приказват задоволително сами по себе си. Техеран пък даде обещание, че ще нанесе ответен удар в определен от него миг.
Убийството на Фахризаде е вторият случай
за тази година, при който непозната мощ сполучливо отстрани водеща фигура в Иран. През януари Съединените щати убиха Касем Солеймани, командира на бригадите "Кудс " от Ислямския революционен гвардейски корпус – организацията, отговаряща за планирането и провеждането на иранската тактика за взаимоотношение със съюзни сили отвън страната.
Всъщност Израел е обвинен, че стои зад редицата детонации през последното лято на стратегически места в Иран – ракетни площадки, електроцентрали, медицински центрове, рафинерии, в това число нуклеарния център в Натанз. Еврейската страна има дълго досие от офанзиви против нуклеарни стратегии на вражески страни, в това число Иран. През последното десетилетие на нея се приписват редица убийства на нуклеарни учени и хакерски атаки за затрудняване на нуклеарната стратегия на Техеран.
Прави усещане, че
към този момент иранският отговор е сдържан
и деликатно преценен. Ислямската република се пробва да балансира сред две евентуално противоречащи си цели – чисто политически тя не може да си разреши да остави сходни офанзиви без отговор, само че и не трябва да позволява по-нататъшна ескалация и риск от директен конфликт със Съединените щати.
Независимо от това обаче по какъв начин ще реагира Техеран в останалите дни до встъпването в служба на Джо Байдън, никоя от вариантите пред него не е лишена от риск. А в случай че последва нов случай от калибъра на убийствата на Фахризаде или Солеймани, ислямската република може да се окаже въвлечена в събития, които избира да избегне. Иранските водачи евентуално ще свидлив зъби и ще запазят успокоение до 20 януари, само че не е изключено в дълготраен проект да стигнат до извода, че единственият метод да възпрат в бъдеще съперниците си от сходни офанзиви е сдобиването с нуклеарно оръжие – без значение от цената, която ще платят.
На този декор иранският парламент одобри на 1 декември законопроект, съгласно който би трябвало да се
усили степента на обогатяване на уран
Текстът ще задължи държавното управление да обезпечи годишно производството най-малко на 120 кг уран, обогатен до 20 на 100 непорочност – в случай че нуклеарната договорка разрешава на Иран да обогатява уран до не повече от 3,67 на 100 в течение на 15 години. Освен това управляващите ще бъдат задължени до една година да пуснат в ход по хиляда центрофуги в допълнение в нуклеарните обекти в Натанз и Фордо. Предвижда се също неотложно да бъде възобновен планът за реорганизация на нуклеарния реактор с тежка вода в Арак, демонтиран след подписването на нуклеарното съглашение.
Каквото и да е решил Техеран, то надали ще се реализира преди поемането на властта от Байдън. Същото обаче не може да се каже за Тръмп и Нетаняху.
Ако Тръмп реши да предприеме изострен конфликт с Иран, той ще реализира две цели. Едната е, че ще провокира рецесия, която ще направи извънредно мъчно за Байдън да върне съглашението към живот, да възобнови присъединяване на страната си в него и да снижи напрежението с Иран. А другата е, че ще забърка новоизбрания президент в спор, който ще го затрудни при оправянето с най-тежките вътрешни проблеми на Съединени американски щати – превъзмогването на разрушителните последствия от коронавирусната зараза, както и да извърши обещанието още веднъж да трансформира Америка в международен водач.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ