Днес в 11:49 ч. българско време от космодрума Ванденберг в

Днес в 11:49 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, Съединени американски щати, излетя галактическата ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Атлас 5 ”. На борда на ракетата се пътуваше метеорологичен сателит на американската организация NOAA, само че не това бе най-интересното. Като второстепенен потребен товар хвърча и задачата на НАСА “LOFTID ”, която изпита сполучливо надуваем топлинен щит. Такъв щит може да се употребява за преработването на моторите “BE-4 ”, които ще заменят съветските “РД-180 ” на ракетите от ново потомство “Вулкан ”, а в бъдеще може да служи за изпращането на тежки товари към Марс.

Според информацията, публикувана от НАСА, щитът с диаметър шест метра се е разгърнал сполучливо в космоса, след което е навлязъл в атмосферата, безпроблемно е разгърнал парашута си (вж. фотографията по-горе) и след това се е приводнил в океана.

Кацането на Марс не е тривиална задача. Нещо повече – това е една от най-сложните задания за актуалната космонавтика. И повода за това е тънката марсианска атмосфера.

Кацането на повърхността на Луната, на метеорит, на комета или, общо казано, на небесно тяло без основна атмосфера, е относително елементарно. Могат да се употребяват единствено спирачни ракетни мотори. Кацането на планета или луна с плътна атмосфера като Венера и Титан е още по-лесно. Достатъчно е да се употребява топлинен щит при първичното нахлуване в атмосферата и парашут за по-късните стадии – и триумфът е подсигурен.

Атмосферното налягане наоколо до марсианската повърхнина възлиза приблизително на 600 паскала. Земното атмосферно налягане на височината на морското ниво е приблизително 101 килопаскала – т.е. атмосферното налягане на Марс е почти 0.6% от това на Земята. Не е допустимо човек да оцелее без скафандър. Някои хора биха споделили, че това е все едно вакуум, и ще сбъркат. Марс е сложна планета, която даже има комплицирани метеорологични феномени.

При осъществяване на кацане на Марс атмосферата не може да бъде подценена. Космическият уред би трябвало да има топлинен щит, другояче ще изгори. След това може да се употребява парашут, само че единствено той няма да е задоволителен. Затова се постанова да се употребяват комплицирани комплекси от топлинен щит, парашути, спирачни мотори или омекотяващи въздушни възглавници.

Но всичко зависи от тежестта на галактическия уред. Колкото по-тежък е той, толкоз по-големи системи би трябвало да има. За дребни марсоходи като “Съджърнър ” (1997 г.), “Спирит ” и “Опортюнити ” (2004 г.) НАСА използваше елементарни парашути, спирачни мотори и въздушни възглавници. При по-съвременните и тежки марсоходи като “Кюриосити ” (2012 г.) и “Пърсъвиърънс ” (2021 г.) се разчиташе на усложнена система, наречена “небесен кран ”. Но нито едно от тези решения няма да сработи, в случай че желаеме да изпратим хора на Червената планета или даже огромни роботизирани задачи с тегло над 1 звук. Пилотираните модули на “Аполо ” тежаха 10 тона, а един пилотиран марсиански спускаем модул би тежал три до шест пъти повече.

Затова трябват новаторски решения – и надуваемият топлинен щит е едно от тях. Такъв щит би могъл да се изпрати към Марс в плътно положение, след което бързо да се разгърне, елиминирайки потребността от великански типичен топлинен щит, какъвто не би се побрал в нито една модерна ракета.

Разбира се, системата “LOFTID ” няма да се употребява единствено за това. Тя е мащабируема и адаптируема за разнообразни цели. НАСА преглежда опцията да се внедри за връщане на материали от околоземна орбита след тяхното произвеждане, на отработени научни опити от Международната галактическа станция и така нататък

Но евентуално първото приложение, което системата ще откри, е преработването на ракетни мотори. Фирмата Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) скоро ще пенсионира ракетите “Атлас 5 ”, които употребяват издигнати в Русия мотори “РД-180 ”. Те ще бъдат сменени с ракети “Вулкан ”, които употребяват американски мотори на Блу Ориджин “BE-4 ”. Производството и доставката на тези мотори към този момент стартира през миналия месец. Но през 2022-та година това не е задоволително. В Съединени американски щати има съвременни компании като Рокет Лаб и СпейсЕкс, които освен имат напълно американски ракети с американски мотори, само че са и възвръщаеми. Компанията ЮЛА, която е обединяване сред Боинг и Локхийд Мартин, би трябвало да направи същото, с цел да може да остане в играта, т.е. да се отърси от съветската взаимозависимост е единствено началното, само че напълно незадоволително изискване единствено по себе си. Тя също би трябвало да сътвори възвръщаеми галактически технологии. Но вместо да бъдат рециклирани задачите първи степени на “Вулкан ”, ЮЛА желае да рециклира единствено мотори им, за които пресмята, че са най-скъпият съставен елемент.

Дали ще е задоволително, времето ще покаже.