Кога ръкуването стана стандартен начин за поздравяване
Днес ръкостискането ни наподобява като жест, който постоянно е съществувал и е напълно подсъзнателен. И в известна степен е по този начин – даже в основата на един престол още от ръководството на античния асирийски цар Салманасар III през 9 век прочие н. е. ясно можем да забележим две фигури, които се ръкуват. Илиада, нормално датирана от 8 век прочие н. е., загатва, че двама герои „ стиснаха ръцете си и се заклеха във честност един на различен “. Векове по-късно Шекспир също написа в „ Както ви харесва “, че двама герои „ стиснаха ръце и се заклеха като братя “. Така може да наподобява, че ръкостискането е античен бит, чиито корени са изгубени в пясъците на времето.
С една подробност…
Историци, които преглеждат остарели книги за етикет, виждат, че ръкостискането в актуалния смисъл на привет не се появява доникъде на 19 век, когато се е считало за малко несъответствуващ жест, който би трябвало да се употребява единствено с другари. Но в случай че Шекспир е писал за ръкостискането няколкостотин години по-рано, какво се е случило?
Асирийският цар Салманасар III (вдясно) стиска ръката на вавилонския цар Мардук-закир-шуми I (вляво), 9 век пр.н.е.
Според създателя Торбйорн Лундмарк в книгата му „ Tales of Hi and Bye: Greeting and Parting Rituals Around the World “, казусът идва от другите дефиниции на ръкостискането. По-ранните образци, упоменати първоначално, са завършека на подписване на някаква договорка или на помиряване; Основата на трона на Салманасар III загатва, че той съблюдава контракт с вавилонския цар по време на бунт; в Илиада Диомед и Главк си стискат ръцете, когато откриват другарство (Xenia – специфичен тип другарство в Древна Гърция), вместо, както „ да се убият “; Шекспир по сходен метод загатва споразумяване на спор.
Съвременното здрависване като форма на привет е по-трудно за следене. Традиционно произходът постоянно се дава на квакерите. Но както написа холандският социолог Херман Руденбург – основният престиж по тематиката за историята на ръкостискането – в глава от антология, наречена „ A Cultural History of Gesture “: „ Повече от всяка друга област, тази на проучването на жеста е тази, в която историкът би трябвало да се възползва оптимално от едвам няколко улики ”.
Една от най-ранните такива улики, които той цитира, е немски превод от 16-ти век на „ Гаргантюа и Пантагрюел “ на френския публицист Франсоа Рабле. Когато един воин среща Гаргантюа, Рабле написа (цитатът е от съвременен превод): „ той беше посрещнат с хиляди милувки, хиляди обятия, хиляди добър-ден “. Но съгласно Руденбург немският превод от 16 век прибавя препратки към здрависване. Той твърди, че в случай че преводачът е приспособил Рабле към своята аудитория, това е индикация за ранна традиция на здрависване.
Има още доказателства за нея през онази ера: през 1607 година създателят Джеймс Клеланд (за който се счита, че е бил шотландец, живеещ в Англия) афишира, че вместо дейности като покланяне до пода и целуване на ръце, той избира „ нашето положително остаряло шотландско притискане на двете десни ръце при среща “.
Израелският министър-председател Ицхак Рабин, президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън и Ясер Арафат на церемонията по сключване на споразуменията в Осло на 13 септември 1993 година
Една известна догадка допуска, че тези думи на Клеланд в действителност са предпочитание да се върнем към евентуално доста обичаен (макар и едва записан) способ за привет в Европа. С напредването на вековете ръкостискането е сменено от по-„ йерархични “ способи на привет – като покланяне. Според Руденбург ръкостискането е оживяло в няколко ниши, като да вземем за пример в холандските градове, където се употребява, за помиряване след различия. Приблизително по същото време квакерите, които ценят равенството, също употребяват ръкостискането. След това, когато йерархиите на континента отслабват, ръкостискането още веднъж се появява като общоприет привет сред равни – както остава и до през днешния ден.
Не всички обаче харесват този фасон. Според публикация от декември 1884 година, „ [то] е намерило своето място в други народи, само че е толкоз обратно за сетивата на французите, че те неотдавна основават общество за унищожаване на „ le shake-hands “ като вулгарна британска иновация.
Що се отнася до това за какво ръкостискането се счита за добър способ за привет, а не някой различен жест, най-популярното пояснение е, че прави невероятно за дясната ръкада държи оръжие. През 19 век се твърди, че ръкостискането без събаряне на ръкавиците е много жестоко и изисква неотложно опрощение. Един текст от 1870 година изяснява, че тази „ концепция наподобява също е свръхестествен излишък от остарялата визия, че в ръкавицата може да се крие оръжие “.
За страдание, в свят, в който неразбираеми преводи на Рабле са предоставяни като сериозни доказателства, същинската причина може да остане вечно в загадка.
