Днес е Петдесетница - един от най-големите християнски празници. Той

Днес е Петдесетница - един от най-големите християнски празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден - постоянно в неделя.

На Петдесетница се чества рожденият ден на Христовата черква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята посредством пращането на Светия Дух.

Според библейското поверие на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било цялостно с поклонници, пристигнали за огромния юдейски празник, отдаден на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха дружно с Христос.

Внезапно се чул звук, като че ли задухал мощен вятър и извършил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, наподобяващи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и почнали да славят Бога на всички езици, които до тогава не знаели.

Пламъците били забележимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите възпитаници, на които била дадена силата да проповядват Христовото обучение на всички нации. Така били сложени основите на Църквата, по тази причина и празникът Петдесетница се счита за неин рожден ден.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие - слизането на Светия Дух - всяка година на този ден. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е открила поради величието на Пресветия и Животворящ Дух, посредством който ни се подарява всяка мъдрост и който е източникът на живота.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на самун и жертвени животни като ден на наслада и признателност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.

В по-късни времена на този ден се отбелязвало приемането на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил церемониален и щастлив, в Йерусалим се стичало огромно голям брой хора, с цел да принесат в признателност на Бога откритата от закона жертва.

На 20 юни православната черква празнува Преп. Наум Охридски - възпитаник на св. Братя Кирил и Методий, сателит, помощник и състрадалец на св. Климент Охридски. Наум оставил всичко, което по знатност и родословие му принадлежало, с цел да последва Кирил и Методий в Великоморавия.

Той е участвал на освещаването на славянските книги в Рим, където е и ръкоположен. След гибелта на Методий той дружно с Климент и Ангеларий пристигнал в България и е един от най-видните книжовници в царството на Симеон Велики. Първоначално е в столицата Плиска, а по-късно в Охрид основал плеяда свои възпитаници, дава своя дял за това чудно духовно време, наречено по-късно Златен век на българската книжнина и просвета.

Наум построил манастир на брега на Охридското езеро, на името на св. Архангели и живял в него 10 години. Непосредствено преди гибелта си през 910 година се подстригал за духовник.

Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.

На днешната дата имен ден честват Бисер, Бисера, Наум.